1Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.
1Тешко мени! Јер сам као кад се обере летина, као кад се пабирчи после брања виноградског; нема грозда за јело, раног воћа жели душа моја.
2Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.
2Неста побожног са земље и нема правог међу људима, сви вребају крв, сваки лови брата свог мрежом.
3Двете им ръце [се простират] към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата [мисъл] на душата си; Така те заедно тъкат [работата].
3Да чине зло обема рукама што више могу, иште кнез; и судија суди за плату, и ко је велик говори опачину душе своје, и сплећу је.
4Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е [по-бодлив] от трънен плет; Денят [предсказан] от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.
4Најбољи је између њих као трн, најправији је гори од трњака; дан стражара твојих, похођење твоје дође, сада ће се смести.
5Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;
5Не верујте пријатељу, не ослањајте се на вођу; од оне која ти на крилу лежи, чувај врата уста својих.
6Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.
6Јер син грди оца, кћи устаје на матер своју, снаха на свекрву своју, непријатељи су човеку домаћи његови.
7Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.
7Али ја ћу Господа погледати, чекаћу Бога спасења свог; услишиће ме Бог мој.
8Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.
8Немој ми се радовати, непријатељице моја; ако падох, устаћу; ако седим у мраку, Господ ће ми бити видело.
9Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.
9Подносићу гнев Господњи, јер Му згреших, док не расправи парбу моју и да ми правицу; извешће ме на видело, видећу правду Његову.
10Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.
10Непријатељица ће моја видети, и срам ће је покрити, која ми говори: Где је Господ Бог твој? Очи ће је моје видети; сада ће се она погазити као блато на улицама.
11[Иде] ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.
11У које се време сазидају зидови твоји, у то ће време отићи заповест надалеко;
12В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и [от] планина до планина.
12У то ће време долазити к теби од асирске до тврдих градова, и од тврдих градова до реке, и од мора до мора, и од горе до горе.
13При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.
13А земља ће бити пуста са становника својих, за плод дела њихових.
14Паси людете Си с жезъла Си, Стадото, Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.
14Паси народ свој с палицом својом, стадо наследства свог, које живи осамљено у шуми, усред Кармила; нека пасу по Васану и по Галаду, као у старо време.
15Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.
15Као у време кад си изашао из земље мисирске показаћу му чудеса.
16Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.
16Народи ће видети и постидеће се од све силе своје; метнуће руку на уста, уши ће им заглушити.
17Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.
17Лизаће прах као змија; као бубине земаљске дрхћући излазиће из рупа својих; притрчаће уплашени ка Господу Богу нашем, и Тебе ће се бојати.
18Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението На останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно [да показва] милост.
18Ко је Бог као Ти? Који прашта безакоње и пролази преступе остатку од наследства свог, не држи до века гнев свој, јер Му је мила милост.
19Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.
19Опет ће се смиловати на нас; погазиће наша безакоња; бацићеш у дубине морске све грехе њихове.
20Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни. {В изданието от 1940 г. ст.20 е част от ст.19 - печатна грешка.}
20Показаћеш истину Јакову, милост Авраму, како си се заклео оцима нашим у старо време.