¹А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,

¹А кад чу Адониседек цар јерусалимски да је Исус узео Гај и раскопао га као што је учинио с Јерихоном и његовим царем, тако да је учинио и с Гајем и његовим царем, и да су Гаваоњани учинили мир с Израиљем и стоје усред њих,

²уплашиха се много, [той и людете му], защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

²Уплаши се врло; јер Гаваон беше велик град као какав царски град, и беше већи од Гаја, и сви људи у њему беху храбри.

³За това, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:

³Зато посла Адониседек цар јерусалимски к Оаму цару хевронском и к Пираму цару јармутском и к Јафији цару лахиском и к Давиру цару јеглонском, и поручи:

⁴Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключил мир с Исуса и с израилтяните.

⁴Ходите к мени, и помозите ми да ударимо на Гаваон, јер учини мир с Исусом и са синовима Израиљевим.

⁵И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.

⁵И скупи се и пође пет царева аморејских, цар јерусалимски, цар хевронски, цар јармутски, цар лахиски, цар јеглонски, они и сва војска њихова, и ставши у логор под Гаваоном почеше га бити.

⁶Тогава гаваонците пратиха до Исуса в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.

⁶Тада Гаваоњани послаше к Исусу у логор у Галгал и рекоше: Немој дигнути руку својих са слуга својих; ходи брзо к нама, избави нас и помози нам, јер се скупише на нас сви цареви аморејски који живе у горама.

⁷И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.

⁷И изађе Исус из Галгала, он и с њим сав народ што беше за бој, сви јунаци.

⁸И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.

⁸И Господ рече Исусу: Не бој их се; јер их дадох теби у руке, ниједан их се неће одржати пред тобом.

⁹Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.

⁹И Исус удари на њих изненада, ишавши целу ноћ од Галгала,

¹⁰И Господ ги смути пред Израиля; и [Исус] ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида.

¹⁰И смете их Господ пред Израиљем, који их љуто поби код Гаваона, па их потера путем како се иде у Вет-Орон, и секоше их до Азике и до Макиде.

¹¹А като бягаха от Израиля и бяха в надолнището при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.

¹¹А кад бежаху испред Израиља и беху низ врлет вет-оронску, баци Господ на њих камење велико из неба дори до Азике, те гињаху: и више их изгибе од камења градног него што их побише синови Израиљеви мачем.

¹²Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.

¹²Тада проговори Исус Господу онај дан кад Господ предаде Аморејца синовима Израиљевим, и рече пред синовима Израиљевим: Стани сунце над Гаваоном, и месече над долином елонском.

¹³ И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.

¹³И стаде сунце и устави се месец, докле се не освети народ непријатељима својим. Не пише ли то у књизи Истинитог? И стаде сунце насред неба и не наже к западу скоро за цео дан.

¹⁴Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото [така] да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,

¹⁴И не би таквог дана ни пре ни после, да Господ послуша глас човечји, јер Господ војева за Израиља.

¹⁵След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.

¹⁵И врати се Исус и сав Израиљ с њим у логор у Галгал.

¹⁶А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.

¹⁶А оних пет царева утекоше и сакрише се у пећину код Макиде.

¹⁷Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.

¹⁷И дође глас Исусу: Нађе се пет царева сакривених у пећини код Макиде.

¹⁸И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете човеци при нея да ги пазят;

¹⁸А Исус рече: Привалите велико камење на врата пећине, и наместите људе код ње да их чувају.

¹⁹а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.

¹⁹А ви не стојте, него гоните непријатеље своје и бијте остатак њихов, не дајте им да уђу у градове своје, јер вам их даде у руке Господ Бог ваш.

²⁰И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

²⁰А кад Исус и синови Израиљеви престаше бити их у боју врло великом, разбивши их сасвим, а који их осташе живи, утекоше у тврде градове,

²¹тогава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Макида; никой не поклати език против някого от израилтяните.

²¹Врати се сав народ здраво у логор к Исусу у Макиду, и нико не маче језиком својим на синове Израиљеве, ни на једног.

²²Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете при мене ония петима царе из пещерата.

²²Тада рече Исус: Отворите врата од оне пећине, и изведите к мени оних пет царева из пећине.

²³И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.

²³И учинише тако, и изведоше к мени оних пет царева из пећине: цара јерусалимског, цара хевронског, цара јармутског, цара лахиског, цара јеглонског.

²⁴И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.

²⁴А кад изведоше те цареве к Исусу, сазва Исус све људе Израиљце, и рече војводама од војске који беху ишли с њим: Приступите и станите ногама својим на вратове овим царевима. И они приступише и стадоше им на вратове ногама својим.

²⁵Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.

²⁵А Исус им рече: Не бојте се и не плашите се; будите слободни и храбри, јер ће тако учинити Господ свим непријатељима вашим на које завојштите.

²⁶А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.

²⁶Потом их поби Исус и погуби их, и обеси их на пет дрвета, и осташе висећи на дрветима до вечера.

²⁷А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, гдето бяха се скрили, и във входа на пещерата туриха големи камъни, [които стоят там] и до днес.

²⁷А о заходу сунчаном заповеди Исус те их скидоше с дрвета и бацише их у пећину, у коју се беху сакрили, и метнуше велико камење на врата пећине, које оста онде до данас.

²⁸В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави [никого] да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

²⁸Истог дана узе Исус и Макиду, и све у њој исече оштрим мачем, и цара њеног и њих поби, све душе које беху у њој, не остави ниједног живог; и учини с царем макидским као што учини с царем јерихонским.

²⁹След това Исус и целият Израил с него премина от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

²⁹Потом оде Исус и сав Израиљ с њим из Макиде у Ливну, и стаде бити Ливну.

³⁰И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави [никого] да избяга от нея; и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.

³⁰Па и њу предаде Господ у руке Израиљу и цара њеног; и исече све оштрим мачем, све душе које беху у њој, не остави у њој ниједног живог; и учини с царем њеним као што учини с царем јерихонским.

³¹После Исус и целият Израил с него премина от Ливна в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.

³¹Потом оде Исус и сав Израиљ с њим из Ливне на Лахис, и стаде у логор пред њим, и стаде га бити.

³²И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.

³²И Господ предаде Лахис у руке Израиљу, и он га узе сутрадан, и исече све оштрим мачем, све душе што беху у њему, исто онако како учини с Ливном.

³³Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.

³³Тада дође Орам цар гезерски у помоћ Лахису; али поби Исус њега и народ његов да не оста ниједан жив.

³⁴И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;

³⁴Потом пође Исус и сав Израиљ с њим из Лахиса на Јеглон, и ставши у логор према њему ударише на њ;

³⁵и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден [Исус] изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.

³⁵И узеше га исти дан, и исекоше све оштрим мачем; све душе што беху у њему поби тај дан исто онако како учини с Лахисом.

³⁶После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;

³⁶Потом се подиже Исус и сав Израиљ с њим из Јеглона на Хеврон, и стадоше га бити;

³⁷и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави [никого] да избяга, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.

³⁷И узеше га и исекоше оштрим мачем, и цара његовог и све градове његове, све душе што беху у њима; не остави ниједног живог исто онако како учини с Јеглоном; затре га са свим душама што беху у њему.

³⁸А след това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;

³⁸Потом се обрати Исус и сав Израиљ с њим на Давир, и стаде га бити;

³⁹и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави [никого] да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.

³⁹И узе га и цара његовог и све градове његове, и исекоше их оштрим мачем и згубише све душе што беху у њима; не остави ниједног живог; као што учини с Хевроном, тако учини с Давиром и царем његовим, и као што учини с Ливном и царем њеним.

⁴⁰Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави [никого] да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.

⁴⁰Тако поби Исус сву земљу, горе и јужну страну и равнице и долине, и све цареве њихове; не остави ниједног живог, него све душе живе згуби, као што беше заповедио Господ Бог Израиљев.

⁴¹Исус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.

⁴¹И поби их Исус од Кадис-Варније до Газе, и сву земљу госенску до Гаваона.

⁴²Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.

⁴²А све те цареве и земљу њихову узе Исус уједанпут; јер Господ Бог Израиљев војеваше за Израиља.

⁴³Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.

⁴³Потом се врати Исус и сав Израиљ с њим у логор у Галгал.