¹В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

¹У то време чита се књига Мојсијева народу, и у њој се нађе написано да не улази Амонац ни Моавац у сабор Божји до века;

²защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

²Јер не сретоше синове израиљеве с хлебом и водом, него најмише на њих Валама да их прокуне, али Бог наш обрати ону клетву у благослов.

³И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките [чужденци] смесени [с него].

³А кад чуше тај закон одлучише од Израиља све туђинце.

⁴А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

⁴А пре тога Елијасив свештеник, који беше над клетима дома Бога нашег, опријатељи се с Товијом,

⁵приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

⁵И начини му велику клет, где се пре остављаху дари и кад и судови и десетак од жита, вина и уља, одређени Левитима и певачима и вратарима, и приноси за свештенике.

⁶Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

⁶А кад то све биваше, не бејах у Јерусалиму, јер тридесет друге године Артаксеркса, цара вавилонског, вратих се к цару, и после неколико година измолих се опет у цара.

⁷[пак] дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

⁷И кад дођох у Јерусалим, видех зло што учини Елијасив ради Товије начинивши му клет у трему дома Божјег.

⁸И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

⁸И би ми врло мрско, те избацих све покућство Товијино напоље из клети.

⁹Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

⁹И заповедих, те очистише клети; и унесох у њих опет посуђе дома Божјег, даре и кад.

¹⁰После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата [на служенето], бяха побягнали всеки в селото си.

¹⁰Потом дознах да се Левитима нису давали делови, те су се разбегли сваки на своју њиву и Левити и певачи, који рађаху посао.

¹¹Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах [побягналите служители] та ги поставих на мястото им.

¹¹И укорих старешине и рекох: Зашто је остављен дом Божји? И сабрах их опет и поставих на њихово место.

¹²Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

¹²И сви Јудејци доносише десетке од жита и вина и уља у спреме.

¹³И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

¹³И поставих настојнике над спремама, Селмију свештеника и Садока књижевника, и између Левита Федају, и уз њих Анана, сина Захура сина Матанијиног, јер се за верне држаху; и беше им посао делити браћи својој.

¹⁴Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

¹⁴Помени ме, Боже мој, зато, и немој избрисати добра мојих која учиних дому Бога свог и служби његовој.

¹⁵През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих [против тях], когато [така] продаваха храна.

¹⁵У то време видех у Јудеји где газе у кацама у суботу и носе снопове натоваривши на магарце, и вино, грожђе и смокве и свакојаке товаре, и носе у Јерусалим у суботу, и прекорих их онај дан кад продаваху житак.

¹⁶Също и тиряните, които живееха в [града], донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

¹⁶И Тирци који живљаху у Јерусалиму доношаху рибу и свакојаки трг и продаваху у суботу синовима Јудиним у Јерусалиму.

¹⁷Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

¹⁷Зато прекорих главаре јудејске и рекох им: Какво је то зло што чините те скврните суботу?

¹⁸Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

¹⁸Нису ли тако чинили оци ваши, те Бог наш пусти на нас и на овај град све ово зло? И ви још умножавате гнев на Израиља скврнећи суботу.

¹⁹Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

¹⁹И кад дође сен на врата јерусалимска уочи суботе, заповедих те затворише врата, и заповедих да их не отварају до после суботе; и поставих неколико својих момака на вратима да се не уноси никакав товар у суботу.

²⁰Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

²⁰И преноћише трговци и који продаваху свакојаки трг иза Јерусалима једном и другом.

²¹Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

²¹И опоменух их и рекох им: Зашто ноћујете око зида? Ако још једном то учините, уложићу на вас. Од тада не долазише у суботу.

²²И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

²²А Левитима заповедих да се очисте и да дођу и чувају врата да буде свет дан суботни. И за ово помени ме, Боже мој, и опрости ми по великој милости својој.

²³После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

²³Још видех у то време Јудејце који се беху оженили Азоћанкама, Амонкама и Моавкама.

²⁴чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но [приказваха] по езика на всеки [от тия народи].

²⁴И синови њихови говораху пола азотски, и не умеху говорити јудејски него језиком и једног и другог народа.

²⁵И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, [като казах]: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

²⁵Зато их карах и псовах, и неке између њих бих и чупах, и заклех их Богом да не дају кћери своје синовима њиховим нити да узимају кћери њихове за синове своје или за себе.

²⁶Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

²⁶Није ли тим згрешио Соломун, цар Израиљев, ако и не беше у многим народима цара њему равног и мио беше Богу свом и Бог га беше поставио царем над свим Израиљем? Па опет га навратише на грех жене туђинке.

²⁷А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

²⁷А вама ли ћемо допустити да чините то све велико зло и грешите Богу нашем узимајући жене туђинке?

²⁸И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

²⁸И од синова Јојаде, сина Елијасива поглавара свештеничког, један беше зет Санавалату Ороњанину, ког отерах од себе.

²⁹Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

²⁹Помени их, Боже мој, што оскрвнише свештенство и завет свештенички и левитски.

³⁰Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

³⁰И тако их очистих од свих туђинаца, и опет поставих редове свештеничке и левитске, сваког на посао његов,

³¹[наредих] и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.

³¹И да се доносе дрва за жртве на рокове, и првине. Помени ме, Боже мој, на добро.