¹А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан [сиреч], хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

¹А кад то чуше сви цареви који беху с ове стране Јордана по брдима и по долинама и по свом брегу великог мора дори до Ливана, Хетејин и Аморејин, Хананејин, Ферезејин, Јевејин и Јевусејин,

²събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

²Скупише се сви да се сложно бију с Исусом и с Израиљем.

³А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,

³А који живљаху у Гаваону чувши шта учини Исус од Јерихона и од Гаја,

⁴постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища[ та ги туриха] на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

⁴Учинише и они превару; јер одоше и начинише се посланици, и узеше старе торбе на своје магарце и старе мехове винске, подеране и искрпљене,

⁵и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

⁵И обућу стару и искрпљену на ноге своје, и хаљине старе на се; и сав хлеб што понесоше на пут беше сув и плесњив.

⁶Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

⁶И одоше к Исусу у логор у Галгал, и рекоше њему и људима Израиљцима: Дођосмо из далеке земље; хајде ухватите веру с нама.

⁷Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

⁷А људи Израиљци рекоше Јевејима: Може бити да седите усред нас, па како ћемо ухватити веру с вама?

⁸А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

⁸Али они рекоше Исусу: Ми смо слуге твоје. А Исус им рече: Ко сте и откуда идете?

⁹А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

⁹А они му рекоше: Из земље врло далеке дођоше слуге твоје у име Господа, Бога твог; јер чусмо славу Његову и све што је учинио у Мисиру,

¹⁰и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

¹⁰И све што је учинио двојици царева аморејских, који беху с оне стране Јордана, Сиону цару есевонском и Огу цару васанском који беше у Астароту.

¹¹За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

¹¹И рекоше нам старешине наше и сви становници наше земље говорећи: Узмите погаче на пут, и идите им на сусрет и реците им: Ми смо слуге ваше, хајде ухватите веру с нама.

¹²Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

¹²Ово је хлеб наш: врућ смо понели на пут од кућа својих кад смо пошли пред вас, а сад ето осушио се и уплесњивио.

¹³Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

¹³А ово су мехови вински: налисмо нове, и ето су се већ подерали; и хаљине наше и обућа наша похаба се од далеког пута.

¹⁴Тогава [израилтяните] приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

¹⁴И повероваше људи по погачи, а не упиташе Господа шта ће рећи.

¹⁵Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

¹⁵И Исус учини с њима мир, и зададе им веру да ће их оставити у животу; и заклеше им се кнезови од збора.

¹⁶А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

¹⁶Али после три дана кад ухватише веру с њима, чуше да су им суседи и да живе усред њих.

¹⁷и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

¹⁷Јер пођоше синови Израиљеви и дођоше у градове њихове трећи дан; а градови им беху: Гаваон и Кефира и Вирот и Киријат-Јарим.

¹⁸Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

¹⁸И не побише их синови Израиљеви, јер им се кнезови од збора заклеше Господом Богом Израиљевим. Али сав збор викаше на кнезове.

¹⁹Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

¹⁹Тада сви кнезови рекоше свом збору: Ми смо им се заклели Господом Богом Израиљевим; зато сада не можемо дирати у њих.

²⁰Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде [Божият] гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

²⁰Учинимо им то, и оставимо их у животу, да не дође гнев на нас ради заклетве којом им се заклесмо.

²¹Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

²¹Још им рекоше кнезови: Нека остану у животу, па нека секу дрва и носе воду свом збору како им кнезови казаше.

²²Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

²²Потом их дозва Исус и рече им говорећи: Зашто нас преваристе и рекосте: Врло смо далеко од вас, кад ето живите усред нас?

²³Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, [които да бъдат] и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

²³Зато сада да сте проклети и да сте довека робови и да сечете дрва и носите воду за дом Господа Бога мог.

²⁴А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

²⁴А они одговорише Исусу и рекоше: Доиста је било јављено слугама твојим како је заповедио Господ Бог твој Мојсију слузи свом да вам да сву ову земљу и да истреби све становнике ове земље испред вас; стога се врло побојасмо за живот свој од вас и учинисмо тако.

²⁵Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

²⁵А сада ето смо ти у рукама; чини шта мислиш да је добро и право да с нама учиниш.

²⁶Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

²⁶И учини им тако и сачува их од руку синова Израиљевих, те их не побише.

²⁷И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, [както са] и до днес.

²⁷И одреди их Исус у тај дан да секу дрва и носе воду збору и за олтар Господњи до данашњег дана на месту које изабере.