¹А след Авимелеха издигна се да избави Израиля един Исахаров мъж Тола, син на Фуя, син на Додо; и той живееше в Самир у Ефремовата хълмиста земя.

¹А после Авимелеха уста да избави Израиља Тола син Фуве сина Додовог, човек племена Исахаровог, који сеђаше у Самиру у гори Јефремовој.

²И като съди Израиля двадесет и три години, умря, и бе погребан в Самир.

²И би судија Израиљу двадесет и три године, па умре и би погребен у Самиру.

³А подир него се издигна галаадецът Яир, който съди Израиля двадесет и две години.

³После њега уста Јаир од племена Галадовог, и би судија Израиљу двадесет и две године;

⁴Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадска земя, които и до днес се наричат Яирови паланки.

⁴И имаше тридесет синова, који јахаху на тридесеторо магаради, и имаху тридесет градова, који се зову села Јаирова до данас и јесу у земљи Галадовој.

⁵И Яир умря и бе погребан в Камон.

⁵И умре Јаир, и би погребен у Камону.

⁶И израилтяните пак сториха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и оставиха Господа и не служиха Нему.

⁶А синови Израиљеви опет чинише што је зло пред Господом, и служише Валима и Астаротама, и боговима сирским, и боговима сидонским, и боговима моавским, и боговима синова Амонових и боговима филистејским; и оставише Господа и не служаху Му.

⁷Затова гневът на Господа пламна против Израиля и Той ги предаде в ръцете на филистимците и в ръцете на амонците.

⁷Зато се разгневи Господ на Израиља, те их даде у руке Филистејима и у руке синовима Амоновим.

⁸От тая година те измъчваха и притесняваха израилтяните осемнадесет години, всичките израилтяни, които бяха оттатък Иордан в земята на аморейците, която е в Галаад.

⁸А они газише и сатираше синове Израиљеве од оне године осамнаест година, све синове Израиљеве који беху с оне стране Јордана, у земљи аморејској, која је у Галаду.

⁹При това, амонците преминаха Иордан, за да воюват против Юда, против Вениамина и против Ефремовия дом; така че Израил се намираше в крайно утеснение.

⁹И пређоше синови Амонови преко Јордана да се бију и с Јудом и с Венијамином и с домом Јефремовим; и би Израиљ у великој невољи.

¹⁰Тогава израилтяните извикаха към Господа, като казваха: Съгрешихме Ти, защото оставихме нашия Бог та служихме на ваалимите.

¹⁰Тада вапише синови Израиљеви ка Господу говорећи: Сагрешисмо Ти што остависмо Бога свог и служисмо Валима.

¹¹А Господ каза на израилтяните: Не [избавих ли ви] от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?

¹¹А Господ рече синовима Израиљевим: Од Мисираца и Амореја и од синова Амонових и од Филистеја,

¹²Също и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха, и извикахте към Мене, Аз ви избавих от ръката им.

¹²И од Сидоњана и од Амалика и од Амонаца, који вас мучише, нисам ли вас избављао кад вапијасте к мени?

¹³А въпреки това, вие Ме оставихте та служихте на други богове; за туй няма да ви избавям вече.

¹³Али ви остависте мене и служисте другим боговима; зато вас више нећу избављати.

¹⁴Идете, викайте към боговете, които сте си избрали; те нека ви избавят във време на утеснението ви.

¹⁴Идите и вичите оне богове које сте изабрали, нека вас они избаве у невољи вашој.

¹⁵А израилтяните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес, молим Ти се.

¹⁵А синови Израиљеви рекоше Господу: Сагрешисмо; чини с нама шта Ти је драго, само нас сада избави.

¹⁶И те отмахнаха отсред себе си чуждите богове та служиха на Господа; и Неговата душа се смили за окаянието на Израиля.

¹⁶И побацаше између себе богове туђе, и стадоше служити Господу; и сажали Му се ради муке синова Израиљевих.

¹⁷Тогава амонците се събраха та разположиха стан в Галаад. Събраха се израилтяните та разположиха стан в Масфа.

¹⁷А синови Амонови скупише се и стадоше у логор у Галаду; скупише се и синови Израиљеви и стадоше у логор у Миспи.

¹⁸И людете [и] галаадските началници си рекоха едни на други: Който започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всичките галаадски жители.

¹⁸А народ и кнезови галадски рекоше један другом: Ко ће почети бој са синовима Амоновим? Он нека буде поглавар свима који живе у Галаду.