¹А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.

¹А кад би ујутру, учинише веће сви главари свештенички и старешине народне за Исуса да Га погубе.

²И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

²И свезавши Га одведоше, и предаше Га Понтију Пилату, судији.

³Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че [Исус] бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:

³Тада видевши Јуда издајник Његов да Га осудише раскаја се, и врати тридесет сребрника главарима свештеничким и старешинама

⁴Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

⁴Говорећи: Ја сагреших што издадох крв праву. А они рекоше: Шта ми маримо за то? Ти ћеш видети.

⁵И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

⁵И бацивши сребрнике у цркви изиђе, и отиде те се обеси.

⁶А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

⁶А главари свештенички узевши сребрнике рекоше: Не ваља их метнути у црквену хазну, јер је узето за крв.

⁷И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

⁷Него се договорише те купише за њих лончареву њиву за гробље гостима.

⁸Затова оная нива се нарече кръвна нива[, както се нарича] и до днес.

⁸Од тога се и прозва она њива крвна њива и до данас.

⁹Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, [Когото] оцениха някои от израилтяните,

⁹Тада се изврши шта је казао пророк Јеремија говорећи: И узеше тридесет сребрника, цену цењенога кога су ценили синови Израиљеви;

¹⁰и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".

¹⁰И дадоше их за њиву лончареву, као што ми каза Господ.

¹¹А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

¹¹А Исус стаде пред судијом, и запита Га судија говорећи: Ти ли си цар јудејски? А Исус рече му: Ти кажеш.

¹²И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

¹²И кад Га тужаху главари свештенички и старешине, ништа не одговори.

¹³Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

¹³Тада рече ми Пилат: Чујеш ли шта на тебе сведоче?

¹⁴Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

¹⁴И не одговори му ни једну реч тако да се судија дивљаше врло.

¹⁵А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

¹⁵А о сваком празнику пасхе беше обичај у судије да пусти народу по једног сужња кога они хоће.

¹⁶А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

¹⁶А тада имаху знатног сужња по имену Варава.

¹⁷И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

¹⁷И кад се сабраше, рече им Пилат: Кога хоћете да вам пустим? Вараву или Исуса прозваног Христа?

¹⁸(Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

¹⁸Јер знаше да су Га из зависти предали.

¹⁹При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).

¹⁹А кад сеђаше у суду, поручи му жена његова говорећи: Немој се ти ништа мешати у суд тог праведника, јер сам данас у сну много пострадала њега ради.

²⁰А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

²⁰А главари свештенички и старешине наговорише народ да ишту Вараву, а Исуса да погубе.

²¹Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

²¹А судија одговарајући рече им: Кога хоћете од ове двојице да вам пустим? А они рекоше: Вараву.

²²Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

²²Рече им Пилат: А шта ћу чинити с Исусом прозваним Христом? Рекоше му сви: Да се разапне.

²³А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

²³Судија пак рече: А какво је зло учинио? А они гласно повикаше говорећи: Да се разапне.

²⁴И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

²⁴А кад виде Пилат да ништа не помаже него још већа буна бива, узе воду те уми руке пред народом говорећи: Ја нисам крив у крви овог праведника: ви ћете видети.

²⁵И целият народ в отговор рече: Кръвта Му [да бъде] на нас и на чадата ни.

²⁵И одговарајући сав народ рече: Крв његова на нас и на децу нашу.

²⁶Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

²⁶Тада пусти им Вараву, а Исуса шибавши предаде да се разапне.

²⁷Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

²⁷Тада војници судијини узеше Исуса у судницу и скупише на Њ сву чету војника.

²⁸И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

²⁸И свукавши Га обукоше Му скерлетну кабаницу.

²⁹И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и [туриха] тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

²⁹И оплетавши венац од трња метнуше Му на главу, и дадоше Му трску у десницу; и клекнувши на колена пред Њим ругаху Му се говорећи: Здраво, царе јудејски!

³⁰И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

³⁰И пљунувши на Њ узеше трску и бише Га по глави.

³¹И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

³¹И кад Му се наругаше, свукоше с Њега кабаницу, и обукоше Га у хаљине Његове, и поведоше Га да Га разапну.

³²А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

³²И излазећи нађоше човека из Кирине по имену Симона и натераше га да Му понесе крст.

³³И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),

³³И дошавши на место које се зове Голгота, то јест костурница,

³⁴дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

³⁴Дадоше Му да пије сирће помешано са жучи, и окусивши не хте да пије.

³⁵И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

³⁵А кад Га разапеше, разделише хаљине Његове бацивши коцке;

³⁶И седяха да Го пазят там.

³⁶И сеђаху онде те Га чуваху.

³⁷И поставиха над главата Му обвинението Му, написано [така:] Тоя е Исус, Юдейският Цар.

³⁷И метнуше Му више главе кривицу Његову написану: Ово је Исус цар јудејски.

³⁸Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

³⁸Тада распеше с Њиме два хајдука, једног с десне а једног с леве стране.

³⁹А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:

³⁹А који пролажаху хуљаху на Њ машући главама својим.

⁴⁰Ти, Който разоряваш храма и за три дни [пак] го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

⁴⁰И говорећи: Ти који цркву разваљујеш и за три дана начињаш помози сам себи; ако си син Божји, сиђи с крста.

⁴¹Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:

⁴¹А тако и главари свештенички с књижевницима и старешинама подсмевајући се говораху:

⁴²Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

⁴²Другима поможе, а себи не може помоћи. Ако је цар Израиљев, нека сиђе сад с крста па ћемо га веровати.

⁴³Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

⁴³Он се уздао у Бога: нека му помогне сад, ако му је по вољи, јер говораше: Ја сам син Божји.

⁴⁴Със същия[ укор] Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

⁴⁴Тако исто и хајдуци разапети с Њим ругаху Му се.

⁴⁵А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

⁴⁵А од шестог сата би тама по свој земљи до сата деветог.

⁴⁶А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

⁴⁶А око деветог сата повика Исус гласно говорећи: Или! Или! Лама савахтани? То јест: Боже мој! Боже мој! Зашто си ме оставио?

⁴⁷Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

⁴⁷А неки од оних што стајаху онде чувши то говораху: Овај зове Илију.

⁴⁸И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

⁴⁸И одмах отрча један од њих те узе сунђер, и напуни оцта, па натаче на трску, те Га појаше.

⁴⁹А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

⁴⁹А остали говораху: Стани да видимо хоће ли доћи Илија да му помогне.

⁵⁰А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

⁵⁰А Исус опет повика гласно и испусти душу.

⁵¹И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

⁵¹И гле, завеса црквена раздре се надвоје од горњег краја до доњег; и земља се потресе, и камење се распаде;

⁵²гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,

⁵²И гробови се отворише, и усташе многа тела светих који су помрли;

⁵³(които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

⁵³И изашавши из гробова, по васкрсењу Његовом, уђоше у свети град и показаше се многима.

⁵⁴А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

⁵⁴А капетан и који с њим чуваху Исуса видевши да се земља тресе и шта би, поплашише се врло говорећи: Заиста овај беше Син Божји.

⁵⁵Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;

⁵⁵И онде беху и гледаху издалека многе жене које су ишле за Исусом из Галилеје и служиле Му.

⁵⁶между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

⁵⁶Међу којима беше Марија Магдалина и Марија мати Јаковљева и Јосијина и мати синова Зеведејевих.

⁵⁷И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

⁵⁷А кад би увече, дође човек богат из Ариматеје, по имену Јосиф, који је такође био ученик Исусов.

⁵⁸Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да [му] се даде.

⁵⁸Овај приступивши к Пилату замоли га за тело Исусово. Тада Пилат заповеди да му даду тело.

⁵⁹Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,

⁵⁹И узевши Јосиф тело зави Га у платно чисто;

⁶⁰и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

⁶⁰И метну Га у нови свој гроб што је био исекао у камену; и наваливши велики камен на врата од гроба отиде.

⁶¹А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

⁶¹А онде беше Марија Магдалина и друга Марија, и сеђаху према гробу.

⁶²И на следващия ден, който бе [денят] след приготовлението [за празника], главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:

⁶²Сутрадан пак по петку сабраше се главари свештенички и фарисеји код Пилата,

⁶³Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.

⁶³И рекоше: Господару! Ми се опоменусмо да овај лажа каза још за живота: После три дана устаћу.

⁶⁴Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

⁶⁴Зато заповеди да се утврди гроб до трећег дана да не дођу како ученици његови ноћу и да га не украду и не кажу народу: Уста из мртвих; и биће последња превара гора од прве.

⁶⁵Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете[ Го] както знаете.

⁶⁵Рече им Пилат: Ево вам страже, па идите те утврдите како знате.

⁶⁶Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с [помощта] на стражата.

⁶⁶А они отишавши са стражом утврдише гроб, и запечатише камен.