¹Господ говори още на Моисея, казвайки:

¹Још рече Господ Мојсију говорећи:

²Заповядай на израилтяните да ти донасят първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило.

²Заповеди синовима Израиљевим нека ти донесу уље маслиново чисто, цеђено, за видело, да жишци горе вазда.

³Аарон да го приготвя отвън завесата, [която е] пред[ плочите на] свидетелството в шатъра за срещане, [за да свети] от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения.

³Пред завесом сведочанства у шатору од састанка Арон ће их намештати да горе од вечера до јутра пред Господом вазда законом вечним од колена до колена.

⁴На чистозлатния светилник да приготвя светилата пред Господа винаги.

⁴На свећњак чисти намештаће жишке пред Господом вазда.

⁵И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети [от ефа].

⁵И узми белог брашна, и испеци дванаест колача, сваки колач да буде од две десетине ефе.

⁶И да ги сложиш на два реда, по шест на всеки ред, върху чистозлатната трапеза пред Господа.

⁶И постави их у два реда, по шест у један ред, на чистом столу пред Господом.

⁷И на всеки ред да туриш чист ливан; и това ще бъде върху хляба за спомен в принос чрез огън Господу.

⁷И на сваки ред метни када чистог, да буде за сваки хлеб спомен, жртва огњена Господу.

⁸Всеки съботен ден [свещеникът] да слага това винаги пред Господа; това е от страна на израилтяните вечен завет.

⁸Сваке суботе нека их поставља свештеник пред Господом вазда узимајући од синова Израиљевих законом вечним.

⁹И те ще бъдат за Аарона и за синовете му, които да ги ядат на свето място; защото са пресвети нему от [жертвите] принасяни чрез огън Господу; това е вечен закон.

⁹И биће Аронови и синова његових, који ће јести на месту светом, јер им је светиња над светињама од огњених жртава Господњих законом вечним.

¹⁰И синът на една израилтянка, на когото бащата беше египтянин, излезе между израилтяните; и синът на израилтянката и един израилтянин се караха в стана.

¹⁰А изађе син једне Израиљке, коме је отац био Мисирац, међу синове Израиљеве, и свади се у логору син жене Израиљке с неким Израиљцем.

¹¹И синът на израилтянката похули [Господното] Име и прокле. И доведоха го при Моисея. (А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврия, от Дановото племе).

¹¹И псујући син жене Израиљке похули на име Божије, те га доведоше к Мојсију; а мати му беше по имену Саломита, кћи Давријина, од племена Дановог.

¹²И туриха го под стража, догде им се обяви от Господа, [какво да му сторят].

¹²И метнуше га у затвор докле им се каже шта ће чинити с њим по речи Господњој.

¹³И Господ говори на Моисея, казвайки:

¹³А Господ рече Мојсију говорећи:

¹⁴Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни.

¹⁴Изведи тог псовача напоље из логора, и нека сви који су чули метну руке своје на главу његову, и нека га сав народ заспе камењем.

¹⁵И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си.

¹⁵А синовима Израиљевим кажи и реци: Ко би год похулио Бога свог, носиће грех свој.

¹⁶Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули [Господното] име, да се умъртви.

¹⁶Ко би ружио име Господње, да се погуби, сав народ да га заспе камењем; и дошљак и домородац који би ружио име Господње, да се погуби.

¹⁷Който убие някой човек, непременно да се умъртви.

¹⁷И ко убије човека, да се погуби.

¹⁸А който убие животно, да го плати. Живот за живот.

¹⁸А ко убије живинче, нека врати друго, живинче за живинче.

¹⁹И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:

¹⁹И ко рани ближњег свог, како учини тако да му буде:

²⁰строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.

²⁰Улом за улом, око за око, зуб за зуб; како оштети тело човеку, онако да му се учини.

²¹Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.

²¹Ко убије живинче, да врати друго; али ко убије човека, да се погуби.

²²Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.

²²Закон да вам је један, дошљаку да буде као и рођеном у земљи. Јер сам ја Господ Бог ваш.

²³И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

²³И Мојсије каза синовима Израиљевим, а они изведоше псовача напоље из логора, и засуше га камењем; и учинише синови Израиљеви како Господ заповеди Мојсију.