¹А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве;

¹А ово су народи које остави Господ да њима куша Израиљ, све оне који не знаху за ратове хананске,

²само за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; [именно:]

²Да би барем наслеђе синова Израиљевих знало и разумело шта је рат, барем они који од пре нису знали:

³петте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

³Пет кнежевина филистејских, и сви Хананеји и Сидонци и Јевеји, који живљаху на гори Ливану од горе Вал-Ермона до Емата.

⁴Те служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.

⁴Ти народи осташе да се Израиљ њима куша, да се види хоће ли слушати заповести Господње, које је заповедио оцима њиховим преко Мојсија.

⁵Така също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

⁵И живљаху синови Израиљеви усред Хананеја и Хетеја и Амореја и Ферезеја и Јевеја и Јевусеја.

⁶и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

⁶И жењаху се кћерима њиховим и удаваху кћери своје за синове њихове, и служаху боговима њиховим.

⁷И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравяха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите {Или: астарти.}.

⁷И чињаху синови Израиљеви што је зло пред Господом, и заборавише Господа Бога свог и служаху Валима и луговима.

⁸Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.

⁸Зато се разгневи Господ на Израиља, и даде их у руке Хусан-Рисатајиму цару месопотамском; и служаше синови Израиљеви Хусан-Рисатајиму осам година.

⁹А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.

⁹Потом вапише синови Израиљеви ка Господу, и подиже Господ избавитеља синовима Израиљевим да их избави, Готонила сина Кенезовог, млађег брата Халевовог,

¹⁰Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.

¹⁰И беше на њему дух Господњи, и суђаше Израиљу; и изиђе на војску, и предаде му Господ у руке Хусан-Рисатајима цара месопотамског; и рука његова надјача Хусан-Рисатајима.

¹¹Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.

¹¹И земља би мирна четрдесет година. Потом умре Готонило син Кенезов.

¹²Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.

¹²А синови Израиљеви стадоше опет чинити што је зло пред Господом; а Господ укрепи Еглона цара моавског на Израиља, јер чињаху што је зло пред Господом.

¹³И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.

¹³Јер скупи к себи синове Амонове и Амалике, и изашавши поби Израиља, и освојише град палмов.

¹⁴И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

¹⁴И синови Израиљеви служише Еглону цару моавском осамнаест година.

¹⁵А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

¹⁵Потом вапише синови Израиљеви ка Господу; и Господ им подиже избавитеља Аода сина Гире сина Венијаминовог, човека који беше левак. И послаше синови Израиљеви по њему дар Еглону цару моавском.

¹⁶но Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.

¹⁶А Аод начини себи мач са обе стране оштар, од лакта у дужину; и припаса га под хаљине своје уз десну бедрицу.

¹⁷Той, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.

¹⁷И однесе дар Еглону цару моавском; а Еглон беше човек врло дебео.

¹⁸И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,

¹⁸И кад предаде дар, отпусти људе који су носили дар.

¹⁹той се върна от пограничните камъни {Или: изваяните идоли.} които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той [му] рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.

¹⁹Па сам врати се од ликова камених, који беху код Галгала, рече: Имам, царе, неку тајну да ти кажем. А он рече: Ћути! И отидоше од њега сви који стајаху пред њим.

²⁰Тогава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.

²⁰А Аод приступи к њему; а он сеђаше сам у летњој соби; па рече Аод: Реч Божју имам да ти кажем. Тада он уста с престола.

²¹А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

²¹А Аод потеже левом руком својом и узе мач од десне бедрице и сатера му га у трбух,

²²толкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който и излезе отзад.

²²И држак уђе за мачем, и сало се склопи за мачем, те не може извући мача из трбуха; и изиђе нечист.

²³Тогава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стая, и я заключи.

²³Потом изиђе Аод из собе, и затвори врата за собом и закључа.

²⁴А когато излезе той, дойдоха слугите на [Еглона], и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е {Еврейски: Той си покрива нозете.} в лятната стая.

²⁴А кад он отиде, дођоше слуге, и погледаше, а то врата од собе закључана, па рекоше: Ваљда иде напоље у клети до летње собе.

²⁵Но макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

²⁵И већ им се досади чекати а врата се од собе не отварају, те узеше кључ и отворише, а гле, господар им лежи на земљи мртав.

²⁶А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.

²⁶А Аод докле се они забавише побеже и прође ликове камене, и утече у Сериот.

²⁷И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.

²⁷А кад дође, затруби у трубу у гори Јефремовој; и сиђоше с њим синови Израиљеви с горе, а он напред.

²⁸И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.

²⁸Па им рече: Хајдете за мном, јер Господ предаде вам у руке непријатеље ваше Моавце. И сиђоше за њим, и узеше Моавцима бродове јорданске, и не даваху никоме прећи.

²⁹И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един.

²⁹И тада побише Моавце, око десет хиљада људи, све богате и храбре, и ни један не утече.

³⁰Така в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

³⁰Тако у тај дан потпадоше Моавци под руку Израиљеву; и земља би мирна осамдесет година.

³¹След него настана [времето на] Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.

³¹А после њега наста Самегар син Анатов, и поби шест стотина Филистеја останом волујским, и избави и он Израиља.