¹Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, людете му, града му и земята му;

¹Иза тога рече Господ Исусу: Не бој се и не плаши се; узми са собом сав народ што је за бој, па устани и иди на Гај; ево предадох ти у руке цара гајског и народ његов и град његов и земљу његову.

²и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна.

²И учини с Гајем и царем његовим како си учинио с Јерихоном и његовим царем; али плен из њега и стоку његову разграбите за се. Намести заседу иза града.

³Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри изпрати ги нощем,

³И уста Исус и сав народ што беше за бој, да иду на Гај; и изабра Исус тридесет хиљада јунака, и посла их ноћу;

⁴и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната страна на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови;

⁴И заповеди им говорећи: Гледајте ви који ћете бити у заседи иза града, да не будете врло далеко од града, него будите сви готови.

⁵а аз и всичките люде, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях.

⁵А ја и сав народ што је са мном примакнућемо се ка граду; па кад они изађу пред нас, ми ћемо као и пре побећи испред њих.

⁶Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях.

⁶Те ће они поћи за нама докле их не одвојимо од града, јер ће рећи: Беже испред нас као и пре. И ми ћемо бежати испред њих.

⁷Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви.

⁷Тада ви изађите из заседе и истерајте из града шта буде остало. Јер ће вам га дати Господ Бог ваш у руке.

⁸И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви.

⁸А кад узмете град, запалите га огњем; по речи Господњој учините. Ето, заповедио сам вам.

⁹И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете.

⁹Тако их посла Исус, и они одоше у заседу, и стадоше између Ветиља и Гаја, са запада Гају; а Исус преноћи ону ноћ међу народом.

¹⁰И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай.

¹⁰А ујутру уста Исус рано и преброја народ, па пође са старешинама Израиљевим пред народом на Гај.

¹¹И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина.

¹¹И сва војска што беше с њим пође и примакавши се дођоше према граду и стадоше у логор са севера Гају; а беше долина између њих и Гаја.

¹²И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града.

¹²И узе око пет хиљада људи, и намести их у заседу између Ветиља и Гаја, са запада граду Гају.

¹³И като наредиха людете - цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града - Исус отиде през оная нощ всред долината.

¹³И кад се намести сав народ, сва војска, што беше са севера граду и што беше у заседи са запада граду, изађе Исус ону ноћ усред долине.

¹⁴А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че имаше засада против него зад града.

¹⁴И кад то виде цар гајски, људи у граду похиташе и уранише; и изађоше онај час у поље пред Израиља у бој, цар и сав народ његов. А не знаше да има заседа за њим, иза града.

¹⁵А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.

¹⁵Тада Исус и сав Израиљ, као да их побише, нагоше бежати к пустињи.

¹⁶И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града.

¹⁶А они сазваше сав народ што беше у граду да их терају. И тераше Исуса, и одвојише се од свог града.

¹⁷Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля.

¹⁷И не оста нико у Гају ни у Ветиљу да не пође за Израиљем; и оставише град отворен, и тераху Израиља.

¹⁸Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам [града] в ръката ти. Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си.

¹⁸Тада рече Господ Исусу: Дигни заставу што ти је у руци према Гају, јер ћу ти га дати у руке. И подиже Исус заставу што му беше у руци према граду.

¹⁹И щом простря ръката си засадата стана бързо от мястото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града.

¹⁹А они што беху у заседи одмах усташе са свог места, и потрчаше чим он подиже руку своју, и уђоше у град и узеше га, и брзо запалише град огњем.

²⁰А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите.

²⁰А кад се Гајани обазреше, а то дим од града дизаше се до неба, и не имаху куда бежати ни тамо ни амо; а народ који бежаше у пустињу поврати се на оне који га тераху.

²¹А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше превзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.

²¹И Исус и сав Израиљ видевши да је заседа њихова узела град и где се диже дим од града, вратише се и ударише на Гајане.

²²Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, [които бяха] едни отсам а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне.

²²А они из града изађоше пред њих, те беху међу Израиљцима одовуд и одонуд, и побише их тако да ниједан не оста жив нити утече.

²³А царя на Гай хванаха жив, и го доведоха при Исуса.

²³А цара гајског ухватише живог и доведоше к Исусу.

²⁴И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гонеха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа.

²⁴А кад побише Израиљци све Гајане у пољу, у пустињи, куда их гонише, и падоше сви од оштрог мача, те се истребише, онда се вратише сви Израиљци у Гај, и исекоше шта још беше у њему оштрим мачем.

²⁵И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде.

²⁵А свих што изгибоше онај дан, и људи и жена, беше дванаест хиљада, самих Гајана.

²⁶Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.

²⁶И Исус не спусти руку своју, коју беше подигао са заставом, док не побише све становнике гајске.

²⁷Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса.

²⁷Само стоку и плен из града оног разграбише Израиљци за се, као што беше Господ заповедио Исусу.

²⁸И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, [както е] до днес.

²⁸И Исус спали Гај, и обрати га у гомилу вечну, и у пустош до данашњег дана.

²⁹А царя на Гай обеси на дърво [и го остави да виси] до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, [която стои] и до днес.

²⁹А цара гајског обеси на дрво и остави до вечера; а о заходу сунчаном заповеди Исус те скидоше тело његово с дрвета и бацише пред врата градска, и набацаше на њ велику гомилу камења, која стоји и данас.

³⁰Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал,

³⁰Тада Исус начини олтар Господу Богу Израиљевом на гори Евалу,

³¹както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно [сечиво] не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси.

³¹Као што беше заповедио Мојсије слуга Господњи синовима Израиљевим, као што пише у књизи закона Мојсијевог, олтар од целог камења, преко ког није превучено гвожђе; и принесоше на њему жртве паљенице Господу, и принесоше жртве захвалне.

³²И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните.

³²И преписа онде на камењу закон Мојсијев, који је написао синовима Израиљевим.

³³И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - [едната] им половина към хълма Гаризин, и [другата] им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благославят Израилевите люде.

³³И сав Израиљ и старешине његове и управитељи и судије његове стадоше с обе стране ковчега, према свештеницима Левитима, који ношаху ковчег завета Господњег, и странац и домородац; половина према гори Гаризину а половина према гори Евалу, као што беше заповедио Мојсије слуга Господњи да благослови народ Израиљев најпре.

³⁴И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклетиите, според всичко каквото бе написано в книгата на закона.

³⁴И потом прочита све речи закона, благослов и проклетство, све како је написано у књизи закона.

³⁵От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.

³⁵Не би ни једне речи од свега што је Мојсије написао, које не прочита Исус пред свим збором Израиљевим, и женама и децом и странцима који иђаху међу њима.