¹Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

¹И кад сврши Исус речи ове, рече ученицима својим:

²Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

²Знате да ће до два дана бити пасха, и Сина човечијег предаће да се разапне.

³Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

³Тада скупише се главари свештенички и књижевници и старешине народне у двор поглавара свештеничког по имену Кајафе;

⁴и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

⁴И световаше се како би Исуса из преваре ухватили и убили.

⁵но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

⁵И говораху: Али не о празнику, да се не би народ побунио.

⁶А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

⁶А кад Исус беше у Витанији у кући Симона губавог,

⁷приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

⁷Приступи к Њему жена са скленицом мира многоценог, и изли на главу Његову кад сеђаше за трпезом.

⁸А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

⁸А кад видеше то ученици Његови, расрдише се говорећи: Зашто се чини таква штета?

⁹Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума[, която] да се раздаде на сиромасите.

⁹Јер се могло ово продати скупо и новци дати сиромасима.

¹⁰Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

¹⁰А кад разуме Исус, рече им: Шта сметате жену? Она учини добро дело на мени.

¹¹Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

¹¹Јер сиромахе имате свагда са собом, а мене немате свагда.

¹²Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

¹²А она изливши миро ово на тело моје за укоп ме приготови.

¹³Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

¹³Заиста вам кажем: где се год успроповеда ово јеванђеље по свему свету, казаће се и то за спомен њен што учини она.

¹⁴Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

¹⁴Тада један од дванаесторице, по имену Јуда Искариотски, отиде ка главарима свештеничким,

¹⁵Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

¹⁵И рече: Шта ћете ми дати да вам га издам? А они му обрекоше тридесет сребрника.

¹⁶И от тогава той търсеше удобен случай да [им] Го предаде.

¹⁶И отада тражаше згоду да Га изда.

¹⁷А в първия [ден на празника на] безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

¹⁷А у први дан пресних хлебова приступише ученици к Исусу говорећи: Где ћеш да ти зготовимо пасху да једеш?

¹⁸Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

¹⁸А Он рече: Идите у град к томе и томе, и кажите му: Учитељ каже: време је моје близу, у тебе ћу да учиним пасху с ученицима својим.

¹⁹И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

¹⁹И учинише ученици како им заповеди Исус, и уготовише пасху.

²⁰И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

²⁰А кад би увече, седе за трпезу са дванаесторицом.

²¹И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²¹И кад јеђаху рече им: Заиста вам кажем: један између вас издаће ме.

²²А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

²²И забринувши се врло почеше сваки говорити Му: Да нисам ја, Господе?

²³Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

²³А Он одговарајући рече: Који умочи са мном руку у зделу онај ће ме издати.

²⁴Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

²⁴Син човечији дакле иде као што је писано за Њега; али тешко оном човеку који изда Сина човечијег; боље би му било да се није ни родио онај човек.

²⁵И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

²⁵А Јуда, издајник Његов, одговарајући рече: Да нисам ја, рави? Рече му: Ти каза.

²⁶И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

²⁶И кад јеђаху, узе Исус хлеб и благословивши преломи га, и даваше ученицима, и рече: Узмите, једите; ово је тело моје.

²⁷Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

²⁷И узе чашу и давши хвалу даде им говорећи: Пијте из ње сви;

²⁸Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

²⁸Јер је ово крв моја новог завета која ће се пролити за многе ради отпуштења греха.

²⁹Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

²⁹Кажем вам пак да нећу одсад пити од овог рода виноградског до оног дана кад ћу пити с вама новог у царству Оца свог.

³⁰И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

³⁰И отпојавши хвалу изиђоше на гору Маслинску.

³¹Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

³¹Тада рече им Исус: Сви ћете се ви саблазнити о мене ову ноћ; јер у писму стоји: Ударићу пастира и овце од стада разбежаће се.

³²А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

³²А по васкрсењу свом ја идем пред вама у Галилеју.

³³А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

³³А Петар рече Му: Ако се и сви саблазне о тебе ја се нећу никад саблазнити.

³⁴Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁴Рече му Исус: Заиста ти кажем: ноћас док петао не запева три пута ћеш ме се одрећи.

³⁵Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

³⁵Рече Њему Петар: Да бих знао и умрети с Тобом нећу Те се одрећи. Тако и сви ученици рекоше.

³⁶Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

³⁶Тада дође Исус с њима у село које се зове Гетсиманија, и рече ученицима: Седите ту док ја идем тамо да се помолим Богу.

³⁷И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

³⁷И узевши Петра и оба сина Зеведејева забрину се и поче тужити.

³⁸Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

³⁸Тада рече им Исус: Жалосна је душа моја до смрти; почекајте овде, и стражите са мном.

³⁹И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

³⁹И отишавши мало паде на лице своје молећи се и говорећи: Оче мој! Ако је могуће да ме мимоиђе чаша ова; али опет не како ја хоћу него како Ти.

⁴⁰Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

⁴⁰И дошавши к ученицима нађе их где спавају, и рече Петру: Зар не могосте један час постражити са мном?

⁴¹Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

⁴¹Стражите и молите се Богу да не паднете у напаст; јер је дух срчан, али је тело слабо.

⁴²Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

⁴²Опет по други пут отиде и помоли се говорећи: Оче мој! Ако ме не може чаша ова мимоићи да је не пијем, нека буде воља Твоја.

⁴³И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

⁴³И дошавши нађе их опет где спавају; јер им беху очи отежале.

⁴⁴И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

⁴⁴И оставивши их отиде опет и трећи пут те се помоли говорећи оне исте речи.

⁴⁵Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

⁴⁵Тада дође к ученицима својим и рече им: Једнако спавате и почивате; ево се приближи час, и Син човечији предаје се у руке грешника.

⁴⁶Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

⁴⁶Устаните да идемо; ево се приближи издајник мој.

⁴⁷И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи[, изпратени] от главните свещеници и народните старейшини.

⁴⁷И док Он још тако говораше, гле, Јуда, један од дванаесторице, дође, и с њим људи многи с ножевима и с кољем од главара свештеничких и старешина народних.

⁴⁸А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

⁴⁸А издајник Његов даде им знак говорећи: Кога ја целивам онај је; држите га.

⁴⁹И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

⁴⁹И одмах приступивши к Исусу рече: Здраво, рави! И целива Га.

⁵⁰А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл [стори го]. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

⁵⁰А Исус рече му: Пријатељу! Шта ћеш ти овде? Тада приступивши дигоше руке на Исуса и ухватише Га.

⁵¹И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

⁵¹И гле, један од оних што беху са Исусом машивши се руком извади нож свој те удари слугу поглавара свештеничког, и одсече му ухо.

⁵²Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

⁵²Тада рече му Исус: Врати нож свој на место његово; јер сви који се маше за нож од ножа ће изгинути.

⁵³Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

⁵³Или мислиш ти да ја не могу сад умолити Оца свог да ми пошаље више од дванаест легеона анђела?

⁵⁴Но как биха се сбъднали писанията, че[ това] трябва така да бъде?

⁵⁴Али како би се испунило шта стоји у писму да ово треба да буде?

⁵⁵В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

⁵⁵У тај час рече Исус људима: Као на хајдука изишли сте с ножевима и с кољем да ме ухватите, а сваки дан сам код вас седео учећи у цркви, и не ухватисте ме.

⁵⁶Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

⁵⁶А ово све би да се збуду писма пророчка. Тада ученици сви оставише Га, и побегоше.

⁵⁷А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

⁵⁷И они што ухватише Исуса одведоше Га поглавару свештеничком, Кајафи, где се књижевници и старешине сабраше.

⁵⁸А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

⁵⁸А Петар иђаше за Њим издалека до двора поглавара свештеничког и ушавши унутра седе са слугама да види свршетак.

⁵⁹А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

⁵⁹А главари свештенички и старешине и сав сабор тражаху лажна сведочанства на Исуса да би Га убили;

⁶⁰обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

⁶⁰И не нађоше; и премда многи лажни сведоци долазише, не нађоше. Најпосле дођоше два лажна сведока,

⁶¹Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни [пак] да го съградя.

⁶¹И рекоше: Он је казао: Ја могу развалити цркву Божју и за три дана начинити је.

⁶²Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶²И уставши поглавар свештенички рече Му: Зар ништа не одговараш што ови на тебе сведоче?

⁶³Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

⁶³А Исус је ћутао. И поглавар свештенички одговарајући рече Му: Заклињем те живим Богом да нам кажеш јеси ли ти Христос син Божји?

⁶⁴Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

⁶⁴Рече му Исус: Ти каза. Али ја вам кажем: одселе ћете видети Сина човечијег где седи с десне стране силе и иде на облацима небеским.

⁶⁵Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

⁶⁵Тада поглавар свештенички раздре хаљине своје говорећи: Хули на Бога; шта нам требају више сведоци? Ево сад чусте хулу његову.

⁶⁶А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно[ наказание].

⁶⁶Шта мислите? А они одговарајући рекоше: Заслужио је смрт.

⁶⁷Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

⁶⁷Тада пљунуше Му у лице, и ударише Га по лицу, а једни Му даше и приушке

⁶⁸Познай ни, Христе, кой Те удари.

⁶⁸Говорећи: Прореци нам, Христе, ко те удари?

⁶⁹А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

⁶⁹А Петар сеђаше напољу на двору, и приступи к њему једна слушкиња говорећи: и ти си био с Исусом Галилејцем.

⁷⁰А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

⁷⁰А он се одрече пред свима говорећи: Не знам шта говориш.

⁷¹И когато излезе в преддверието, видя го друга[ слугиня], и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

⁷¹А кад изиђе к вратима угледа га друга, и рече онима што беху онде: и овај беше са Исусом Назарећанином.

⁷²И [Петър] пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

⁷²Он опет одрече се клетвом: Не знам тог човека.

⁷³След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

⁷³А мало потом приступише они што стајаху и рекоше Петру: Ваистину и ти си од њих; јер те и говор твој издаје.

⁷⁴Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

⁷⁴Тада се поче клети и преклињати да не зна тог човека. И одмах запева петао.

⁷⁵И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

⁷⁵И опомену се Петар речи Исусове што му је рекао: Док петао не запева три пута ћеш ме се одрећи. И изашавши напоље плака горко.