¹По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

¹И стаде велика вика људи и жена на браћу њихову Јудејце.

²Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

²Јер неки говораху: Нас и синова наших и кћери наших има много; да добавимо жита да једемо и останемо живи.

³А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада.

³Други опет говораху: Да заложимо поља своја и винограде и куће да добијемо жита у овој глади.

⁴Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

⁴Још други говораху, да узајмимо новаца на поља своја и винограде за данак царски.

⁵Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са [вече] заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни.

⁵А тело је наше као тело браће наше, синови наши као њихови синови и ето треба да дамо синове своје и кћери своје у робље, и неке кћери наше већ су робиње, а ми не можемо ништа, јер поља наша и винограде наше држе други.

⁶И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

⁶Зато се расрдих врло кад чух вику њихову и те речи.

⁷Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

⁷И смислих у срцу свом и укорих кнезове и поглаваре, и рекох им: Ви мећете бремена сваки на брата свог. И сазвах велики збор њих ради.

⁸Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво [да отговорят].

⁸И рекох им: Ми откуписмо колико могасмо браћу своју Јудејце што беху продани народима; а ви ли ћете продавати браћу своју или ћете се продавати нама? А они умукоше и не нађоше шта би одговорили.

⁹Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

⁹И рекох: Није добро шта радите. Не треба ли вам ходити у страху Бога нашег да нам се не ругају народи, непријатељи наши?

¹⁰Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство.

¹⁰И ја и браћа моја и момци моји давали смо им новаца и жита; али опростимо им тај дуг.

¹¹Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

¹¹Хајде вратите им данас поља њихова и винограде и маслинике и куће и што им на стотину узимасте од новца и жита и вина и уља.

¹²Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, [чрез които] ги заклех, че ще направят според това обещание.

¹²А они одговорише: Вратићемо и нећемо искати од њих; учинићемо како велиш. Тада сазвах свештенике, и заклех их да ће тако учинити.

¹³Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

¹³И истресох недра своја и рекох: Овако да истресе Бог сваког из куће његове и из труда његовог ко год не испуни ове речи, и овако да се истресе и буде празан. И сав збор рече: Амин. И хвалише Господа, и учини народ по тој речи.

¹⁴А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата {Еврейски: Яли хляба,} на областен управител.

¹⁴И откад ми цар заповеди да им будем управитељ у земљи Јудиној, од године двадесете до тридесет друге године цара Артаксеркса, дванаест година, ја и браћа моја не једосмо хране управитељске.

¹⁵А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

¹⁵А пређашњи управитељи који беху пре мене беху тешки народу узимајући од њега хлеб и вино осим четрдесет сикала сребра, и слуге њихове заповедаху по народу. Али ја тако не чиних бојећи се Бога.

¹⁶Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

¹⁶Него и око грађења зида радих, и не куписмо њиве; и сви момци моји беху скупа онде на послу.

¹⁷При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

¹⁷И Јудејаца и поглавара сто и педесет људи и који долажаху к нама из околних народа беху за мојим столом.

¹⁸А това що се готвеше [за мене] всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни [имахме] изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

¹⁸И готовљаше се сваки дан по једно говече, шест оваца, избраних, и птице готовљаху ми се, и сваких десет дана даваше се свакојаког вина изобила. И опет не исках хране управитељске; јер служба беше тешка народу.

¹⁹Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за тия люде.

¹⁹Помени ме Боже мој на добро за све што сам чинио овом народу.