¹И Господ говори на Моисея, казвайки:

¹Још рече Господ Мојсију говорећи:

²Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

²Начини себи две трубе од сребра, коване да буду; њима ћеш сазивати збор и заповедати да полази војска.

³Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

³Кад обе затрубе, тада нека се скупља к теби сав збор на врата шатора од састанка.

⁴Ако засвирят само с едната [тръба], тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

⁴А кад једна затруби, тада нека се скупљају к теби кнезови, главари од хиљада Израиљевих.

⁵А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

⁵А кад затрубе потресајући, тада нека се креће логор који лежи према истоку.

⁶и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

⁶А кад затрубите други пут потресајући, онда нека се креће логор који је на југу; потресајући нека се труби кад треба да пођу.

⁷А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

⁷А кад сазивате збор, трубите, али не потресајући.

⁸И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

⁸А нека трубе у трубе синови Аронови свештеници; то да вам је уредба вечна од колена до колена.

⁹И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

⁹И кад пођете на војску у земљи својој на непријатеља који удари на вас, трубите у трубе потресајући; и Господ Бог ваш опоменуће вас се, и сачуваћете се од непријатеља својих.

¹⁰И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

¹⁰Тако и у дан весеља свог и на празнике своје и почетке месеца својих трубите у трубе приносећи жртве своје паљенице и жртве своје захвалне, и биће вам спомен пред Богом вашим. Ја сам Господ Бог ваш.

¹¹Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията [за плочите] на свидетелството.

¹¹И у двадесети дан другог месеца друге године подиже се облак изнад шатора од сведочанства.

¹²И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според [реда на] пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

¹²И пођоше синови Израиљеви својим редом из пустиње Синајске, и устави се облак у пустињи Фаранској.

¹³Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.

¹³Тако пођоше први пут, као што Господ заповеди преко Мојсија.

¹⁴Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

¹⁴И пође напред застава војске синова Јудиних у четама својим; и над војском њиховом беше Насон, син Аминадавов;

¹⁵Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

¹⁵А над војском племена синова Исахарових Натанаило, син Согаров;

¹⁶А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

¹⁶А над војском племена синова Завулонових Елијав, син Хелонов.

¹⁷Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

¹⁷И сложише шатор, па пођоше синови Гирсонови и синови Мераријеви носећи шатор.

¹⁸После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

¹⁸Потом пође застава војске синова Рувимових, а над њиховом војском беше Елисур, син Седијуров,

¹⁹Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

¹⁹А над војском племена синова Симеунових Саламило, син Сурисадајев,

²⁰А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

²⁰А над војском племена синова Гадових Елисаф син Рагуилов.

²¹Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

²¹И пођоше синови Катови носећи светињу, да би они подигли шатор докле ови дођу.

²²После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

²²Потом пође застава војске синова Јефремових у четама својим, а над војском њиховом беше Елисама, син Емијудов,

²³Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

²³А над војском племена синова Манасијиних Гамалило син Фадасуров,

²⁴А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

²⁴А над војском племена синова Венијаминових Авидан син Гадеонијев.

²⁵После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

²⁵Најпосле пође застава војске синова Данових у четама својим, задња војска, и над војском њиховом беше Ахијезер, син Амисадајев,

²⁶Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

²⁶А над војском племена синова Асирових Фагаило, син Ехранов,

²⁷А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

²⁷А над војском племена синова Нефталимових Ахиреј, син Енанов.

²⁸Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

²⁸Тим редом пођоше синови Израиљеви у четама својим, и тако иђаху.

²⁹В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил ... за.} добро на Израиля.

²⁹А Мојсије рече Јоваву, сину Рагуиловом Мадијанину тасту свом: Идемо на место за које рече Господ: Вама ћу га дати. Хајде с нама, и добро ћемо ти учинити, јер је Господ обећао Израиљу много добра.

³⁰Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

³⁰А он му рече: Нећу ићи, него идем у своју земљу и у род свој.

³¹А [Моисей] каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

³¹А Мојсије рече: Немој нас оставити, јер знаш места у пустињи где бисмо могли стајати, па нам буди вођ.

³²И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

³²И ако пођеш с нама кад дође добро које ће нам учинити Господ, учинићемо ти добро.

³³И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

³³И тако пођоше од горе Господње, и иђаху три дана, и ковчег завета Господњег иђаше пред њима три дана тражећи место где би починули.

³⁴И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

³⁴И облак Господњи беше над њима сваки дан кад полажаху с места, где беху у логору.

³⁵И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

³⁵И кад полажаше ковчег, говораше Мојсије: Устани Господе, и нека се разаспу непријатељи Твоји, и нека беже испред Тебе који мрзе на Те.

³⁶А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.

³⁶А кад се устављаше, говораше: Уврати се, Господе, к мноштву хиљада Израиљевих.