¹А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,

¹А кад чу Санавалат и Товија и Гисем Арапин и остали наши непријатељи да сам сазидао зид и да није остало у њему ништа проваљено, а до тада још не бејах наместио крила на врата,

²Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в [едно от] селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.

²Посла Санавалат и Гисем к мени и поручи: Ходи да се састанемо у коме селу у пољу ононском. А они мишљаху зло по ме.

³И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?

³И послах к њима гласнике и поручих: У послу сам великом, зато не могу доћи. Јер би стао посао кад бих га оставио да дођем к вама.

⁴И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.

⁴И слаше тако к мени четири пута; и ја им онако одговорих.

⁵Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,

⁵Тада Санавалат посла к мени тако пети пут слугу свог с књигом отвореном у руци.

⁶в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.

⁶А у њој писаше: Чује се по народима и Гасмуј каже да се ти и Јудејци мислите одметнути, зато зидаш зид, и хоћеш да им будеш цар, како се говори,

⁷Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.

⁷И да си поставио пророке да разглашују за тебе у Јерусалиму и говоре, цар је у Јудеји. А то ће доћи до цара. Него ходи да се договоримо.

⁸Тогава пратих до него [човеци] да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.

⁸Тада послах к њему и поручих: Није тако како ти кажеш; него си сам измислио.

⁹Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, [о Боже], подкрепи Ти ръцете ми.

⁹Јер они сви хтеше нас уплашити говорећи: Клонуће руке њихове од посла и неће се свршити. Зато, Боже, укрепи руке моје.

¹⁰Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той [ми] каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.

¹⁰Још отидох у кућу Симаји, сину Далаје сина Метавеиловог, који се беше затворио, и рече ми: Да отидемо заједно у дом Божји усред цркве и да закључамо врата цркви, јер ће доћи да те убију, доћи ће ноћу да те убију.

¹¹Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.

¹¹А ја рекох: Зар ће човек какав сам ја бежати? Или ко би овакав какав сам ја ушао у цркву да остане у животу? Нећу ићи.

¹²И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили.

¹²И разумех да га није Бог послао, него то пророштво каза за ме, јер га Товија и Санавалат поткупише.

¹³С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.

¹³Зато беше поткупљен да ме уплаши да онако учиним и згрешим да бих се осрамотио да ме могу ружити.

¹⁴Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат.

¹⁴Помени, Боже мој, Товију и Санавалата по овим делима њиховим, и Ноадију пророчицу и друге пророке који ме хтеше уплашити.

¹⁵Така се свърши стената на двадесет и петия [ден] от [месец] Елул, за петдесет и два дни.

¹⁵И тако доврши се зид двадесет петог дана месеца Елула за педесет и два дана.

¹⁶И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.

¹⁶И кад чуше сви непријатељи наши и видеше сви народи који беху око нас, уплашише се врло, јер познаше да је Бог наш учинио то дело.

¹⁷При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и [писма] от Товия дохождаха до тях.

¹⁷И у оне дане многи главари јудејски слаху књиге Товији, и од Товије њима долажаху књиге.

¹⁸Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат [привързани], понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син.

¹⁸Јер многи Јудејци беху му се заклели; јер беше зет Сеханији, сину Араховом, и Јоанан син његов беше ожењен кћерју Меулама, сина Варахијиног.

¹⁹Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.

¹⁹И говораху преда мном добро о њему, и речи моје доказиваху му; и Товија слаше књиге да ме уплаши.