¹Господ говори още на Моисея, казвайки:

¹Још рече Господ Мојсију говорећи:

²Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа.

²Кажи синовима Израиљевим, и реци им: Кад ко заветује душу своју Господу, ти га уцени:

³Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сикъла на светилището.

³А овако ћеш ценити: мушко од двадесет година до шездесет ценићеш педесет сикала сребра, по сиклу светом.

⁴И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли.

⁴Ако буде женско, ценићеш тридесет сикала.

⁵Ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли.

⁵Ако је од пет до двадесет година, ценићеш мушко двадесет сикала а женско десет сикала.

⁶Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли.

⁶Ако је од једног месеца до пет година, ценићеш мушко пет сикала сребра, а женско ћеш ценити три сикла сребра.

⁷И ако е лице от шестдесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли, ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско.

⁷Ако ли буде од шездесет година и више, ако је мушко, ценићеш петнаест сикала, а женско десет сикала.

⁸Но ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени [изново;] нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека.

⁸Ако је сиромах да не може платити цену, онда нека дође к свештенику да га уцени свештеник, и према ономе што може дати који се заветовао, нека га свештеник уцени.

⁹Ако [обрекът] е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето.

⁹Ако би заветовао живинче од оних што се приносе Господу, шта год да Господу, свето је.

¹⁰Да го не промени, нито да замени добро [животно] с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети.

¹⁰Да га не промени ни даде друго за оно, ни добро за рђаво, ни рђаво за добро; ако ли би како променио живинче, онда ће бити свето и оно и друго које је дао за оно.

¹¹Но ако [обрекът] е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника;

¹¹Ако ли би заветовао живинче нечисто од оних што се не приносе Господу, нека се доведе живинче пред свештеника;

¹²и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде.

¹²И нека га процени свештеник, било добро или рђаво; и како га процени свештеник, тако да буде.

¹³Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част.

¹³Ако би га хтео откупити, нека на цену твоју дометне још пети део.

¹⁴Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане.

¹⁴Кад би ко заветовао кућу своју, да је света Господу, нека је процени свештеник, била добра или рђава; како је процени свештеник, тако да буде.

¹⁵Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова.

¹⁵Ако би онај који заветује хтео откупити кућу своју, нека на цену твоју дометне још пети део, па нека је његова.

¹⁶Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според [семето, което може] да се засее в нея; един кор ечемичено семе [да се цени] за петдесет сребърни сикли.

¹⁶Ако би ко заветовао Господу део њиве своје, ценићеш је према усеву: гомер јечма где се посеје, ценићеш педесет сикала сребра.

¹⁷Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане.

¹⁷Ако би од опросне године заветовао њиву своју, нека остане по твојој цени.

¹⁸Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и [според това] да се спадне от оценката ти.

¹⁸Ако ли после опросне године заветује њиву своју, тада нека му свештеник прорачуна новце према броју година које остају до опросне године, и нека се одбије до твоје цене.

¹⁹Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова.

¹⁹И ако би хтео откупити њиву своју онај који је заветује, нека дометне на цену твоју још пети део, и нека буде његова.

²⁰Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече;

²⁰Али ако не откупи њиве, и њива се прода другом, не може се више откупити;

²¹а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника.

²¹Него ће она њива, кад се опрости опросне године, бити света Господу, као њива заветована, свештеникова нека буде.

²²И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, [обаче], не е част от нивата съставляваща притежанието му,

²²Ако ли би ко заветовао Господу њиву купљену, која није достојање његово,

²³свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу.

²³Свештеник нека му прорачуна цену до године опросне, и нека у онај дан да ту цену да буде ствар света Господу.

²⁴В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание.

²⁴А године опросне да се врати њива ономе од кога је купљена, чије је достојање она њива.

²⁵И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.

²⁵А свака цена твоја нека буде на сикле свете, а у сиклу има двадесет новаца.

²⁶Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е.

²⁶Али првина од стоке, које су Господње, нико да не заветује, било говече или ситна стока, јер је Господње.

²⁷И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.

²⁷Ако ли би било од животиња нечистих, онда нека откупи по твојој цени дометнув пети део одозго; ако ли се не откупи, нека се прода по твојој цени.

²⁸Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу.

²⁸Али ни једна ствар заветована, шта ко заветује Господу од чега му драго што има, од људи или од стоке или од њиве своје, да се не продаје ни откупљује; свака ствар заветована светиња је над светињама Господу.

²⁹Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.

²⁹Живинче заветовано, које човек заветује, да се не откупљује, него да се убије.

³⁰Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.

³⁰И сваки десетак земаљски од усева земаљског и од воћа, Господњи је, светиња је Господу.

³¹Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част [на цената му].

³¹Али, ко би хтео откупити шта десетка свог, нека на цену дометне још пети део.

³²И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава [при преброяване] под жезъла, да бъде свет на Господа.

³²И десетак од говеда и од ситне стоке, које дође под штап пастирски десето, да је свето Господу.

³³Да не издирва [посветителят] добро ли е [животното] или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; [животното] да се не откупува.

³³Да се не бира добро ни рђаво, да се не мења; ако ли би се како год променило, онда нека буде и оно и друго промењено света ствар, и да се не откупи.

³⁴Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.

³⁴Ово су заповести које заповеди Господ Мојсију за синове Израиљеве на гори Синајској.