¹А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.

¹Али се огрешише синови Израиљеви о проклетињу, јер Ахан син Хармије сина Завдије сина Зариног од племена Јудиног, узе од проклетих ствари; зато се разгневи Господ на синове Израиљеве.

²Между това Исус прати човеци от Ерихон в Гай, който е близо при Витавен, на източната страна от Ветил; и говори им, казвайки: Изкачете се та съгледайте земята. И тъй, човеците се изкачиха та съгледаха Гай.

²А Исус посла људе из Јерихона у Гај, који беше близу Вет-Авена с истока Ветиљу, и рече им говорећи: Идите и уходите земљу. И људи одоше и уходише Гај.

³И като се върнаха при Исуса рекоха му: Да не се изкачат всичките люде, но до две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; да не [вкарват в] труд всичките люде [да отиват] там, защото ония са малцина.

³И вративши се к Исусу рекоше му: Нека не иде сав народ; до две хиљаде људи или до три хиљаде људи нека иду, и освојиће Гај; немој мучити сав народ, јер их је мало.

⁴И така, изкачиха се там от людете около три хиляди мъже; но побягнаха пред гайските мъже.

⁴И оде их онамо из народа око три хиљаде људи; али побегоше од Гајана.

⁵Гайските мъже поразиха от тях около тридесет и шест мъже, и прогониха ги от портата до Сиварим, и поразиха ги в надолнището; поради което сърцата на людете се стопиха и станаха като вода.

⁵И Гајани посекоше их до тридесет и шест људи; и гонише их од врата до Сиварима, и побише их на стрмени; и растопи се срце у народу, и поста као вода.

⁶Тогава Исус раздра дрехите си и падна на лицето си на земята пред Господния ковчег, [гдето лежа] до вечерта, той и Израилевите старейшини; и туриха пръст на главите си.

⁶А Исус раздре хаљине своје и паде лицем на земљу пред ковчегом Господњим, и лежа до вечера, он и старешине Израиљеве, и посуше се прахом по глави.

⁷И рече Исус: Ах! Господи Иеова, защо преведе тия люде през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О да бяхме били доволни да си седим оттатък {На изток от.} Иордан!

⁷И рече Исус: Јао! Господе Боже, зашто преведе овај народ преко Јордана да нас предаш у руке Аморејцима да нас побију? О, да хтесмо остати преко Јордана!

⁸О Господи, що да река като Израил обърна гръб пред неприятелите си?

⁸Јао! Господе, шта да кажем, кад је Израиљ обратио плећа пред непријатељима својим?

⁹И като чуят ханаанците и всичките [други] жители на земята, ще ни обиколят и ще направят да изчезне името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си Име?

⁹Чуће Хананеји и сви становници те земље, и слећи ће се око нас, и истребиће име наше са земље; и шта ћеш учинити од великог имена свог?

¹⁰А Господ рече на Исуса: Стани, защо си паднал така на лицето си?

¹⁰А Господ рече Исусу: Устани: што си пао на лице своје?

¹¹Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили [откраднатото] между своите вещи.

¹¹Згрешио је Израиљ, и преступио завет мој који сам им заповедио: јер узеше од проклетих ствари, и украдоше, и затајише, и метнуше међу своје ствари.

¹²По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия [човек] изсред вас.

¹²Зато неће моћи синови Израиљеви стајати пред непријатељима својим; плећа ће обраћати пред непријатељима својим, јер су под проклетством; нећу више бити с вама, ако не истребите између себе проклетињу.

¹³Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Израилевият Бог: Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си догде не махнете обреченото изсред вас.

¹³Устани, освештај народ, и реци: Освештајте се за сутра; јер овако вели Господ Бог Израиљев: Проклетство је усред тебе, Израиљу; нећеш моћи стајати пред непријатељима својим докле не уклоните проклетство између себе.

¹⁴И тъй, приближете се утре според племената си; и племето, което хване Господ, да се приближи според семействата си; и семейството, което хване Господ, да се приближи според домовете си; а домът, който хване Господ, да се приближи според мъжете.

¹⁴Приступићете ујутру по племенима својим; и које племе обличи Господ оно ће приступити по породицама својим; и коју породицу обличи Господ она ће приступити по домовима својим; и који дом обличи Господ, приступиће људи из њега један по један.

¹⁵И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля.

¹⁵Па ко се нађе у проклетству, нека се спали огњем и он и све његово, јер преступи завет Господњи и учини безакоње у Израиљу.

¹⁶Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израиля според племената им; и хвана се Юдовото племе.

¹⁶И уставши Исус ујутру рано рече те приступи Израиљ по племенима својим; и обличи се племе Јудино.

¹⁷И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на Заровците. И като приведе семейството на Заровците, мъж по мъж, хвана се Завдий.

¹⁷Потом рече те приступише породице Јудине; и обличи се породица Зарина; потом рече те приступи породица Зарина, домаћин један по један, и обличи се Завдија.

¹⁸А като приведе неговия дом мъж по мъж, хвана се Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе.

¹⁸И рече, те приступи његов дом, људи један по један, и обличи се Ахан син Хармије сина Завдије сина Зариног од племена Јудиног.

¹⁹Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа Израилевия Бог и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене.

¹⁹И рече Исус Ахану: Сине, хајде дај хвалу Господу Богу Израиљевом, и признај пред Њим, и кажи ми шта си учинио, немој тајити од мене.

²⁰И Ахан в отговор на Исуса каза: Наистина аз съгреших на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така:

²⁰А Ахан одговори Исусу и рече: Истина је, ја згреших Господу Богу Израиљевом, и учиних тако и тако:

²¹Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро, и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и, ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу.

²¹Видех у плену један леп плашт вавилонски, и двеста сикала сребра, и једну шипку злата од педесет сикала, па се полакомих и узех; и ено је закопано у земљу усред мог шатора, и сребро одоздо.

²²Исус, прочее, прати човеци, които се завтекоха в шатъра; и, ето, [откраднатото] беше скрито в шатъра му, и среброто отдолу.

²²Тада Исус посла посланике, који отрчаше у шатор, и гле, беше закопано у шатору његовом, и одоздо сребро.

²³И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа.

²³И узеше из шатора и донеше к Исусу и свим синовима Израиљевим, и метнуше пред Господа.

²⁴Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор.

²⁴Тада Исус и сав Израиљ узеше Ахана сина Зариног, и сребро и плашт и шипку злата, и синове његове и кћери његове, и волове његове и магарце његове, и овце његове, и шатор и све што беше његово, и изведоше у долину Ахор.

²⁵И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби [Ахана] с камъни, и изгориха го с огън [след като] го убиха с камъни.

²⁵И рече Исус: Што си нас смео? Господ да те смете данас! И засу га камењем сав Израиљ, и спалише све огњем засувши камењем.

²⁶После натрупаха на него голяма грамада камъни, [която стои] и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова място се нарича и до днес долина Ахор. {То ест: Смущение.}

²⁶По том набацаше на њ велику гомилу камења, која стоји и данас. И Господ се поврати од жестине гнева свог. Отуда се прозва оно место долина Ахор до данас.