¹Господ говори още на Моисея на Синайската планина, казвайки:

¹Још рече Господ Мојсију на гори Синајској говорећи:

²Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази една събота за Господа.

²Кажи синовима Израиљевим, и реци им: Кад дођете у земљу коју вам ја дајем, нека празнује земља суботу Господњу.

³Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му;

³Шест година засевај њиву своју, и шест година режи виноград свој и сабирај род.

⁴а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; [в нея] да не сееш нивата си и да не режеш лозето си.

⁴А седма година нека буде субота за одмор земљи, субота Господња; немој сејати у пољу свом ни резати виноград свој.

⁵Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш грозде от нерязано лозе; година за тържествена почивка да бъде на земята.

⁵Шта само од себе роди иза жетве твоје немој жети, и грожђа у винограду свом нерезаном немој брати; нека буде година одмора земљи.

⁶[Произведеното през] тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселил при тебе;

⁶Али шта роди земља за почивања свог, оно нека вам буде храна, теби и слузи твом и слушкињи твојој и најамнику твом и укућанину твом који је код тебе.

⁷на добитъка ти, и на животните, които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна.

⁷И стоци твојој и свим животињама што су у твојој земљи, сав род њен нека буде храна.

⁸Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години, сиреч, четиридесет и девет години,

⁸И наброј седам седмина година, седам пута по седам година, тако да ти седам седмина година буде четрдесет и девет година.

⁹тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя.

⁹Тада заповеди нека затруби труба десети дан седмог месеца, на дан очишћења нека труби труба по свој земљи вашој.

¹⁰И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си.

¹⁰И посветите годину педесету, и прогласите слободу у земљи свима који живе у њој; то нека вам је опросна година, и тада се вратите сваки на своју баштину, и сваки у род свој вратите се.

¹¹Петдесетата година да ви бъде юбилейна [година]; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе.

¹¹Опросна година да вам је та педесета година; немојте сејати, нити жањите шта само роди те године, нити берите грожђа у виноградима нерезаним.

¹²Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него.

¹²Јер је опросна година; нека вам је света; са сваког поља једите род његов.

¹³В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си.

¹³Те године опросне вратите се сваки на своју баштину.

¹⁴И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други;

¹⁴И ако продаш шта ближњему свом или купиш шта од ближњег свог, не варајте један другог.

¹⁵но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава.

¹⁵Према броју година по опросној години купуј од ближњег свог, и према броју година у које ћеш брати род нека ти продаје.

¹⁶Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията.

¹⁶Што више буде година то ће цена бити већа ономе што купујеш, а што мање буде година то ће мања бити цена, јер ти се продаје број летина.

¹⁷Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог.

¹⁷Зато не варајте један другог, него се бојте Бога свог; јер сам ја Господ Бог ваш.

¹⁸И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята.

¹⁸Држите уредбе моје и чувајте законе моје и вршите их, па ћете живети у земљи без страха.

¹⁹Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея.

¹⁹И земља ће рађати род свој, и јешћете га, и бићете сити, и живећете у њој без страха.

²⁰И ако речете: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си?

²⁰И ако бисте рекли: Шта ћемо јести седме године, ето нећемо сејати нити ћемо брати летину?

²¹Тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, щото ще роди плод за три години.

²¹Пустићу благослов свој на вас шесте године, те ће родити за три године.

²²А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; догдето се съберат нейните плодове ще ядете старите запаси.

²²И сејаћете осме године, а јешћете летину стару до девете године, докле не приспе род њен, јешћете стари.

²³Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.

²³Али да се земља не продаје за свагда, јер је моја земља, а ви сте дошљаци и укућани код мене.

²⁴За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята.

²⁴Зато по свој земљи државе ваше нека се откупљују земље.

²⁵Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал.

²⁵Ако осиромаши брат твој и прода нешто од баштине своје, а после дође ко од рода његовог најближи њему да откупи, нека откупи шта брат његов продаде.

²⁶Но ако човекът няма[ сродник] да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи,

²⁶Ако ли не би имао никога да откупи, него би се помогао и зглавио колико треба за откуп,

²⁷тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си.

²⁷Онда нека одбије године откако је продао, па шта остане нека исплати оном коме је продао, и тако нека опет дође до своје баштине.

²⁸Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си.

²⁸Ако ли нема колико би требало вратити, онда остаје ствар продана у оног који је купио до године опросне, а опросне године оставиће се, и он ће се вратити на своју баштину.

²⁹Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи.

²⁹Ко прода кућу у којој се седи у месту ограђеном зидом, властан је откупити је докле се не наврши година дана од како је прода; целу годину дана има власт откупити је.

³⁰Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, която е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения, в юбилей да се не освобождава.

³⁰А ако не откупи за годину дана, онда остаје кућа у месту ограђеном зидом оном који је купио сасвим од колена на колено, и неће је оставити опросне године.

³¹Но къщите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей.

³¹А куће по селима, које нису ограђене зидом, нека се узимају као њиве, могу се откупити, и године опросне враћају се.

³²Обаче в левитските градове, левитите могат кога да е да откупуват къщите в градовете, които притежават.

³²А места левитска и куће у местима њиховим, свагда могу откупити Левити.

³³И ако някой купи [къща] от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежават {В изданието от 1940 г. - "притежава".} да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните.

³³Али ко купи од Левита, нека опросне године остави купљену кућу и шта је имао у месту; јер куће по местима левитским јесу њихове међу синовима Израиљевим.

³⁴А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание.

³⁴Али поље под местима њиховим да се не продаје; јер је њихово достојање довека.

³⁵Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, [като] на чужденец или пришелец, за да живее при тебе.

³⁵Ако осиромаши брат твој и изнемогне рука његова поред тебе, прихвати га, и као странац и дошљак нека поживи уз тебе.

³⁶Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе.

³⁶Немој узимати од њега камате ни добити; него се бој Бога, да би поживео брат твој уз тебе.

³⁷Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.

³⁷Новаца немој му давати на камату, нити му хране своје позаимај ради добити.

³⁸Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог.

³⁸Ја сам Господ Бог ваш, који сам вас извео из земље мисирске да вам дам земљу хананску и да вам будем Бог.

³⁹Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натоваряш с робска работа.

³⁹И ако осиромаши брат твој код тебе тако да ти се прода, немој га држати као роба;

⁴⁰Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година;

⁴⁰Као најамник и као дошљак нека буде код тебе; до опросне године нека служи код тебе.

⁴¹тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и на притежанието на бащите си да се върне.

⁴¹А онда нека иде од тебе са синовима својим, нека се врати у род свој, и на баштину отаца својих нека се врати.

⁴²Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби;

⁴²Јер су моје слуге, које сам извео из земље мисирске, нека се не продају као робови.

⁴³да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог.

⁴³Немој господарити над њим жестоко, него се бој Бога свог.

⁴⁴А колкото за робите и робините, които ще имаш, - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини.

⁴⁴А роб твој и робиња твоја што ћеш имати нека буду од оних народа који ће бити око вас, од њих купујте роба и робињу.

⁴⁵Още и от чадата на чужденците, които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание.

⁴⁵И између странаца који буду код вас, између њих купујте и из породица оних који буду код вас, који се роде у земљи вашој, и ти нека вам буду имање.

⁴⁶И да ги оставяте в наследство на чадата си; те да ги наследват подир вас, като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израилтяните, да не господарувате един над друг жестоко.

⁴⁶Они ће постати ваши и синова ваших након вас, и биће вам достојање, да вам сваку службу врше до века; али над браћом својом, синовима Израиљевим, нико над братом својим да не господари жестоко.

⁴⁷Ако чужденецът или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца,

⁴⁷Ако ли се обогати дошљак или гост који живи с тобом, а брат твој осиромаши код њега тако да се прода дошљаку, који живи с тобом, или коме год од туђег рода,

⁴⁸то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи;

⁴⁸Кад се прода, може се откупити; ко год од браће његове нека га откупи;

⁴⁹или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи себе си.

⁴⁹Или стриц његов, или син стрица његовог нека га откупи, или ко други од крви његове у роду његовом нека га откупи; или ако се помогне, нека се сам откупи.

⁵⁰Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с числото на годините; да му се сметне съразмерно с времето на наемник.

⁵⁰Нека се прорачуна с купцем својим од године кад се продао године опросне, да цена за коју се продао дође према броју година; као надничару нека му се рачуна време које је одслужио.

⁵¹Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен.

⁵¹Ако остаје још много година, према њима нека плати откуп од цене за коју је купљен.

⁵²Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си.

⁵²Ако ли остаје мало година до опросне године, нека се прорачуна с њим, и нека плати откуп према тим годинама.

⁵³Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе.

⁵³Као најамник годишњи нека буде у њега, и нека не господари над њим жестоко на твоје очи.

⁵⁴Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него,

⁵⁴Ако ли се овако не откупи, нека отиде године опросне и он и синови његови с њим.

⁵⁵защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

⁵⁵Јер су синови Израиљеви моје слуге, моје су слуге, које сам извео из земље мисирске; ја сам Господ Бог ваш.