¹След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

¹И Авимелех син Јеровалов отиде у Сихем к браћи матере своје и рече њима и свему роду отачкога дома матере своје говорећи:

²Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

²Кажите свим Сихемљанима: Шта вам је боље, да су вам господари седамдесет људи, сви синови Јеровалови, или да вам је господар један човек? И опомињите се да сам ја кост ваша и тело ваше.

³Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.

³Тада рекоше браћа матере његове за њ свим Сихемљанима све те речи, и срце њихово приви се к Авимелеху, јер рекоше: Наш је брат.

⁴И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.

⁴И дадоше му седамдесет сикала сребра из дома Вал-Веритовог, за које најми Авимелех људи празнова и скитница, те иђаху за њим.

⁵И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.

⁵И дође у кућу оца свог у Офру, и поби браћу своју, синове Јеровалове, седамдесет људи, на једном камену; али оста Јотам најмлађи син Јеровалов, јер се сакри.

⁶Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

⁶Тада се скупише сви Сихемљани и сав дом Милов, и отидоше и поставише Авимелеха царем код храста који стоји у Сихему.

⁷А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

⁷А кад то јавише Јотаму, отиде и стаде наврх горе Гаризина, и подигавши глас свој повика и рече им: Чујте ме, Сихемљани, тако вас Бог чуо!

⁸еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.

⁸Ишла дрвета да помажу себи цара, па рекоше маслини: Буди нам цар.

⁹Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам {Т.е., да началствувам.} над дърветата?

⁹А маслина им рече: Зар ја да оставим претилину своју, којом се част чини Богу и људима, па да идем да тумарам за друга дрвета?

¹⁰Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас.

¹⁰Потом рекоше дрвета смокви: Ходи ти, буди нам цар.

¹¹Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?

¹¹А смоква им рече: Зар ја да оставим сласт своју и красни род свој, па да идем да тумарам за друга дрвета?

¹²После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас.

¹²Тада рекоше дрвета виновој лози: Ходи ти, буди нам цар.

¹³Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?

¹³А лоза им рече: Зар ја да оставим вино своје, које весели Бога и људе, па да идем да тумарам за друга дрвета?

¹⁴Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас.

¹⁴Тада сва дрвета рекоше трну: Ходи ти, буди нам цар.

¹⁵А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

¹⁵А трн одговори дрветима: Ако доиста хоћете мене да помажете себи за цара, ходите склоните се у хлад мој; ако ли нећете, нека изиђе огањ из трна и спали кедре ливанске.

¹⁶Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както [извършеното от] ръцете му заслужава, -

¹⁶Тако сада, јесте ли право и поштено радили поставивши Авимелеха царем? И јесте ли добро учинили Јеровалу и дому његовом? И јесте ли му учинили како вас је задужио?

¹⁷(защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;

¹⁷Јер је отац мој војевао за вас и није марио за живот свој, и избавио вас је из руку мадијанских.

¹⁸а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -

¹⁸А ви данас устасте на дом оца мог, и побисте синове његове, седамдесет људи, на једном камену, и постависте царем Авимелеха, сина слушкиње његове, над Сихемљанима зато што је брат ваш.

¹⁹ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас!

¹⁹Ако сте право и поштено радили данас према Јеровалу и његовом дому, веселите се с Авимелеха и он нека се весели с вас.

²⁰Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

²⁰Ако ли нисте, нека изиђе огањ од Авимелеха и спали Сихемљане и дом Милов, и нека изиђе огањ од Сихемљана и од дома Миловог и спали Авимелеха.

²¹Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

²¹Тада побеже Јотам, и побегав дође у Вир, и онде оста бојећи се Авимелеха брата свог.

²²И Авимелех началствува над Израиля три години.

²²И влада Авимелех Израиљем три године.

²³А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,

²³Али Бог пусти злу вољу међу Авимелеха и међу Сихемљане; и Сихемљани изневерише Авимелеха.

²⁴за да дойде [наказание] за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им [върху него] и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

²⁴Да би се осветила неправда учињена на седамдесет синова Јеровалових, и крв њихова да би дошла на Авимелеха брата њиховог, који их уби, и на Сихемљане, који укрепише руку његову да убије браћу своју.

²⁵Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

²⁵И Сихемљани пометаше му заседе по врховима горским, па плењаху све који пролажаху мимо њих оним путем. И би јављено Авимелеху.

²⁶В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

²⁶Потом дође Гал син Еведов са својом браћом, и уђоше у Сихем, и Сихемљани се поуздаше у њ.

²⁷И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха [гроздето] и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

²⁷И изишавши у поље браше винограде своје и газише грожђе, и веселише се; и уђоше у кућу бога свог; и једоше и пише, и псоваше Авимелеха.

²⁸Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?

²⁸И Гал син Еведов рече: Ко је Авимелех и шта је Сихем, да му служимо? Није ли син Јеровалов? А Зевул није ли његов пристав? Служите синовима Емора оца Сихемовог. А што бисмо служили томе?

²⁹Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

²⁹О кад би тај народ био под мојом руком, да сметнем Авимелеха! И рече Авимелеху: Прикупи војску своју, и изиђи.

³⁰И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна.

³⁰А кад чу Зевул, управитељ градски, речи Гала сина Еведовог, разгневи се врло.

³¹И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

³¹И посла тајно посланике к Авимелеху и поручи му: Ево Гал син Еведов и браћа му дођоше у Сихем, и ево побунише град на те.

³²Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.

³²Него устани ноћу ти и народ што је с тобом, и заседи у пољу.

³³И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато [Гаал] и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.

³³А ујутро кад сунце огране, дигни се и удари на град; и ево он и народ који је с њим изићи ће преда те, па учини с њим шта ти може рука.

³⁴И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

³⁴И Авимелех уста ноћу и сав народ што беше са њим; и заседоше Сихему у четири чете.

³⁵И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.

³⁵А Гал син Еведов изиђе и стаде пред вратима градским; а Авимелех и народ што беше са њим изиђе из заседе.

³⁶А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.

³⁶А Гал видевши народ рече Зевулу: Ено народ силази сврх горе. А Зевул му одговори: Од сена горског чине ти се људи.

³⁷Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.

³⁷Опет проговори Гал и рече: Ено народ силази с виса, и чета једна иде путем к шуми меоненимској.

³⁸Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.

³⁸А Зевул му рече: Где су ти сада уста, којима си говорио: Ко је Авимелех да му служимо? Није ли то онај народ који си презирао? Изиђи сада, и биј се с њим.

³⁹Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.

³⁹И изиђе Гал пред Сихемљанима, и поби се с Авимелехом.

⁴⁰И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.

⁴⁰Али Авимелех га потера, и он побеже од њега; и падоше многи побијени до самих врата градских.

⁴¹И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

⁴¹И Авимелех оста у Аруми; а Зевул истера Гала и браћу његову, те не могаху седети у Сихему.

⁴²А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.

⁴²А сутрадан изиђе народ у поље и би јављено Авимелеху.

⁴³Тогава той взе людете [си] та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.

⁴³А он узе народ свој и раздели га у три чете, и намести их у заседу у пољу; и кад виде где народ излази из града, скочи на њ их и поби их.

⁴⁴И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.

⁴⁴Јер Авимелех и чета која беше с њим ударише и стадоше код врата градских; а друге две чете ударише на све оне који беху у пољу, и побише их.

⁴⁵И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.

⁴⁵И Авимелех бијаше град цео онај дан, и узе га, и поби народ који беше у њему, и раскопа град, и посеја со по њему.

⁴⁶А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.

⁴⁶А кад то чуше који беху у кули сихемској, уђоше у кулу куће бога Верита.

⁴⁷И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.

⁴⁷И би јављено Авимелеху да су се онде скупили сви који беху у кули сихемској.

⁴⁸Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

⁴⁸Тада Авимелех изиђе на гору Салмон, он и сав народ што беху са њим; и узевши Авимелех секиру у руку одсече грану од дрвета и метну је на раме, и рече народу који беше с њим: Шта видесте да сам ја учинио, брзо чините као ја.

⁴⁹И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

⁴⁹И сваки из народа одсече себи грану, и пођоше за Авимелехом и пометаше гране око куле, и запалише њима град; и изгибоше сви који беху у кули сихемској, око хиљаду људи и жена.

⁵⁰След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.

⁵⁰Потом отиде Авимелех на Тевес, и стаде у логор код Тевеса, и узе га.

⁵¹Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.

⁵¹А беше тврда кула усред града, и у њу побегоше сви људи и жене и сви грађани, и затворивши се попеше се на кров од куле.

⁵²Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

⁵²А Авимелех дође до куле и удари на њу, и дође до врата од куле да је запали огњем.

⁵³Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.

⁵³Али једна жена баци комад жрвња на главу Авимелеху и разби му главу.

⁵⁴И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.

⁵⁴А он брже викну момка који му ношаше оружје, и рече му: Извади мач свој и уби ме, да не кажу за ме: Жена га је убила. И прободе га слуга његов, те умре.

⁵⁵И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

⁵⁵А кад видеше Израиљци где погибе Авимелех, отидоше сваки у своје место.

⁵⁶Така Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

⁵⁶Тако плати Бог Авимелеху за зло које је учинио оцу свом убивши седамдесет браће своје.

⁵⁷Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, [произнесена] от Иотама Еровааловия син.

⁵⁷И све зло људи Сихемљана поврати Бог на њихове главе, и стече им се клетва Јотама сина Јероваловог.