¹Затръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо,

¹Трубите у трубу на Сиону, и вичите на светој гори мојој, нека дрхћу сви становници земаљски, јер иде дан Господњи, јер је близу.

²Ден тъмен и мъглив, Ден облачен и мрачен, [Бързащ] като зората, която се разпростира върху планините; [Идат] люде много и силни, Подобни, на които не е имало от века, Нито подир тях ще има до годините на много поколения.

²Дан, кад је мрак и тама, дан, када је облак и магла; како се зора разастире поврх гора, тако иде народ велик и силан, каквог није било откад је века нити ће га после кад бити од колена до колена.

³Огън пояжда пред тях, И пламък опаля подир тях; Земята пред тях е като Едемската градина, А зад тях гола пустиня; Да! нищо не е избегнало от тях.

³Пред њим прождире огањ, а за њим пали пламен; земља је пред њим као врт едемски, а за њим пустиња пуста, ништа неће утећи од њега.

⁴Видът им е като вида на коне; И тичат като конници.

⁴На очима су као коњи и трчаће као коњици.

⁵Като тропот от колесници [се чува ]Като скачат по върховете на бърдата, Като пращение на огнен пламък, който пояжда тръстика, Като [шум] [на] силни люде опълчени на бой.

⁵Скакаће поврх гора топоћући као кола, праскајући као пламен огњени који сажиже стрњику, као силан народ спреман за бој.

⁶Пред тях племената се измъчват, Всичките лица побледняват.

⁶Пред њим ће се препадати народи, свако ће лице поцрнети.

⁷Те тичат като юнаци; Като военни мъже качват се на стената, И маршируват всеки в пътя си Без да развалят редовете си.

⁷Они ће трчати као јунаци, као војници скакаће на зид, и сваки ће ићи својим путем, нити ће одступати са своје стазе.

⁸Не се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път; И [даже] като падат около оръжията Не спират вървежа си.

⁸И један другог неће тискати, сваки ће ићи својим путем, и на мачеве навирући неће се ранити.

⁹Спускат се върху града, Тичат по стената, Качват се по къщите, Влизат през прозорците като крадец.

⁹По граду ће ходити, по зидовима ће трчати, у куће ће се пети, улазиће кроз прозоре као лупеж.

¹⁰Земята се тресе пред тях, Небето трепери, Слънцето и луната потъмняват, И звездите оттеглят светенето си.

¹⁰Пред њима ће се земља трести, небеса ће се поколебати, сунце ће и месец помркнути и звезде ће устегнути светлост своју.

¹¹И Господ издава гласа Си пред [тая] Си войска; Защото станът Му е много голям; Защото е силен Оня, Който изпълнява словото Си; Защото денят Господен е велик и твърде страшен; И кой може да го изтърпи?

¹¹А Господ ће пустити глас свој пред војском својом, јер ће логор Његов бити врло велик, јер ће бити силан онај који ће извршити вољу Његову; јер ће дан Господњи бити велик и врло страшан, и ко ће га поднети?

¹²Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание;

¹²Зато још говори Господ: Обратите се к мени свим срцем својим и постећи и плачући и тужећи.

¹³И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.

¹³И раздерите срца своја, а не хаљине своје, и обратите се ка Господу Богу свом, јер је милостив и жалостив, спор на гнев и обилан милосрђем и каје се ода зла.

¹⁴Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае, Та остави благословение след Себе Си, [Колкото] за хлебен принос и възлияние на Господа вашия Бог?

¹⁴Ко зна, неће ли се повратити и раскајати се, и оставити иза тога благослов, дар и налив за Господа Бога вашег.

¹⁵Затръбете в Сион, Осветете пост, свикайте тържествено събрание;

¹⁵Трубите у трубу на Сиону, наредите пост, прогласите светковину.

¹⁶Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и сучещите; Нека излезе младоженецът из спалнята си, И невестата из стаята си;

¹⁶Саберите народ, освештајте сабор, скупите старце, саберите децу и која сисају; женик нека изиђе из своје клети и невеста из ложнице своје.

¹⁷Нека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат: Пощади, Господи, людете Си, И не предавай наследството Си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената: Где е техният Бог?

¹⁷Између трема и олтара нека плачу свештеници, слуге Господње, и нека кажу: Прости, Господе, народу свом, и не дај наследство своје под срамоту, да њим овладају народи; зашто да кажу у народима: Где им је Бог?

¹⁸Тогава Господ поревнува за земята Си, И смили се за людете Си.

¹⁸И Господ ће ревновати за земљу своју и пожалиће народ свој.

¹⁹И Господ рече в отговор на людете Си: Ето, Аз ще ви пратя житото, Виното и маслото, та ще се наситите от тях, И няма вече да ви направя за позор между народите;

¹⁹И Господ ће одговорити и рећи ће свом народу: Ево, ја ћу вам послати жита и вина и уља, и бићете га сити, и нећу вас више дати под срамоту међу народима.

²⁰Но ще отдалеча от вас северната [язва], И ще я оттласна в безводна и пуста земя, С предната й страна към източното море, А западната й страна към западното море; И воня ще възлезе от нея, И смрад ще се издигне от нея, Защото е извършила надути работи.

²⁰Јер ћу удаљити од вас северца, и одагнати га у земљу суву и пусту, предњу чету његову у источно море, а задњу у море западно, и подигнуће се смрад његов и трулеж ће се његов подигнути, пошто учини велике ствари.

²¹Не бой се, земьо; радвай се и весели се; Защото Господ извърши велики дела.

²¹Не бој се, земљо, радуј се и весели се, јер ће Господ учинити велике ствари.

²²Не се плашете, полски животни; Защото пасищата на целината поникват, Защото дървото ражда плода си, Смоковницата и лозата дават силата си.

²²Не бојте се, звери пољске; јер ће се зеленети пасишта у пустињи и дрвета ће носити род свој, смоква ће и лоза винова давати силу своју.

²³Радвайте се, прочее, и вие, сионови чада, И веселете се в Господа вашия Бог; Защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка, И ви наваля дъжд - есенен и пролетен - В първия [месец].

²³И ви, синови сионски, радујте се и веселите се у Господу Богу свом, јер ће вам дати дажд на време, и спустиће вам дажд рани и позни на време.

²⁴Гумната ще се напълнят с жито, И линовете ще се преливат с вино и масло.

²⁴И гумна ће се напунити жита, а каце ће се преливати вином и уљем.

²⁵И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът, Изедникът, пръгът, и лапачът, Моята голяма войска, която пратих между вас.

²⁵И накнадићу вам године које изједе скакавац, хрушт и црв и гусеница, велика војска моја, коју слах на вас.

²⁶И ще ядете изобилно и ще се наситите, И ще хвалите името на Господа вашия Бог, Който е постъпвал чудесно с вас; И людете Ми няма никога да се посрамят.

²⁶И јешћете изобила, и бићете сити и хвалићете име Господа Бога свог, који учини с вама чудеса, и народ мој неће се посрамити довека.

²⁷И ще познаете, че Аз съм всред Израиля, И че съм Господ вашият Бог, и че няма друг; И людете Ми няма никога да се посрамят.

²⁷И познаћете да сам ја усред Израиља, и да сам ја Господ Бог ваш, и да нема другог, и народ мој неће се посрамити довека.

²⁸И след това Ще излея Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Старците ви ще виждат сънища, Юношите ви ще виждат видения;

²⁸И после ћу излити дух свој на свако тело, и прорицаће синови ваши и кћери ваше, старци ће ваши сањати сне, младићи ће ваши виђати утваре.

²⁹Още и на слугите и на слугините Ще изливам Духа Си в ония дни.

²⁹И на слуге ћу и на слушкиње у оне дане излити дух свој;

³⁰И ще покажа чудеса на небето и на земята, Кръв, огън, и стълбове от дим.

³⁰И учинићу чудеса на небу и на земљи, крв и огањ и пушење дима.

³¹Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.

³¹Сунце ће се претворити у таму и месец у крв пре него дође велики и страшни дан Господњи.

³²И всеки, който призове името Господно ще се избави; Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени, Както рече Господ, И между оцелелите ония, които Господ ще повика.

³²И сваки који призове име Господње спашће се; јер ће на гори Сиону и у Јерусалиму бити спасење, као што је рекао Господ, и у остатку који позове Господ.