¹Господ още говори на Моисея, казвайки:

¹Опет рече Господ Мојсију говорећи:

²Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;

²Кад ко згреши и учини зло дело Господу ударивши у бах ближњему свом за оставу или за ствар предану у руке или отевши шта или занесавши ближњег свог,

³или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо [съгреши той] между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава,

³Или нађе изгубљено шта, па удари у бах, или се криво закуне за коју год ствар коју може човек учинити и огрешити се њом,

⁴тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

⁴Кад тако згреши и скриви, нека врати шта је отео или присвојио преваром или шта му је било дано на оставу или шта је изгубљено нашао,

⁵или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

⁵Или за шта се заклео криво, нека плати цело и још дометне пети део ономе чије је; нека му да онај дан кад принесе жртву за свој грех.

⁶При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, [достатъчен], според твоята оценка, в принос за престъпление;

⁶А на жртву за грех свој нека принесе Господу овна здравог, са ценом којом процениш кривицу нека га доведе свештенику.

⁷и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.

⁷И очистиће га свештеник пред Господом, и опростиће му се свака ствар коју је учинио, те скривио.

⁸Господ още говори на Моисея, казвайки:

⁸И рече Господ Мојсију говорећи:

⁹Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато.

⁹Заповеди Арону и синовима његовим, и реци им: Ово је закон за жртву паљеницу: жртва паљеница нека стоји на огњу на олтару целу ноћ до јутра, и огањ на олтару нека гори једнако.

¹⁰Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара.

¹⁰Свештеник нека обуче своју хаљину ланену, и гаће ланене нека обуче на тело своје, и нека згрне пепео кад огањ спали на олтару жртву паљеницу, и нека га изручи код олтара.

¹¹Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

¹¹Потом нека свуче хаљине своје и обуче друге хаљине, и нека изнесе пепео напоље из логора на чисто место.

¹²А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси.

¹²А огањ што је на олтару нека гори на њему, нека се не гаси, него нека свештеник ложи на огањ дрва свако јутро, и нека намешта на њ жртву паљеницу, и нека пали на њему сало од жртава захвалних.

¹³Да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва.

¹³Огањ нека једнако гори на олтару, нека се не гаси.

¹⁴Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара.

¹⁴А ово је закон за дар: синови Аронови нека га приносе Господу пред олтаром.

¹⁵И [свещеникът], като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу.

¹⁵Узевши шаку белог брашна и уља од дара и сав кад који буде на дару, нека запали на олтару спомен његов на угодни мирис Господу.

¹⁶А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.

¹⁶А шта претече, нека једе Арон и синови његови; нека се једе без квасца на светом месту; у трему шатора од састанка нека једу.

¹⁷Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.

¹⁷Нека се не меси са квасцем; то им дадох да им буде део од жртава мојих огњених; то је светиња над светињама као жртва за грех и као жртва за преступ.

¹⁸Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет.

¹⁸Свако мушко између синова Аронових нека то једе законом вечним од колена до колена од жртава које се пале Господу; шта се год дотакне тога, биће свето.

¹⁹Господ още говори на Моисея, казвайки:

¹⁹И рече Господ Мојсију говорећи:

²⁰Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер.

²⁰Ово је жртва Аронова и синова његових, коју ће приносити Господу онај дан кад се који помаже: десетину ефе белог брашна за дар свагдашњи, половину ујутру а половину увече.

²¹На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу.

²¹У тави с уљем нека се готови; пржено нека се донесе; и пржене комаде дара нека принесе на угодни мирис Господу.

²²Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

²²И свештеник између синова његових, који буде помазан након њега, нека чини тако исто законом вечним; нека се пали Господу све то;

²³Всеки хлебен принос[, принесен] от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде.

²³И сваки дар свештеников нека се сав спали, а нека се не једе.

²⁴Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁴Још рече Господ Мојсију говорећи:

²⁵Говори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е.

²⁵Кажи Арону и синовима његовим, и реци: Ово је закон за жртву ради греха: на месту где се коље жртва паљеница, нека се коље и жртва за грех пред Господом; светиња је над светињама.

²⁶Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

²⁶Свештеник који принесе жртву за грех нека је једе; на светом месту нека се једе, у трему од шатора од састанка.

²⁷Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място.

²⁷Шта се год дотакне меса њеног, биће свето; и ако ко покапа крвљу њеном хаљину, оно што покапа нека опере на светом месту.

²⁸А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода.

²⁸И суд земљани у коме буде кувано нека се разбије; ако ли је кувано у суду бронзаном, нека се истре и водом опере.

²⁹Всеки от мъжки пол между свещеническите [семейства] да яде от него; то е пресвето.

²⁹Свако мушко између свештеника нека то једе; светиња је над светињама.

³⁰И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.

³⁰Али ниједна жртва за грех, од које се унесе крв у шатор од састанка да се учини очишћење од греха у светињи, нека се не једе, него нека се огњем сажеже.