¹Тогава ефремците казаха на [Гедеона]: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.

¹А људи од племена Јефремовог рекоше му: Шта нам то учини те нас не позва кад пође у бој на Мадијане? И викаху на њ жестоко.

²А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?

²А он им рече: Па шта сам учинио тако као ви? Није ли пабирчење Јефремово боље него берба Авијезерова?

³Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.

³Вама је у руке дао Господ кнезове мадијанске, Орива и Зива; па шта ја могох учинити тако као ви? Тада се утиша дух њихов према њему кад тако говори.

⁴И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.

⁴А кад Гедеон дође на Јордан, пређе преко њега с триста људи који беху с њим, а беху уморни гонећи.

⁵И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

⁵Па рече људима Сокоћанима: Дајте неколико хлебова народу који иде за мном, јер су уморни, а ја гоним Зевеја и Салмана цареве мадијанске.

⁶А сокхотските първенци [му] казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?

⁶А главари сокотски рекоше му: Је ли песница Зевејева и Салманова већ у твојој руци да дамо хлеба твојој војсци?

⁷А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.

⁷А Гедеон им рече: Кад ми Бог преда Зевеја и Салмана у руке, тада ћу помлатити телеса ваша трњем из ове пустиње и драчом.

⁸От там отиде във Фануил и каза на [жителите] му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

⁸И отиде оданде у Фануил, и рече Фануиљанима исто онако, а они му одговорише као што одговорише људи у Сокоту.

⁹А той говори и на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.

⁹Зато и људима Фануиљанима рече: Кад се вратим здраво, развалићу ту кулу.

¹⁰А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.

¹⁰А Зевеј и Салман беху у Каркору, и војска њихова с њима, око петнаест хиљада, што их год оста од све војске источне; а побијених беше сто и двадесет хиљада људи који махаху мачем.

¹¹И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.

¹¹И отиде Гедеон преко оних што живе под шаторима, с истока Нови и Јогвеји, и удари на војску кад војска стајаше безбрижна.

¹²А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.

¹²А Зевеј и Салман побегоше, а он их потера, и ухвати два цара мадијанска, Зевеја и Салмана, и распуди сву војску.

¹³Тогава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.

¹³И врати се Гедеон син Јоасов из боја пре сунчаног рођаја.

¹⁴И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

¹⁴И ухвати момка из Сокота, и испитива га; а он му пописа кнезове сокотске и старешине, седамдесет и седам људи.

¹⁵И [Гедеон] дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?

¹⁵Па кад дође к Сокоћанима, рече: Ево Зевеја и Салмана, за које ми се ругасте говорећи: Је ли песница Зевејева и Салманова већ у твојој руци, да дамо хлеба уморним људима твојим?

¹⁶И взе градските старейшини, и пустинни тръни и глогове, та наказа {Еврейски: поучи, [или], овърша.} с тях сокхотските мъже.

¹⁶И узевши старешине оног места и трња из пустиње и драче даде на њима углед Сокоћанима.

¹⁷Също и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.

¹⁷И кулу фануилску развали и поби људе тамошње.

¹⁸Тогава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.

¹⁸Потом рече Зевеју и Салману: Какви беху људи које побисте на Тавору? А они рекоше: Такви као ти; сваки беше на очима као царски син.

¹⁹А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.

¹⁹А он рече: То беху моја браћа, синови моје матере. Тако Господ био жив! Да сте их оставили у животу, не бих вас погубио.

²⁰И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.

²⁰Тада рече Јетеру првенцу свом: Устани, погуби их. Али дете не извуче мач свој, јер се бојаше, јер беше још дете.

²¹Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та ни нападни; защото според човека е и силата му. И тъй, Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните [украшения], които бяха на вратовете на камилите им.

²¹Тада рече Зевеј и Салман: Устани ти, уложи на нас; јер какав је човек онаква му је и снага. И уставши Гедеон погуби Зевеја и Салмана, и узе месечиће који беху о вратовима камила њихових.

²²Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.

²²Потом рекоше Израиљци Гедеону: Буди нам господар ти и син твој и син сина твог, јер си нас избавио из руке мадијанске.

²³А Гедеон им каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.

²³А Гедеон им рече: Нећу вам ја бити господар, нити ће вам син мој бити господар; Господ ће вам бити Господар.

²⁴Гедеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото [неприятелите], понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).

²⁴Још им рече Гедеон: Једно ћу искати од вас: да ми дате сваки гривну од плена свог. А гривне имаху златне, јер беху Исмаиљци.

²⁵И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.

²⁵И одговорише: Даћемо драге воље. И разастрвши хаљину бацише на њу гривне, сваки од плена свог.

²⁶И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни [сикли], освен полумесецообразните [украшения], огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.

²⁶И беше на меру златних гривана што изиска хиљаду и седам стотина сикала злата, осим месечића и ланчића и хаљина скерлетних, што ношаху цареви мадијански, и осим литарова, што беху око врата камила њихових.

²⁷И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.

²⁷И Гедеон начини од тога оплећак, и остави га у свом граду Офри; и онде сав Израиљ стаде чинити прељубу за њим, и би Гедеону и дому његовом замка.

²⁸Така Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.

²⁸Тако бише покорени Мадијани пред синовима Израиљевим, и више не дигоше главе. И земља би мирна четрдесет година за века Гедеоновог.

²⁹Тогава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.

²⁹И отишавши Јеровал син Јоасов оста у својој кући.

³⁰И Гедеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени.

³⁰И имаше Гедеон седамдесет синова, који изиђоше од бедара његових, јер имаше много жена.

³¹Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

³¹И иноча његова, која беше у Сихему, и она му роди сина, и наде му име Авимелех.

³²И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.

³²Потом умре Гедеон син Јоасов у доброј старости, и би погребен у гробу Јоаса оца свог Авијезерита у Офри.

³³А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.

³³И кад умре Гедеон, опет синови Израиљеви чинише прељубу за Валима, и поставише себи Вал-Верита за бога.

³⁴И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;

³⁴И не сећаше се синови Израиљеви Господа Бога свог, који их је избавио из руку свих непријатеља њихових унаоколо.

³⁵нито показаха благост към дома на Ероваала ([който е] Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.

³⁵И не учинише милости дому Јеровала Гедеона према свему добру што је он учинио Израиљу.