¹Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел [в някое дело], и чуе [че го попитат с] думи на клетва дали е видял или знае [за работата], той не обажда, тогава ще носи беззаконието си.

¹И кад ко згреши што чује клетву и буде јој сведок видевши или чувши, па не каже, носиће своје безакоње.

²Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен.

²Или кад се ко дотакне нечисте ствари, стрва од нечисте зверке или стрва од нечистог живинчета или стрва од нечисте животиње која гамиже, ако и у незнању учини, ипак ће се оскврнити, и биће крив.

³Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е [причината на] нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен.

³Или кад се дотакне нечистоте човечије, била нечистота његова каква му драго, којом се оскврни, знајући или не знајући, крив је.

⁴Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи [някакво си] зло или добро [нещо], то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях.

⁴Или кад се ко закуне говорећи својим устима да ће учинити шта зло или добро, а за коју год ствар за коју човек говори заклињући се, знао или не знао, крив је за једну од тих ствари.

⁵А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил;

⁵Кад буде крив за коју од тих ствари, нека призна грех свој.

⁶и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му.

⁶И нека доведе на жртву Господу за грех, што је згрешио, женско од ситне стоке, јагње или јаре, за грех; и свештеник ће га очистити од греха његовог.

⁷Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне.

⁷Ако ли не би могао принети јагњета или јарета, онда нека донесе на жртву Господу за преступ, којим је згрешио, две грлице или два голубиће, једно на жртву за грех а друго на жртву паљеницу.

⁸Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне;

⁸Нека донесе свештенику, а он нека принесе прво оно што је за грех, и ноктом нека му засече главу к шији, али да не раздвоји.

⁹и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях;

⁹И крвљу жртве за грех нека покропи стране олтару; а шта остане крви нека се исцеди на подножје олтару. То је жртва за грех.

¹⁰а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости.

¹⁰А од другог нека начини жртву паљеницу по обичају; тако ће га очистити свештеник од греха његовог, који је учинио, и опростиће му се.

¹¹Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях.

¹¹Ако ли не би могао принети ни две грлице или два голубиће, онда нека за жртву за то што је згрешио донесе десетину ефе белог брашна да буде жртва за грех, а нека не додаје уља и не меће када, јер је жртва за грех.

¹²Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях.

¹²И кад донесе к свештенику, нека узме свештеник пуну шаку за спомен њен, и нека запали на олтару поред жртве огњене Господу. То је жртва за грех.

¹³Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а [останалото] да бъде на свещеника, както хлебния принос.

¹³И очистиће га свештеник од греха, којим се огрешио у чем год од овог, и опростиће му се; а остатак ће бити свештенику као од дара.

¹⁴Господ още говори на Моисея, казвайки:

¹⁴Опет рече Господ Мојсију говорећи:

¹⁵Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, [достатъчен], според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление;

¹⁵Ко се превари, те се огреши нехотице о ствари посвећене Господу, нека принесе на жртву Господу за преступ свој овна здравог с ценом, којом ти процениш свету ствар на сикле сребрне, по сиклима светим, према преступу.

¹⁶и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости.

¹⁶И тако колико се огрешио о свету ствар нека накнади, и на то још нека дометне пети део, и нека да свештенику; а свештеник ће га очистити овном принесеним на жртву за преступ, и опростиће му се.

¹⁷И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си.

¹⁷Ко згреши и учини штагод што је Господ забранио да се не чини, ако и није знао, ипак је крив, и носиће своје безакоње.

¹⁸Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, [достатъчен], според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости.

¹⁸Нека доведе к свештенику овна здравог с ценом којом процениш преступ; и очистиће га свештеник од греха његовог, који је учинио не знајући, и опростиће му се.

¹⁹Това е принос за престъпление; [защото човекът] без съмнение е виновен пред Господа.

¹⁹Преступ је; згрешио је Господу.