¹А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

¹А кад чу Санавалат да зидамо зид, разгневи се и расрди се врло, и ругаше се Јеврејима,

²И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

²И говораше пред браћом својом и војницима самаријским: Шта раде ти немоћни Јудејци? Хоћемо ли их оставити? Хоће ли приносити жртве? Хоће ли сада свршити? Еда ли ће у живот повратити из праха камење спаљено?

³А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи [по него], ще събори каменната им стена.

³А Товија Амонац који беше уза њ рече: Нека зидају; да лисица дође провалиће камени зид њихов.

⁴Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

⁴Чуј, Боже наш, како нас презиру; обрати руг њихов на њихову главу, и дај да буду грабеж у земљи где би робовали.

⁵Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

⁵И не покривај безакоња њихова, и грех њихов да се не избрише пред Тобом, јер Те дражише за оне који зидају.

⁶Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината [от височината] си; защото людете имаха присърце работата.

⁶И тако зидасмо зид, и сав се зид састави до половине, и народ имаше вољу да ради.

⁷Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

⁷А кад чу Санавалат и Товија и Арапи и Амонци и Азоћани да се поправља зид јерусалимски и да се почело затварати шта је проваљено, разгневише се врло;

⁸и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

⁸И сложише се сви заједно да дођу и да ударе на Јерусалим и да смету.

⁹А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи [да пазят] против тях денем и нощем, [понеже се бояхме] от тях.

⁹А ми се молисмо Богу свом и постављасмо стражу према њима дан и ноћ од страха њиховог.

¹⁰Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

¹⁰А Јудејци рекоше: Клонула је снага носиоцима, а праха има много, не можемо зидати зида.

¹¹А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

¹¹А наши непријатељи рекоше: Да не дознаду и не опазе докле не дођемо усред њих, па ћемо их побити и прекинути посао.

¹²И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

¹²Али дођоше Јудејци који код њих живљаху и казаше нам десет пута: Чувајте сва места куда се иде к нама.

¹³Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

¹³Тада наместих народ у низинама иза зида и на стрменима, поставих народ по породицама са мачевима и копљима и луковима.

¹⁴И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

¹⁴И разгледавши устах и рекох старешинама и главарима и осталом народу: Не бојте их се. Помените Господа великог и страшног, и бијте се за браћу своју, за синове своје и кћери своје, за жене своје и куће своје.

¹⁵А когато неприятелите ни чуха, че [намерението им] било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

¹⁵А кад чуше непријатељи наши да смо дознали, разби Господ њихову намеру, и ми се вратисмо сви к зиду, сваки на свој посао.

¹⁶И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом.

¹⁶И од тада половина мојих момака пословаше, а друга половина држаше копља и штитове и лукове и оклопе, и кнезови стајаху иза свега дома Јудиног.

¹⁷Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

¹⁷И који зидаху и који ношаху терет и који товараху сваки једном руком рађаше, а у другој држаше копље.

¹⁸и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.

¹⁸А који зидаху, сваки имаху мач приписан уз бедрицу и тако зидаху. А трубач стајаше код мене.

¹⁹И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

¹⁹Јер рекох старешинама и главарима и осталом народу: Посао је велик и дуг и ми смо се расули по зиду далеко један од другог.

²⁰затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

²⁰Где чујете трубу да труби, онамо трчите к нама; Бог наш војеваће за нас.

²¹Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

²¹Тако рађасмо посао, и половина их држаше копља од зора па докле звезде не изиђу.

²²И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

²²У то време још рекох народу: Сваки са момком својим нека ноћује у Јерусалиму да би нам ноћу стражили, а дању радили.

²³И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки [държеше] оръжието си [даже, когато отиваше] на водата [да се мие].

²³А ја и моја браћа и момци моји и стражари што иду за мном нећемо свлачити са себе хаљина; у сваког да је мач и вода.