¹Господ още говори на Моисея, казвайки:

¹Још рече Господ Мојсију говорећи:

²Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:

²Кажи синовима Израиљевим, и реци им: Празници Господњи, које ћете звати свети сабори, ово су празници моји:

³Шест дена да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: [в нея] да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу.

³Шест дана ради, а седми дан, који је субота за почивање, нека буде свети сабор, не радите ни један посао; субота је Господња по свим становима вашим.

⁴Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им:

⁴Ово су празници Господњи, сабори свети, на које ћете се сабирати у време њихово:

⁵В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;

⁵Четрнаестог дана првог месеца увече, пасха је Господња.

⁶и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.

⁶А петнаестог дана истог месеца празник је пресних хлебова Господу; седам дана једите хлебове пресне.

⁷На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

⁷Први дан нека вам буде сабор свети, никакав посао ропски не радите.

⁸И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

⁸Него за седам дана приносите Господу жртве огњене; а седми дан нека је сабор свети; не радите ниједан посао ропски.

⁹Господ говори още на Моисея, казвайки:

⁹Још рече Господ Мојсију говорећи:

¹⁰Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;

¹⁰Кажи синовима Израиљевим, и реци им: Кад дођете у земљу коју ћу вам дати, и станете жети у њој, тада донесите сноп првина од жетве своје к свештенику;

¹¹и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.

¹¹А он нека обрће сноп пред Господом, да би вам се примио; сутрадан по суботи нека га обрће свештеник.

¹²И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;

¹²А исти дан кад будете обртали сноп, принесите јагње од године дана здраво на жртву паљеницу Господу;

¹³и хлебния му принос, две десети [от ефа] чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.

¹³И дар уза њ, две десетине ефе белог брашна замешеног с уљем, да буде жртва огњена Господу на угодни мирис; и налив уза њ, вина четврт ина.

¹⁴А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

¹⁴А хлеба, ни зрна прженог ни зрна у класу немојте јести до оног дана кад принесете жртву Богу свом; то да вам је вечна уредба од колена до колена по свим становима вашим.

¹⁵От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;

¹⁵Потом од првог дана по суботи, од дана кад принесете сноп за жртву обртану, бројте седам недеља пуних;

¹⁶до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.

¹⁶До првог дана по седмој недељи набројте педесет дана; онда принесите нов дар Господу.

¹⁷Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети [от ефа] чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.

¹⁷Из станова својих донесите два хлеба за жртву обртану; од две десетине ефе белог брашна да буду, с квасцем нека буду печени; то су првине Господу.

¹⁸И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.

¹⁸А с тим хлебом принесите седам јагањаца од године здравих, и једно теле и два овна, да буде жртва паљеница Господу с даровима својим и наливима својим, да буде жртва огњена на угодни мирис Господу.

¹⁹Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.

¹⁹Закољите и јарца једног за грех и два јагњета од године за жртву захвалну.

²⁰И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника.

²⁰И свештеник нека то обрне тамо и амо с хлебом од првина и са два јагњета на жртву обртану пред Господом; и биће свете ствари Господу за свештеника.

²¹И на същия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения.

²¹И саберите се у онај дан, сабор свети да вам је; ниједан посао ропски не радите законом вечним по свим становима својим од колена до колена.

²²И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог.

²²А кад станете жети у земљи својој, немој сасвим пожњети њиве своје, ни пабирчи по жетви; остави сиромаху и дошљаку; ја сам Господ Бог ваш.

²³Господ още говори на Моисея, казвайки:

²³Још рече Господ Мојсију говорећи:

²⁴Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.

²⁴Кажи синовима Израиљевим, и реци им: Први дан седмог месеца нека вам је одмор, спомен трубни, сабор свети.

²⁵[В него] да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.

²⁵Ниједан посао ропски немојте радити, него принесите жртву огњену Господу.

²⁶Господ говори още на Моисея, казвайки:

²⁶Још рече Господ Мојсију говорећи:

²⁷Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.

²⁷А десети је дан тог месеца седмог дан очишћења; сабор свети нека вам је, и мучите душе своје, и принесите Господу жртву огњену.

²⁸Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.

²⁸У тај дан немојте радити ниједан посао, јер је дан очишћења, да се очистите пред Господом Богом својим.

²⁹Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.

²⁹А свака душа која се не би мучила у тај дан, да се истреби из народа свог.

³⁰И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.

³⁰И сваку душу која би радила какав посао у тај дан, ја ћу затрти душу ону у народу њеном.

³¹Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.

³¹Ни један посао немојте радити; то да је вечна уредба од колена до колена у свим становима вашим.

³²Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.

³²Субота почивања нека вам буде, и мучите душе своје; деветог дана истог месеца кад буде вече, од вечера до вечера празнујте починак свој.

³³Господ говори още на Моисея, казвайки:

³³Још рече Господ Мојсију говорећи:

³⁴Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.

³⁴Кажи синовима Израиљевим, и реци: Петнаестог дана седмог месеца празник је сеница за седам дана Господу.

³⁵На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

³⁵Први дан нека буде сабор свети, ниједан посао ропски немојте радити.

³⁶Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу; това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

³⁶За седам дана приносите жртве огњене Господу; осми дан нека вам буде сабор свети, и принесите жртве огњене Господу; празник је, ниједан посао ропски немојте радити.

³⁷Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,

³⁷То су празници Господњи, које ћете празновати на саборима светим да принесете жртве огњене Господу: жртву паљеницу и дар и жртву захвалну и налив, све кад је чему дан,

³⁸освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.

³⁸Осим субота Господњих и осим дарова ваших и осим свих завета ваших и осим свих добровољних приноса ваших, које ћете давати Господу.

³⁹А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.

³⁹Али петнаести дан тог месеца седмог, кад саберете род земаљски, празнујте празник Господу седам дана; у први је дан одмор и у осми је дан одмор.

⁴⁰И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.

⁴⁰У први дан узмите воћа с лепих дрвета, и грана палмових и грана с густих дрвета и врбе с потока, и веселите се пред Господом Богом својим седам дана.

⁴¹Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.

⁴¹И празнујте тај празник Господу седам дана сваке године законом вечним од колена до колена, седмог месеца празнујте га.

⁴²В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,

⁴²И под сеницама будите седам дана, ко је год рођен у Израиљу нека буде под сеницама,

⁴³за да познаят [бъдещите] ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

⁴³Да би знало натражје ваше да сам ја учинио да живе под сеницама синови Израиљеви кад сам их извео из земље мисирске. Ја сам Господ Бог ваш.

⁴⁴И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.

⁴⁴И Мојсије каза празнике Господње синовима Израиљевим.