1И Господното слово дойде втори път към Иона и рече:
1И дође реч Господња Јони други пут говорећи:
2Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.
2Устани, и иди у Ниневију град велики, и проповедај му оно што ти ја кажем.
3И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, [който изискваше] три дни за да се обходи.
3И устав Јона отиде у Ниневију по речи Господњој; а Ниневија беше град врло велик, три дана хода.
4И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
4И Јона поче ићи по граду један дан хода, и проповеда и рече: Јоште четрдесет дана, па ће Ниневија пропасти.
5И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;
5И Ниневљани повероваше Богу, и огласише пост, и обукоше се у кострет од највећег до најмањег.
6понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.
6Јер кад дође та реч до цара ниневијског, он уста са свог престола, и скиде са себе своје одело, и обуче се у кострет и седе у пепео.
7И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
7И прогласи се и каза се по Ниневији по заповести царевој и кнезова његових говорећи: Људи и стока, говеда и овце да не окусе ништа, ни да пасу ни да пију воде.
8но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.
8Него и људи и стока да се покрију кострећу, и да призивају Бога јако, и да се врати сваки са свог злог пута и од неправде која му је у руку.
9Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?
9Ко зна, еда се поврати и раскаје Бог и поврати се од љутог гнева свог, те не изгинемо.
10И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.
10И Бог виде дела њихова, где се вратише са злог пута свог; и раскаја се Бог ода зла које рече да им учини, и не учини.