¹И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Синайската пустиня, казвайки:

¹Још рече Господ Мојсију у пустињи Синајској друге године по изласку њиховом из земље Мисирске првог месеца, говорећи:

²Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.

²Нека славе синови Израиљеви пасху у одређено време.

³На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.

³Четрнаестог дана овог месеца увече славите је у одређено време, по свим законима и по свим уредбама њеним славите је.

⁴И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.

⁴И рече Мојсије синовима Израиљевим да славе пасху.

⁵Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия [месец] привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.

⁵И славите пасху првог месеца четрнаестог дана увече у пустињи Синајској; како беше Господ заповедио Мојсију, све онако учинише синови Израиљеви.

⁶А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисея и пред Аарона,

⁶А беху неки који се оскврнише о мртваца те не могаху славити пасхе онај дан; и дођоше исти дан пред Мојсија и пред Арона;

⁷и тия мъже му рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?

⁷И рекоше му људи они: Ми смо нечисти од мртваца; зашто да нам није слободно принети жртву Господу у време заједно са синовима Израиљевим?

⁸А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

⁸А Мојсије им рече: Станите да чујем шта ће заповедити Господ за вас.

⁹И Господ говори на Моисея, казвайки:

⁹А Господ рече Мојсију говорећи:

¹⁰Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;

¹⁰Кажи синовима Израиљевим и реци: Ко би био нечист од мртваца или би био на далеком путу између вас или између вашег натражја, нека слави пасху Господу,

¹¹нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

¹¹Другог месеца четрнаестог дана увече нека је славе с пресним хлебом и с горким зељем нека је једу.

¹²да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.

¹²Нека не остављају од ње ништа до јутра и кости да јој не преломе, по свему закону за пасху нека је славе.

¹³А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.

¹³А ко је чист и није на путу, па би пропустио славити пасху, да се истреби душа она из народа свог, јер не принесе Господу жртве на време, грех свој нека носи онај човек.

¹⁴И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.

¹⁴И ако би међу вама живео странац и славио би пасху Господу, по закону и уредби за пасху нека је слави; а закон да вам је једнак и странцу и ономе ко се родио у земљи.

¹⁵И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра [за плочите] на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.

¹⁵А у који дан би подигнут шатор, покри облак шатор над наслоном од сведочанства; а увече беше над шатором као огањ до јутра.

¹⁶Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.

¹⁶Тако беше једнако: облак га заклањаше, али ноћу беше као огањ.

¹⁷И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.

¹⁷И кад би се облак подигао изнад шатора, тада полажаху синови Израиљеви, а где би стао облак, онде се заустављаху синови Израиљеви.

¹⁸По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

¹⁸По заповести Господњој полажаху синови Израиљеви, и по заповести Господњој устављаху се; докле год стајаше облак над шатором, они стајаху у логору,

¹⁹И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;

¹⁹И кад облак дуго стајаше над шатором, тада свршиваху синови Израиљеви шта треба свршивати Господу и не полажаху.

²⁰а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.

²⁰И кад облак беше над шатором мало дана, по заповести Господњој стајаху у логору и по заповести Господњој полажаху.

²¹И понякога облакът стоеше [само] от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха;

²¹Кад би, пак, облак стајао од вечера до јутра, а ујутро би се подигао облак, тада полажаху; било дању или ноћу, кад би се облак подигао, они полажаху.

²²Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.

²²Ако ли би два дана или месец дана или годину облак стајао над шатором, стајаху у логору синови Израиљеви и не полажаху, а како би се подигао, они полажаху.

²³Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.

²³По заповести Господњој стајаху у логор, и по заповести Господњој полажаху; и свршиваху шта треба свршивати Господу, као што беше заповедио Господ преко Мојсија.