¹И подир смъртта на Аода израилтяните пак сториха зло пред Господа.

¹А по смрти Аодовој опет синови Израиљеви чинише што је зло пред Господом.

²Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, на чиито войски началник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.

²И Господ их даде у руке Јавину цару хананском, који владаше у Асору, а војсци његовој беше војвода Сисара, који живљаше у Аросету незнабожачком.

³И израилтяните извикаха към Господа; защото [Явин] имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните двадесет години.

³И синови Израиљеви вапише ка Господу; јер он имаше девет стотина гвоздених кола, и веома притешњаваше синове Израиљеве двадесет година.

⁴В онова време пророчица Девора, Лафидотова жена, съдеше Израиля.

⁴У то време Девора пророчица, жена Лафидотова, суђаше Израиљу.

⁵И тя живееше под Деворцината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните възлизаха при нея за съд,

⁵И Девора становаше под палмом између Раме и Ветиља у гори Јефремовој, и долажаху к њој синови Израиљеви на суд.

⁶И тя прати да повикат Варака Авиноамовия син от Нефталимовия Кадис и му рече: Не заповяда ли Господ Израилевият Бог, [като каза]: Иди, оттегли се в хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците;

⁶А она пославши дозва Варака сина Авинејемова из Кедеса Нефталимовог, и рече му: Није ли заповедио Господ Бог Израиљев: Иди, скупи народ на гори Тавор, и узми са собом десет хиљада људи између синова Нефталимових и синова Завулонових?

⁷и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти?

⁷Јер ћу довести к теби на поток Кисон Сисару војводу Јавиновог и кола његова и људство његово, и предаћу га теби у руке.

⁸А Варак й каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.

⁸А Варак јој рече: Ако ћеш ти ићи са мном, ићи ћу; ако ли нећеш ићи са мном, нећу ићи.

⁹А тя рече: Непременно ще отида с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисара. И тъй, Девора стана та отиде с Варака в Кадис.

⁹А она рече: Ја ћу ићи с тобом, али нећеш имати славе на путу којим ћеш ићи; јер ће жени у руку дати Господ Сисару. И уставши Девора отиде с Вараком у Кедес.

¹⁰И Варак свика Завулона и Нефталима в Кадис; и вървяха подир него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.

¹⁰И Варак сазвавши синове Завулонове и Нефталимове у Кедес, поведе са собом десет хиљада људи; и Девора иђаше с њим.

¹¹А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, беше се отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Саанаим, който е близо до Кадис.

¹¹А Евер Кенејин беше се одвојио од Кенеја, од синова Овава таста Мојсијевог, и беше разапео свој шатор код храстова занајимских, а то је код Кедеса.

¹²И известиха на Сисара, че Варак Авиноамовият син се изкачил на хълма Тавор.

¹²И јавише Сисари да је изашао Варак син Авинејемов на гору Тавор.

¹³Затова, Сисара свика, от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичките люде, които бяха с него.

¹³И Сисара скупи сва кола своја, девет стотина кола гвоздених, и сав народ који беше с њим од Аросета незнабожачкога до потока Кисона.

¹⁴Тогава Девора каза на Варака: Стани, защото тоя е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Варак слезе от хълма Тавор, и десет хиляди мъже подир него.

¹⁴Тада рече Девора Вараку: Устани, јер је ово дан, у који ти даде Господ Сисару у руке. Не иде ли Господ пред тобом? И Варак сиђе с горе Тавора, и десет хиљада људи за њим.

¹⁵И Господ разби Сисара с острото на ножа пред Варака, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисара слезе от колесницата си та побягна пеш.

¹⁵И Господ смете Сисару и сва кола његова и сву војску оштрим мачем пред Вараком; и Сисара сиђе с кола својих и побеже пешице.

¹⁶И Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна чрез острото на ножа; не остана ни един.

¹⁶А Варак потера кола и војску до Аросета незнабожачкога; и паде сва војска Сисарина од оштрог мача, не оста ниједан.

¹⁷А Сисара побягна пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.

¹⁷А Сисара утече пешице до шатора Јаиље жене Евера Кенејина; јер беше мир међу Јавином царем асорским и домом Евера Кенејина.

¹⁸И Яил излезе да посрещне Сисара и рече му: Свърни, господарю мой, свърни у мене; не бой се. И когато свърна у нея в шатъра, тя го покри с черга.

¹⁸И изиђе Јаиља на сусрет Сисари, и рече му: Склони се, господару, склони се код мене; не бој се. И он се склони код ње у шатор, и она га покри покривачем.

¹⁹И той й каза: Дай ми, моля, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко та му даде да пие; и [пак] го покри.

¹⁹А он јој рече: Дај ми мало воде да се напијем, јер сам жедан. А она отвори мех млека и напоји га, па га покри.

²⁰И рече й: Застани при входа на шатъра, и ако дойде някой и те попита, казвайки: Има ли някой тук? Кажи: Няма.

²⁰А он јој рече: Стој на вратима од шатора, и ако ко дође и запита те и рече: Има ли ту ко? Реци: Нема.

²¹Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и млат в ръката си, та отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така щото премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря.

²¹Тада Јаиља жена Еверова узе колац од шатора, и узе маљ у руку, и приступи к њему полако, и сатера му колац кроз слепе очи, те прође у земљу, кад спаваше тврдо уморан, и умре.

²²И, ето, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и рече му: Дойди; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна у нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи.

²²И гле, Варак тераше Сисару, и Јаиља му изиђе на сусрет, и рече му: Ходи да ти покажем човека ког тражиш. И уђе к њој, и гле Сисара лежаше мртав, и колац му у слепим очима.

²³Така в оня ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.

²³Тако покори Бог у онај дан Јавина цара хананског пред синовима Израиљевим.

²⁴И ръката на израилтяните постоянно преодоляваше над ханаанския цар Явина, докато унищожиха ханаанския цар Явина.

²⁴И рука синова Израиљевих биваше све тежа Јавину цару хананском, докле не истребише Јавина цара хананског.