¹И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините [домове] от племената на израилтяните.

¹А ово је што добише наследство синови Израиљеви у земљи хананској, што разделише у наследство Елеазар свештеник и Исус син Навин и поглавари породица отачких по племенима синова Израиљевих,

²С жребие [се раздели] наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея.

²Жребом делећи им наследство, као што заповеди Господ преко Мојсија, међу девет племена и половину племена.

³Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите не даде наследство между тях.

³Јер Мојсије даде наследство двема племенима и половини племена с ове стране Јордана, а Левитима не даде наследство међу њима.

⁴Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

⁴Јер синова Јосифових беху два племена: Манасијино и Јефремово, и Левитима не даше део у земљи, осим градова у којима ће живети и подграђа њихових за стоку њихову и за благо њихово.

⁵Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

⁵Како беше заповедио Господ Мојсију, тако учинише синови Израиљеви и поделише земљу.

⁶В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

⁶А синови Јудини дођоше к Исусу у Галгал, и рече му Халев син Јефонијин Кенезеј: Ти знаш шта је казао Господ Мојсију слузи Божјем за ме и за те у Кадис-Варнији.

⁷Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

⁷Било ми је четрдесет година кад ме посла Мојсије слуга Господњи из Кадис-Варније да уходим земљу, и јавих му ствар, како ми је било у срцу.

⁸Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

⁸А браћа моја што иђоше са мном уплашише срце народу; али се ја једнако држах Господа Бога свог.

⁹За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

⁹И закле се Мојсије онај дан говорећи: Заиста земља по којој си ходио ногама својим, допашће теби у наследство и синовима твојим довека; јер си се сасвим држао Господа Бога мог.

¹⁰И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

¹⁰А сада, ето, сачува ме Господ у животу, као што је рекао; има већ четрдесет и пет година како то рече Господ Мојсију, кад Израиљ иђаше по пустињи; и сад, ето, има ми данас осамдесет и пет година.

¹¹Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

¹¹И данас сам јоште крепак, као што сам био кад ме је Мојсије слао; крепост ми је и сад онаква каква је била онда за бој и да одлазим и долазим.

¹²Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

¹²Зато дај ми сада ову гору, за коју је говорио Господ у онај дан; јер си чуо у онај дан да су онде Енакими и градови велики и тврди; да ако буде Господ са мном, те их истерам, као што је Господ казао.

¹³Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

¹³И Исус га благослови, и даде Хеврон Халеву сину Јефонијином у наследство.

¹⁴За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, [както е] и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

¹⁴Зато припаде Хеврон Халеву сину Јефонијином Кенезеју у наследство до данашњег дана, јер се једнако држао Господа Бога Израиљевог.

¹⁵А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; [а Арва беше] голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

¹⁵А име Хеврону беше пре Киријат-Арва, а Арва беше велик човек међу Енакимима. И земља почину од рата.