¹Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте: защото Аз съм Господ вашият Бог.

¹Немојте градити себи идола ни ликова резаних, нити ступова подижите, ни камена са сликама мећите у својој земљи да му се клањате; јер сам ја Господ Бог ваш.

²Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.

²Држите суботе моје, и светињу моју поштујте; ја сам Господ.

³Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите,

³Ако узживите по мојим уредбама, и заповести моје уздржите и ушчините,

⁴тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си.

⁴Даваћу вам дажд на време, и земља ће рађати род свој, и дрвета ће у пољу рађати род свој;

⁵Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си.

⁵И вршидба ће вам стизати бербу виноградску, а берба ће виноградска стизати сејање, и јешћете хлеб свој до ситости, и живећете без страха у земљи својој.

⁶Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви.

⁶Јер ћу дати мир земљи, те ћете спавати а неће бити никога да вас плаши; учинићу, те ће нестати зле звери из земље, и мач неће пролазити преко ваше земље.

⁷Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож.

⁷Него ћете терати непријатеље своје, и падаће пред вама од мача.

⁸Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ще падат пред вас от нож.

⁸Вас ће петорица терати стотину, а вас стотина тераће десет хиљада, и падаће непријатељи ваши пред вама од мача.

⁹Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас.

⁹И обратићу се к вама, и учинићу вам да растете, и умножићу вас, и утврдићу завет свој с вама.

¹⁰Ще ядете стари жита, да! ще извадите старите за [да наместите] новите.

¹⁰И јешћете жито старо, од много година, и изасипаћете старо кад дође ново.

¹¹Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми [не] {В изданието от 1940 г. "не" липсва.} ще се погнуси от вас.

¹¹И наместићу стан свој међу вама, и душа моја неће мрзети на вас.

¹²Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде.

¹²И ходићу међу вама, и бићу вам Бог, и ви ћете бити мој народ.

¹³Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из земята на египтяните, за да не им робувате; и строших жеглата на ярема ви и ви направих да ходите изправени.

¹³Ја сам Господ Бог ваш, који вас изведох из земље мисирске да им не робујете, и поломих палице јарма вашег, и исправих вас да ходите право.

¹⁴Но ако не Ме послушате и не извършите всички тия заповеди,

¹⁴Ако ли ме не узаслушате, и не учините све ове заповести,

¹⁵и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,

¹⁵Ако повргнете уредбе моје и души вашој омрзну закони моји да не творите све заповести моје, и раскинете завет мој,

¹⁶тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите [ви] и ще стопят душата [ви;] и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.

¹⁶И ја ћу вама учинити ово: Пустићу на вас страх, суву болест и врућицу, које ће вам очи искварити и душу уцвелити; и залуду ћете сејати семе своје, јер ће га јести непријатељи ваши.

¹⁷Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите си; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони.

¹⁷И окренућу лице своје насупрот вама, и сећи ће вас непријатељи ваши, и који мрзе на вас биће вам господари, и бежаћете кад вас нико не тера.

¹⁸И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече за греховете ви.

¹⁸Ако ме ни тада не станете слушати, караћу вас још седам пута више за грехе ваше.

¹⁹Ще строша гордата ви сила и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед.

¹⁹Потрћу понос силе ваше, и учинићу да небо над вама буде као гвожђе, а земља ваша као бронза.

²⁰Силата ви ще се иждивява напразно, защото земята ви няма да дава плодовете си и дърветата на земята ви няма да дават плода си.

²⁰Снага ће се ваша трошити узалуд, јер земља ваша неће рађати рода свог, и дрвета по земљи неће рађати рода свог.

²¹И ако ходите противно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви.

²¹Ако ми узидете насупрот и не будете хтели слушати ме, додаћу вам седам пута више мука према гресима вашим.

²²Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят.

²²Пустићу на вас звери пољске, које ће вам децу изјести, и стоку потрти и вас умалити, и опустеће путеви ваши.

²³И ако от това не се поправите [и не се обърнете] към Мене, но ходите противно на Мене,

²³Ако се ни од тога не поправите, него ми још узидете насупрот,

²⁴тогава ще ходя и Аз противно на вас и ще ви поразя, да! Аз, седмократно поради греховете ви.

²⁴И ја ћу вама ићи насупрот, и бићу вас још седам пута више за грехе ваше.

²⁵И ще докарам на вас нож, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля.

²⁵Пустићу на вас мач, који ће осветити мој завет; а кад се слежете у градове своје, тада ћу пустити помор међу вас, и бићете предани у руке непријатељу.

²⁶И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате.

²⁶И кад вам сломим потпору у хлебу, десет ће жена пећи хлеб ваш у једној пећи, и даваће вам хлеб ваш на меру, и јешћете а нећете се наситити.

²⁷Но ако и след това не Ме послушате, а ходите противно на Мене,

²⁷Ако ме ни тако не станете слушати, него ми узидете насупрот,

²⁸то и Аз ще ходя противно на вас с ярост и ще ви накажа, да! Аз, седмократно за греховете ви.

²⁸И ја ћу вама с гневом ићи насупрот, и седам пута већма караћу вас за грехе ваше.

²⁹Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете.

²⁹И јешћете месо од синова својих, и месо од кћери својих јешћете.

³⁰И ще разоря оброчищата ви, ще съборя кумирите ви, и труповете ви ще хвърля върху труповете на презрителните {Еврейски: къща за търкаляне.} ви идоли; и душата Ми ще се погнуси от вас.

³⁰Развалићу висине ваше, и оборићу идоле ваше, и метнућу трупове ваше на трупове гадних богова ваших, и мрзиће душа моја на вас.

³¹Ще обърна градовете ви на пустиня, и ще запустя светилищата ви, и не ще да помириша дъха на благоуханните ви [приноси].

³¹И обратићу градове ваше у пустош, и разорићу светиње ваше, и нећу више мирисати мириса вашег.

³²Ще запустя и земята ви, тъй щото ще се смаят за това неприятелите ви, които живеят в нея.

³²И опустећу земљу да ће јој се чудити непријатељи ваши, који ће живети у њој.

³³А вас ще разпръсна между народите и ще изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня.

³³А вас ћу расејати по народима, и учинићу да вас гоне с голим мачем; и земља ће ваша бити пуста и градови ваши раскопани.

³⁴Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си.

³⁴Тада ће земљи бити миле суботе њене за све време докле буде пуста; и кад будете у земљи својих непријатеља, земља ће почивати, и биће јој миле суботе њене.

³⁵През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в [дължимите] от вас съботи, когато вие живеехте в нея.

³⁵За све време докле буде пуста почиваће, јер није почивала у ваше суботе, кад сте у њој живели.

³⁶И на останалите от вас ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги погне, и ще бягат, като бягащи от нож; и ще падат, когато никой не ги гони.

³⁶А који вас остану, метнућу страх у срца њихова у земљама непријатеља њихових, те ће их гонити лист кад шушне заљуљавши се, и они ће бежати као испред мача, и падаће а нико их неће терати.

³⁷Ще падат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не [ги] гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си.

³⁷И падаће један преко другог као од мача, а нико их неће терати; и нећете се моћи држати пред непријатељима својим.

³⁸Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде.

³⁸Него ћете изгинути међу народима, и прождреће вас земља непријатеља ваших.

³⁹Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях.

³⁹А који вас остану, чилеће за безакоње своје у земљи непријатеља својих, и за безакоње отаца својих чилеће.

⁴⁰Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене,

⁴⁰Али ако признаду безакоње своје и безакоње отаца својих по гресима, којима ми грешише и којима ми идоше насупрот,

⁴¹и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, - ако тогава се смири езическото {Еврейски: необрязаното.} им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си,

⁴¹Те и ја њима идох насупрот и одведох их у земљу непријатеља њихових; ако се тада понизи срце њихово необрезано, и буде им право што су покарани за безакоње своје,

⁴²тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята.

⁴²Тада ћу се опоменути завета свог с Јаковом, и завета свог са Исаком, и завета свог са Аврамом опоменућу се, и земље ћу се опоменути.

⁴³И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, като стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми.

⁴³Када се земља опрости њих и буду јој миле суботе њене кад опусти с њих, и њима буде право што су покарани за безакоње своје, јер судове моје повргоше и души њиховој омрзоше уредбе моје.

⁴⁴Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхвърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог;

⁴⁴А зато ни онда кад буду у земљи непријатеља својих нећу их поврћи нити ћу тако омрзнути на њих да их потрем и раскинем завет свој са њима; јер сам ја Господ Бог њихов.

⁴⁵но заради тях ще си спомня завета, [който направих] с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог. Аз съм Иеова.

⁴⁵Него ћу се њих ради опоменути завета са старима њиховим, које изведох из земље мисирске народима на видику да им будем Бог, ја Господ.

⁴⁶Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.

⁴⁶Ово су уредбе и судови и закони, које постави Господ између себе и синова Израиљевих на гори Синајској преко Мојсија.