¹В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:

¹И стадоше викати Марија и Арон на Мојсија ради жене Мадијанке, којом се ожени, јер се ожени Мадијанком.

²Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

²И рекоше: Зар је само преко Мојсија говорио Господ? Није ли говорио и преко нас? И то чу Господ.

³А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

³А Мојсије беше човек врло кротак мимо све људе на земљи.

⁴И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

⁴И одмах рече Господ Мојсију и Арону и Марији: Дођите вас троје у шатор од састанка. И отидоше њих троје.

⁵Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.

⁵Тада сиђе Господ у ступу од облака, стаде на вратима од шатора. И викну Арона и Марију, и дођоше обоје.

⁶И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

⁶И рече им: Чујте сада речи моје: пророк кад је међу вама, ја ћу му се Господ јављати у утвари и говорићу с њим у сну.

⁷Но слугата Ми Моисей не е така [поставен], той, който е верен в целия Ми дом;

⁷Али није такав мој слуга Мојсије, који је веран у свем дому мом.

⁸с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?

⁸Њему говорим из уста к устима, и он ме гледа доиста, а не у тами нити у каквој прилици Господњој. Како се дакле не побојасте викати на слугу мог, на Мојсија?

⁹И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

⁹И гнев се Господњи распали на њих, и Он отиде.

¹⁰И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, [бяла] като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

¹⁰И облак се подиже са шатора; и гле, Марија беше губава, бела као снег. И Арон погледа Марију, а она губава.

¹¹Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

¹¹Тада рече Арон Мојсију: Господару, молим те, не мећи на нас греха овог, јер лудо учинисмо и згрешисмо.

¹²Да не бъде тя като мъртво [дете], на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.

¹²Немој да ова буде као мртво дете, коме је месо пола труло кад излази из утробе мајке своје.

¹³И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.

¹³И вапи Мојсије ка Господу говорећи: Боже, молим Ти се, исцели је.

¹⁴А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.

¹⁴А Господ одговори Мојсију: Да јој је отац њен пљунуо у лице, не би ли се стидела седам дана? Нека буде одлучена седам дана изван логора, а после нека буде опет примљена.

¹⁵И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.

¹⁵Тако би Марија одлучена изван логора седам дана; и народ не пође оданде докле Марија не би опет примљена.

¹⁶Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.

¹⁶А потом пође народ од Асирота, и стадоше у пустињи Фаранској.