¹Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

¹Још рече Господ Мојсију и Арону говорећи:

²Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове.

²Човек у кога би на кожи тела његовог био оток или краста или бубуљица, и било би на кожи тела његовог налик на губу, нека се доведе к Арону свештенику или ка коме сину његовом свештенику.

³И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.

³И нека свештеник види бољетицу на кожи тела његовог; ако длака на бољетици буде побелела и бољетица буде на очи нижа од остале коже тела његовог, онда је губа; па кад га види свештеник прогласиће га да је нечист.

⁴Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена [онзи, който има] раната.

⁴Ако ли буде бела бубуљица на кожи тела његовог и не буде на очи нижа од остале коже нити длака на њој побелела, онда нека затвори свештеник за седам дана човека са таквом бољетицом.

⁵А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;

⁵А седмог дана нека види свештеник; ако опази да је бољетица остала како је била и није се даље разишла по кожи, нека га затвори свештеник опет за седам дана.

⁶и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; [болният] нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.

⁶И нека га свештеник опет види седмог дана, па ако опази да се бољетица смањила и није се даље разишла по кожи; краста је; и он нека опере хаљине своје и биће чист.

⁷Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,

⁷Ако ли се даље рашири краста по кожи његовој, пошто га свештеник види и прогласи да је чист, наново нека се покаже свештенику;

⁸и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.

⁸Ако види свештеник да се краста раширила по кожи његовој, прогласиће свештеник да је нечист; губа је.

⁹Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;

⁹Кад је губа на човеку, нека га доведу к свештенику.

¹⁰и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,

¹⁰И свештеник нека га види; ако буде бео оток на кожи и длака буде побелела, ако би и здраво месо било на отоку,

¹¹това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.

¹¹Губа је застарела на кожи тела његовог; зато ће га свештеник прогласити да је нечист, и неће га затворити, јер је нечист.

¹²Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на [болния с] раната, от главата до нозете му,

¹²Ако ли се губа изаспе по кожи и покрије сву кожу човеку од главе до пете, где би год свештеник очима погледао,

¹³тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист [онзи, който има] раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.

¹³Кад свештеник види да је губа покрила сву кожу на њему, прогласиће да је човек чист, јер је све побелело, па је чист.

¹⁴Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;

¹⁴Али ако се покаже на њему дивље месо, биће нечист.

¹⁵свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.

¹⁵Па кад свештеник види дивље месо, прогласиће га да је нечист; оно је дивље месо нечисто, губа је.

¹⁶Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;

¹⁶А кад би се дивље месо променило и побелело, нека дође к свештенику.

¹⁷и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист [онзи, който има] раната; той е чист.

¹⁷И кад види свештеник да је бољетица побелела, свештеник ће прогласити да је чист, чист је.

¹⁸Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял,

¹⁸Кад у кога на кожи буде чир, па прође,

¹⁹и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника;

¹⁹А после на месту где је био чир изађе оток бео или бубуљица бела и црвенкаста, нека се покаже свештенику.

²⁰и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.

²⁰Ако свештеник види да је на очи нижа од остале коже и длака на њој побелела, прогласиће га свештеник да је нечист, губа је, изашла је из чира.

²¹Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

²¹Ако ли свештеник гледајући види да није длака на њој побелела нити је нижа од коже, него се смањила, онда ће га затворити свештеник за седам дана.

²²и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва.

²²Ако се рашири по кожи, онда ће га свештеник прогласити да је нечист; болест је.

²³Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.

²³Ако ли остане на свом месту бубуљица и не рашири се, ожиљак је од чира; зато ће га свештеник прогласити да је чист.

²⁴Или, ако на кожата на месата на някого има [място] изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно,

²⁴Ако се ко по кожи ожеже огњем, па пошто се залечи остане бубуљица бела и црвенкаста или само бела,

²⁵тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

²⁵Нека га види свештеник; ако длака на бубуљици буде побелела и ако на очи буде нижа него кожа, губа је, изашла је из ожеглине; зато ће га свештеник прогласити да је нечист; губа је.

²⁶Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

²⁶Ако ли свештеник види да на бубуљици нема беле длаке нити је нижа од коже, него се смањила, затвориће га за седам дана.

²⁷и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

²⁷Па ће је седмог дана погледати свештеник; ако се буде раширила по кожи, тада ће га свештеник прогласити да је нечист; губа је.

²⁸Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.

²⁸Ако ли бубуљица буде остала на свом месту, и не буде се раширила по кожи, него се смањила, онда је рана од тога што се ожегао; зато ће га свештеник прогласити да је чист, јер је ожиљак од ожеглине.

²⁹Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,

²⁹Ако у човека или у жене буде бољетица на глави или на бради,

³⁰то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.

³⁰Свештеник нека види бољетицу; ако на очи буде нижа од остале коже и на њој длака жућкаста и танка, свештеник ће прогласити да је нечист; оспа је, губа на глави или на бради;

³¹Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена [онзи, който има] раната от кела;

³¹А кад свештеник види бољетицу, и опази да на очи није нижа од остале коже и да нема на њој црне длаке, тада ће затворити свештеник за седам дана оног на коме је оспа.

³²и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,

³²Па кад свештеник седми дан види, а оспа се није даље разишла нити длака на њој пожутела, нити је на очи оспа нижа од коже,

³³такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена.

³³Тада нека се обрије, али оспу да не обрије, и свештеник нека затвори још за седам дана оног на коме је оспа.

³⁴А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист.

³⁴И седмог дана нека свештеник опет види оспу; ако опази да се оспа није даље разишла по кожи нити је на очи нижа од остале коже, тада ће га прогласити свештеник да је чист, па нека опере хаљине своје, и биће чист.

³⁵Обаче, ако, подир очистването му, келът се разпростре много по кожата,

³⁵Ако ли се рашири оспа по кожи, пошто буде проглашен да је чист,

³⁶тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист.

³⁶Тада нека га види свештеник; ако се буде раширила оспа по кожи, нека више не гледа свештеник има ли жутих длака; нечист је.

³⁷Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.

³⁷Ако ли опази да је оспа остала где је била и да је црна длака израсла по њој, залечила се оспа, чист је, и свештеник ће прогласити да је чист.

³⁸Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна,

³⁸Кад у човека или у жене буду бубуљице по кожи тела њиховог, бубуљице беле,

³⁹то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист.

³⁹Свештеник нека види; ако на кожи тела његовог буду беле бубуљице мале, бела је оспа, изашла по кожи, чист је.

⁴⁰Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но [пак] е чист.

⁴⁰Коме опадне коса с главе, ћелав је, чист је.

⁴¹Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но [пак] е чист.

⁴¹Ако му спреда опадне коса с главе, пола је ћелав, и чист је.

⁴²Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място.

⁴²Кад на глави сасвим ћелавој или пола ћелавој буде бела и црвенкаста бољетица, губа је, изашла на глави свој ћелавој или пола ћелавој.

⁴³Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата,

⁴³И нека га види свештеник; ако опази да је бео и црвенкаст оток на глави свој ћелавој или пола ћелавој налик на губу по кожи осталог тела,

⁴⁴той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си.

⁴⁴Човек је губав, нечист је, и свештеник ће га прогласити да је нечист; губа му је на глави.

⁴⁵Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист!

⁴⁵А губавац на коме је та болест, нека иде у хаљинама раздртим и гологлав, и уста нека застре, и нека виче: Нечист, нечист.

⁴⁶През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му.

⁴⁶Докле је год болест на њему, нека буде нечист; нечист је, нека живи сам, иза логора нека му буде стан.

⁴⁷Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха,

⁴⁷И ако на хаљини буде губа, на хаљини вуненој или ланеној,

⁴⁸било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо,

⁴⁸Или на основи или на поучици од лана или од вуне, или на кожи, или на чем год од коже,

⁴⁹и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.

⁴⁹И ако бољетица буде зеленкаста или црвенкаста на хаљини или на кожи или на основи или на поучици или на чем год од коже, губа је, и нека се покаже свештенику.

⁵⁰Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена [онова, което има] заразата;

⁵⁰И кад види свештеник болест, нека затвори за седам дана ствар на којој је губа.

⁵¹а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто.

⁵¹И седмог дана ако види да се даље разишла болест по хаљини или по основи или по поучици или по кожи или по чему год од коже, љута је губа болест, она ствар је нечиста.

⁵²Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена [дреха] или ленена, или каква да е [заразена] кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори.

⁵²Зато нека спали ону хаљину или основу или поучицу од вуне или од лана, или шта год буде од коже, на чем буде болест; јер је љута губа, огњем нека се спали.

⁵³Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ,

⁵³Ако ли опази свештеник да се болест није разишла по хаљини или по основи или по поучици, или по чему год од коже,

⁵⁴то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена.

⁵⁴Тада нека заповеди свештеник да се опере оно на чем је болест, па онда нека затвори опет за седам дана.

⁵⁵Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не е променила изгледа си, и заразата не се е разпростряла, тая [вещ] е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната.

⁵⁵Па нека види свештеник пошто се опере ствар на којој је болест, и ако опази да болест није променила боје своје, ако се и не буде даље разишла, ствар је нечиста, спали је огњем; јер је љута губа на горњој или на доњој страни.

⁵⁶Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка.

⁵⁶Ако ли види свештеник да се место смањило пошто је опрано, онда нека откине од хаљине или од коже или од основе или од поучице.

⁵⁷Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, [проказа] е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено.

⁵⁷Ако ли се опет покаже на хаљини или на основи или на поучици или на чем год од коже, губа је која се шири, огњем спали оно на чем буде.

⁵⁸И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.

⁵⁸А хаљину или основу или поучицу или шта му драго од коже, кад опереш па отиде с њега та болест, опери још једном, и биће чисто.

⁵⁹Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.

⁵⁹Ово је закон за губу на хаљини вуненој или ланеној, или на основи или на поучици, или на чем год од коже, како се може знати је ли шта чисто или нечисто.