¹И израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

¹А синови Израиљеви чинише што је зло пред Господом, и Господ их даде у руке Мадијанима за седам година.

²И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.

²И осили рука мадијанска над Израиљем, те од страха мадијанског начинише себи синови Израиљеви јаме које су по горама, и пећине и ограде.

³И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

³И кад би Израиљци посејали, долажаху Мадијани и Амалици и источни народ, долажаху на њих.

⁴и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

⁴И ставши у логор против њих, потираху род земаљски дори до Газе, и не остављаху хране у Израиљу, ни овце ни вола ни магарца.

⁵Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха [в страната] многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

⁵Јер се подизаху са стадима својим и са шатором својим, и долажаху као скакавци, тако много, и не беше броја њима и камилама њиховим, и долазећи у земљу пустошаху је.

⁶Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

⁶Тада осиромаши Израиљ веома од Мадијана, и повикаше ка Господу синови Израиљеви.

⁷И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

⁷А кад повикаше синови Израиљеви ка Господу од Мадијана,

⁸тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

⁸Господ посла пророка синовима Израиљевим, а он им рече: Овако вели Господ Бог Израиљев: Ја сам вас извео из Мисира, и извео сам вас из дома ропског,

⁹и избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

⁹И избавио сам вас из руке мисирске и из руку свих оних који вас мучаху; и одагнао сам их испред вас, и дао сам вама земљу њихову.

¹⁰И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

¹⁰Пак вам рекох: Ја сам Господ Бог ваш, не бојте се богова Амореја у којих земљи живите. Али не послушасте глас мој.

¹¹И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

¹¹Потом дође анђео Господњи и седе под храстом у Офри који беше Јоаса Авијезерита; а син његов Гедеон вршаше пшеницу на гумну, да би побегао с њом од Мадијана.

¹²И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

¹²И јави му се анђео Господњи, и рече му: Господ је с тобом, храбри јуначе!

¹³А Гедеон му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

¹³А Гедеон му рече: О господару мој! Кад је Господ с нама, зашто нас снађе све ово? И где су сва чудеса Његова, која нам приповедаше оци наши говорећи: Није ли нас Господ извео из Мисира? А сад нас је оставио Господ и предао у руке Мадијанима.

¹⁴И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

¹⁴А Господ га погледа и рече му: Иди у тој сили својој, и избавићеш Израиљ из руку мадијанских. Не послах ли те?

¹⁵А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

¹⁵А он Му рече: О Господе, чим ћу избавити Израиљ? Ето, род је мој најсиромашнији у племену Манасијином, а ја сам најмањи у дому оца свог.

¹⁶Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

¹⁶Тад му рече Господ: Ја ћу бити с тобом, те ћеш побити Мадијане као једног.

¹⁷Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за [да зная] Кой си Ти, Който говориш с мене;

¹⁷А Гедеон Му рече: Ако сам нашао милост пред Тобом, дај ми знак да Ти говориш са мном.

¹⁸моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той [му] рече: Ще чакам догдето се върнеш.

¹⁸Немој отићи одавде докле се ја не вратим к Теби и донесем дар свој и ставим преда Те. А Он рече: Чекаћу докле се вратиш.

¹⁹Тогава Гедеон влезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та ги представи.

¹⁹Тада отиде Гедеон, и зготови јаре и од ефе брашна хлебове пресне, и метну месо у котарицу а супу у лонац, и донесе Му под храст, и постави.

²⁰И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.

²⁰А анђео Божји рече му: Узми то месо и те хлебове пресне, и метни на ону стену, а супу пролиј. И он учини тако.

²¹Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.

²¹Тада анђео Господњи пружи крај од штапа који му беше у руци и дотаче се меса и хлебова пресних; и подиже се огањ са стене и спали месо и хлебове пресне. И анђео Господњи отиде испред очију његових.

²²И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

²²А Гедеон видећи да беше анђео Господњи, рече: Ах Господе Боже! Зато ли видех анђела Господњег лицем к лицу?

²³А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

²³А Господ му рече: Буди миран, не бој се, нећеш умрети.

²⁴И Гедеон издигна там олтар на Господа и нарече го Иеова-шалом {Т.е., Господ на мир.}; той е до днес в Офра на авиезерците.

²⁴И Гедеон начини онде олтар Господу, и назва га Мир Господњи. Стоји и данас у Офри авијезеритској.

²⁵И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

²⁵И исту ноћ рече му Господ: Узми јунца који је оца твог, јунца другог од седам година; и раскопај олтар Валов који има отац твој, и исеци луг који је код њега.

²⁶После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

²⁶И начини олтар Господу Богу свом наврх ове стене, на згодном месту, па онда узми другог јунца, и принеси жртву паљеницу на дрвима оног луга који исечеш.

²⁷И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.

²⁷Тада узе Гедеон десет људи између слуга својих, и учини како му заповеди Господ; али се бојаше дома оца свог и мештана, те не учини дању него учини ноћу.

²⁸А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.

²⁸А кад ујутру усташе мештани, а то раскопан олтар Валов и луг код њега исечен; а јунац други принесен на жртву паљеницу на олтару начињеном.

²⁹И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.

²⁹И рекоше један другом: Ко то учини? И траживши и распитавши рекоше: Гедеон син Јоасов учини то.

³⁰Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.

³⁰Па рекоше мештани Јоасу; изведи сина свог да се погуби, што раскопа олтар Валов и што исече луг код њега.

³¹А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато [е още] заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му.

³¹А Јоас рече свима који стајаху око њега: Ви ли хоћете да браните Вала? Ви ли хоћете да га избавите? Ко га брани, погинуће јутрос. Ако је бог, нека сам расправи с њим што му је раскопао олтар.

³²За това в същия ден той нарече [сина си] Ероваал {Т.е., Нека се съди Ваал.}, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.

³²И прозва га оног дана Јеровал говорећи: Нека расправи с њим Вал што му је раскопао олтар.

³³Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.

³³А сви Мадијани и Амалици и источни народ беху се скупили и прешавши преко Јордана беху стали у логор у долини Језраелу.

³⁴А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

³⁴А Дух Господњи наоружа Гедеона, и он затруби у трубу, и скупи око себе породицу Авијезерову.

³⁵После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.

³⁵И посла гласнике по свему племену Манасијином, и скупише се око њега; посла гласнике и у племе Асирово и Завулоново и Нефталимово, те и они изиђоше пред њих.

³⁶И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал,

³⁶Тада рече Гедеон Богу: Ако ћеш Ти избавити мојом руком Израиља, као што си рекао,

³⁷ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

³⁷Ево, ја ћу метнути руно на гумну: ако роса буде само на руну а по свој земљи суво, онда ћу знати да ћеш мојом руком избавити Израиља, као што си рекао.

³⁸Така и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

³⁸И би тако; јер кад уста сутрадан, исцеди руно, и истече роса из руна пуна здела.

³⁹И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

³⁹Опет рече Гедеон Богу: Немој се гневити на ме, да проговорим још једном; да обиђем руно још једном, нека буде само руно суво, а по свој земљи нека буде роса.

⁴⁰И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

⁴⁰И Бог учини тако ону ноћ; и би само руно суво а по свој земљи би роса.