¹Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

¹А ово је закон за жртву ради преступа; светиња је над светињама.

²На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.

²На коме се месту коље жртва паљеница, на оном нека се коље и жртва за преступ; и крвљу њеном нека се покропи олтар одозго унаоколо.

³От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

³А све сало њено нека се принесе, и реп и сало што покрива црева,

⁴двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);

⁴И оба бубрега, и сало што је на њима и на слабинама, и мрежицу на јетри нека извади с бубрезима,

⁵и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

⁵И нека запали то свештеник на олтару на жртву огњену Господу; то је жртва за преступ.

⁶Всеки от мъжки пол между свещеническите [семейства] да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

⁶Свако мушко између свештеника нека је једе; на светом месту нека се једе; светиња је над светињама.

⁷Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

⁷Жртва је за преступ као жртва за грех, један је закон за обе; који свештеник учини њом очишћење, његова је.

⁸А който свещеник принася някому [приноса за] всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

⁸А кад свештеник принесе чију жртву паљеницу, кожа од жртве коју принесе његова је.

⁹И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

⁹И сваки дар печен у пећи или зготовљен у котлићу или у тави, оног је свештеника који га принесе.

¹⁰А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

¹⁰И сваки дар замешен с уљем или сув, свих је синова Аронових, како једног тако другог.

¹¹Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

¹¹А ово је закон за жртву захвалну, која се принесе Господу:

¹²ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

¹²Ако би је ко приносио да захвали, нека принесе на жртву захвалну колаче без квасца замешене с уљем и погаче без квасца намазане уљем, и белог брашна попрженог с тим колачима замешеним с уљем.

¹³А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

¹³Осим колача хлеб кисели нека принесе за принос свој са жртвом захвалном, којом захваљује.

¹⁴И от приноса си да принесе по едно от всички [тия неща] принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

¹⁴И од свега што приноси нека принесе по једно за жртву подигнуту Господу; и то ће бити оног свештеника који покропи крвљу од жртве захвалне.

¹⁵И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

¹⁵А месо од жртве захвалне, којом се захваљује, нека се поједе онај дан кад се принесе; и нека не остаје ништа до јутра.

¹⁶Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

¹⁶Ако ли принесе жртву ради завета или од воље, нека се једе онај дан кад се принесе; ако шта остане, нека се поједе сутрадан.

¹⁷но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

¹⁷Ако ли шта меса од те жртве остане до трећег дана, нека се сажеже огњем.

¹⁸И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

¹⁸Ако ли би ко трећи дан јео меса од жртве захвалне, неће бити угодан онај који је принео, нити ће му се она примити, него ће бити мрска, и ко би је год јео, носиће грех свој.

¹⁹Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от [неоскверненото] месо да яде всеки, който е чист;

¹⁹И месо које би се дотакло чега нечистог, да се не једе, него нека се сажеже огњем; а друго месо може јести ко је год чист.

²⁰но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²⁰А ко би јео меса од жртве захвалне принесене Господу, а не би био чист, тај да се истреби из народа свог.

²¹Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²¹И ко се дотакне чега нечистог, или нечистог човека или нечистог живинчета, или ког му драго гада нечистог, па једе меса од жртве захвалне принесене Господу, тај да се истреби из народа свог.

²²Господ още говори на Моисея, казвайки:

²²И рече Господ Мојсију говорећи:

²³Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

²³Кажи синовима Израиљевим, и реци: Не једите сало од вола ни од овце ни од козе.

²⁴Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка [друга] нужда; но никак да не ядете от нея.

²⁴Може се узети за сваку потребу сало од живинчета које цркне или га зверка раздре; али га не једите;

²⁵Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

²⁵Ко ли би јео сало од стоке коју приноси човек на жртву огњену Господу, нека се истреби из народа свог онај који једе.

²⁶И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

²⁶Ни крв не једите у становима својим ни од птице нити од ког живинчета.

²⁷Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²⁷Сваки који би јео какву крв, нека се истреби из народа свог.

²⁸Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁸Опет рече Господ Мојсију говорећи:

²⁹Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

²⁹Кажи синовима Израиљевим, и реци: Ко приноси жртву своју захвалну Господу, нека донесе Господу принос свој од жртве захвалне.

³⁰Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

³⁰Својим рукама нека донесе шта се сажиже Господу, сало с грудима нека донесе, и груди нека се обрну тамо и амо на жртву пред Господом.

³¹А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

³¹А свештеник нека запали сало на олтару, груди пак нека буду Арону и синовима његовим.

³²И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

³²И десно плеће од својих жртава захвалних подајте свештенику да буде жртва подигнута.

³³Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

³³А који између синова Аронових принесе крв и сало од жртве захвалне, њему нека буде десно плеће.

³⁴Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

³⁴Јер груди што се обрћу и плеће што се подиже узех од синова Израиљевих од свих њихових жртава захвалних, и дадох Арону свештенику и синовима његовим законом вечним да се узимају од синова Израиљевих.

³⁵Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи [синовете] си, за да свещенодействуват Господу,

³⁵То је помазаног Арона и помазаних синова његових од огњених жртава Господњих од дана кад их доведе да врше службу свештеничку Господу.

³⁶който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е [тяхно] вечно право във всичките им поколения.

³⁶То заповеди Господ да им од дана кад их помаза дају синови Израиљеви законом вечним од колена на колено.

³⁷Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

³⁷То је закон за жртву паљеницу, за дар, за жртву ради греха и за жртву ради преступа, и за освештање и за жртву захвалну,

³⁸който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

³⁸Што је Господ заповедио Мојсију на гори Синајској кад заповеди синовима Израиљевим у пустињи Синајској да приносе жртве своје Господу.