¹Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.

¹Тада ће бити царство небеско као десет девојака које узеше жишке своје и изиђоше на сусрет женику.

²А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.

²Пет од њих беху мудре, а пет луде.

³Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

³И луде узевши жишке своје не узеше са собом уља.

⁴Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

⁴А мудре узеше уље у судовима са жишцима својим.

⁵И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.

⁵А будући да женик одоцни, задремаше све, и поспаше.

⁶А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!

⁶А у поноћи стаде вика: Ето женика где иде, излазите му на сусрет.

⁷Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.

⁷Тада усташе све девојке оне и украсише жишке своје.

⁸А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

⁸А луде рекоше мудрима: Дајте нам од уља свог, јер наши жишци хоће да се угасе.

⁹А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

⁹А мудре одговорише говорећи: Да не би недостало и нама и вама, боље је идите к трговцима и купите себи.

¹⁰А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

¹⁰А кад оне отидоше да купе, дође женик, и готове уђоше с њим на свадбу, и затворише се врата.

¹¹После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.

¹¹А после дођоше и оне друге девојке говорећи: Господару! Господару! Отвори нам.

¹²А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.

¹²А Он одговарајући рече им: Заиста вам кажем: не познајем вас.

¹³И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].

¹³Стражите дакле, јер не знате дан ни час у који ће Син човечији доћи.

¹⁴Защото[ е] както[, когато] човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.

¹⁴Јер као што човек полазећи дозва слуге своје и предаде им благо своје;

¹⁵На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.

¹⁵И једном, дакле, даде пет таланата, а другом два, а трећем један, сваком према његовој моћи; и отиде одмах.

¹⁶Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

¹⁶А онај што прими пет таланата отиде те ради с њима, и доби још пет таланата.

¹⁷Също и тоя, който [получи] двата спечели още два.

¹⁷Тако и онај што прими два доби и он још два.

¹⁸А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.

¹⁸А који прими један отиде те га закопа у земљу и сакри сребро господара свог.

¹⁹След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,

¹⁹А по дугом времену дође господар тих слуга, и стаде се рачунати с њима.

²⁰И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

²⁰И приступивши онај што је примио пет таланата, донесе још пет таланата говорећи: Господару! Предао си ми пет таланата; ево још пет таланата ја сам добио с њима.

²¹Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²¹А господар његов рече му: Добро, слуго добри и верни! У малом био си ми веран, над многим ћу те поставити; уђи у радост господара свог.

²²Приближи се и тоя, който бе получил [двата таланта], и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

²²А приступивши и онај што је примио два таланта рече: Господару! Предао си ми два таланта; ево још два таланта ја сам добио с њима.

²³Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²³А господар његов рече му: Добро, слуго добри и верни! У малом био си ми веран, над многим ћу те поставити; уђи у радост господара свог.

²⁴Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;

²⁴А приступивши и онај што је примио један таланат рече: Господару! Знао сам да си ти тврд човек: жњеш где ниси сејао, и купиш где ниси вејао;

²⁵и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

²⁵Па се побојах и отидох те сакрих таланат твој у земљу; и ево ти своје.

²⁶А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;

²⁶А господар његов одговарајући рече му: Зли и лењиви слуго! Знао си да ја жњем где нисам сејао, и купим где нисам вејао:

²⁷ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

²⁷Требало је дакле моје сребро да даш трговцима; и ја дошавши узео бих своје с добитком.

²⁸Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

²⁸Узмите дакле од њега таланат, и подајте оном што има десет таланата.

²⁹Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

²⁹Јер сваком који има, даће се, и претећи ће му; а од оног који нема, и шта има узеће се од њега.

³⁰А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

³⁰И неваљалог слугу баците у таму најкрајњу; онде ће бити плач и шкргут зуба.

³¹А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

³¹А кад дође Син човечији у слави својој и сви свети анђели с Њиме, онда ће сести на престолу славе своје.

³²И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;

³²И сабраће се пред Њим сви народи, и разлучиће их између себе као пастир што разлучује овце од јараца.

³³и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

³³И поставиће овце с десне стране себи, а јарце с леве.

³⁴Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

³⁴Тада ће рећи цар онима што Му стоје с десне стране: ходите благословени Оца мог; примите царство које вам је приправљено од постања света.

³⁵Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

³⁵Јер огладнех, и дасте ми да једем; ожеднех, и напојисте ме; гост бејах, и примисте ме;

³⁶гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

³⁶Го бејах, и оденусте ме; болестан бејах, и обиђосте ме; у тамници бејах, и дођосте к мени.

³⁷Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

³⁷Тада ће Му одговорити праведници говорећи: Господе! Кад Те видесмо гладна, и нахранисмо? Или жедна, и напојисмо?

³⁸И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

³⁸Кад ли Те видесмо госта, и примисмо? Или гола, и оденусмо?

³⁹И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

³⁹Кад ли Те видесмо болесна или у тамници, и дођосмо к Теби?

⁴⁰А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

⁴⁰И одговарајући цар рећи ће им: Заиста вам кажем: кад учинисте једном од ове моје најмање браће, мени учинисте.

⁴¹Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

⁴¹Тада ће рећи и онима што Му стоје с леве стране: Идите од мене проклети у огањ вечни приправљен ђаволу и анђелима његовим.

⁴²Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

⁴²Јер огладнех, и не дадосте ми да једем; ожеднех, и не напојисте ме;

⁴³странник [бях], и не Ме облякохте; болен и в тъмница [бях], и не Ме посетихте.

⁴³Гост бејах, и не примисте ме; го бејах, и не оденусте ме; болестан и у тамници бејах, и не обиђосте ме.

⁴⁴Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

⁴⁴Тада ће Му одговорити и они говорећи: Господе! Кад Те видесмо гладна или жедна, или госта или гола, или болесна или у тамници, и не послужисмо Те?

⁴⁵Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

⁴⁵Тада ће им одговорити говорећи: Заиста вам кажем: кад не учинисте једном од ове моје мале браће, ни мени не учинисте.

⁴⁶И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

⁴⁶И ови ће отићи у муку вечну, а праведници у живот вечни.