¹В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

¹И у тај дан пева Девора и Варак син Авинејемов говорећи:

²За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

²Благосиљајте Господа што учини освету у Израиљу и што народ драговољно приста.

³Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

³Чујте цареви, слушајте кнезови; ја, ја ћу Господу певати, попеваћу Господу Богу Израиљевом.

⁴Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

⁴Господе! Кад си силазио са Сира, кад си ишао из поља едомског, земља се тресаше, и небеса капаху, облаци капаху водом.

⁵Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

⁵Брда се растапаху пред Господом; тај Синај пред Господом Богом Израиљевим.

⁶В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

⁶За времена Самегара сина Анатовог, за времена Јаиљиног неста путева, и који иђаху стазама, иђаху кривим путевима.

⁷Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

⁷Неста села у Израиљу, неста их, докле не настах ја, Девора, докле не настах мајка Израиљу.

⁸Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; [Но] видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?

⁸Он изабра нове богове, тада рат беше на вратима; виђаше ли се штит или копље међу четрдесет хиљада у Израиљу?

⁹Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

⁹Срце се моје привило к управитељима Израиљевим, који драговољно присташе између народа. Благосиљајте Господа.

¹⁰Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

¹⁰Који јашете на белим магарицама, који седите у суду и који ходите по путевима, приповедајте.

¹¹Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите [корист.]}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

¹¹Престала је праска стрељачка на местима где се вода црпе; онде нека приповедају правду Господњу, правду к селима његовим у Израиљу; тада ће народ Господњи силазити на врата.

¹²Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

¹²Устани, устани, Деворо; устани, устани, запевај песму; устани, Вараче, води у ропство робље своје, сине Авинејемов.

¹³Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

¹³Сада ће потлачени овладати силнима из народа; Господ ми даде да владам силнима.

¹⁴Които са от корена Ефремов, [слязоха] против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

¹⁴Из Јефрема изиђе корен њихов на Амалике; за тобом беше Венијамин с народом твојим; од Махира изиђоше који постављају законе, а од Завулона писари.

¹⁵И първенците Исахарови [бяха] с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

¹⁵И кнезови Исахарови бише с Девором, Исахар као и Варак би послан у долину с људима које вођаше. У делу Рувимовом беху људи високих мисли.

¹⁶Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

¹⁶Што си седео међу торовима слушајући како блеје стада? У делу Рувимовом беху људи високих мисли.

¹⁷Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

¹⁷Галад оста с оне стране Јордана; а Дан што се забави код лађа; Асир зашто седе на брегу морском и у кршевима својим оста?

¹⁸Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето,

¹⁸Завулон је народ који даде душу своју на смрт, тако и Нефталим, на високом пољу.

¹⁹Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

¹⁹Дођоше цареви, бише се; бише се цареви ханански у Танаху на води мегидској; али ни мрве сребра не добише.

²⁰От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

²⁰С неба се војева, звезде с места својих војеваше на Сисару.

²¹Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

²¹Поток Кисон однесе их, поток Кадимин, поток Кисон; погазила си, душо моја, снажно.

²²Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

²²Тада изотпадаше коњима копита од терања јунака њихових.

²³Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

²³Проклињите Мироз, рече анђео Господњи, проклињите становнике његове; јер не дођоше у помоћ Господу, у помоћ Господу с јунацима.

²⁴Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени [живеещи] в шатри нека бъде благословена.

²⁴Да је благословена мимо жене Јаиља жена Евера Кенејина; мимо жене у шаторима да је благословена.

²⁵Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

²⁵Заиска воде, млека му даде, у господској здели донесе му павлаку.

²⁶Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

²⁶Левом руком маши се за колац а десном за маљ ковачки, и удари Сисару, размрска му главу; прободе и проби му слепе очи.

²⁷При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

²⁷Међу ноге њене сави се, паде, леже, међу ноге њене сави се, паде где се сави, онде паде мртав.

²⁸Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

²⁸С прозора гледаше мајка Сисарина, и кроз решетку викаше: Што се тако дуго не враћају кола његова? Што се тако полако мичу точкови кола његових?

²⁹Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:

²⁹Најмудрије између дворкиња њених одговараху јој, а и сама одговараше себи:

³⁰Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на [момите взети в] корист.

³⁰Нису ли нашли? Не деле ли плен? По једну девојку, по две девојке на сваког. Плен шарен Сисари, плен шарен, везен; шарен, везен с обе стране, око врата онима који запенише.

³¹Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.

³¹Тако да изгину сви непријатељи Твоји, Господе; а који те љубе да буду као сунце кад излази у сили својој. И земља би мирна четрдесет година.