¹И Господ говори на Моисея, казвайки:

¹И Господ рече Мојсију говорећи:

²Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.

²Пошљи људе да уходе земљу хананску, коју ћу дати синовима Израиљевим; по једног човека од сваког племена отаца њихових пошљите, све главаре између њих.

³И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.

³И посла их Мојсије из пустиње Фаранске по заповести Господњој; и сви људи беху главари синова Израиљевих.

⁴Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;

⁴А ово су им имена: од племена Рувимовог Самуило син Захуров;

⁵от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;

⁵Од племена Симеуновог Сафат син Сурин;

⁶от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;

⁶Од племена Јудиног Халев син Јефонијин;

⁷от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син;

⁷Од племена Исахаровог Игал син Јосифов;

⁸от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;

⁸Од племена Јефремовог Авсије син Навин;

⁹от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;

⁹Од племена Венијаминовог Фалтије син Рафујев;

¹⁰от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;

¹⁰Од племена Завулоновог Гудило син Судин;

¹¹от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;

¹¹Од племена Јосифовог, од племена Манасијиног Гадије син Сусин;

¹²от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;

¹²Од племена Дановог Амило син Гамалин.

¹³от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;

¹³Од племена Асировог Сатур син Михаилов;

¹⁴от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;

¹⁴Од племена Нефталимовог Навија син Савин;

¹⁵от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;

¹⁵Од племена Гадовог Гудило син Махилов.

¹⁶Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.

¹⁶То су имена људима које посла Мојсије да уходе земљу. И назва Мојсије Авсија сина Навиног Исус.

¹⁷Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,

¹⁷И шаљући их Мојсије да уходе земљу хананску рече им: идите овуда на југ, па изиђите на гору;

¹⁸та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;

¹⁸И видите земљу каква је и какав народ живи у њој, је ли јак или слаб, је ли мали или велик;

¹⁹и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;

¹⁹И каква је земља у којој живи, је ли добра или рђава; и каква су места у којима живи, еда ли под шаторима или у тврдим градовима;

²⁰и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

²⁰И каква је сама земља, је ли родна или неродна, има ли у њој дрвета или нема; будите слободни, и узмите рода оне земље. А тада беше време првом грожђу.

²¹И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.

²¹И отишавши уходише земљу од пустиње синске до Реова како се иде у Емат.

²²После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). {Гръцки: Танис; [сега]: Сан.}

²²И отидоше на југ, и дођоше до Хеврона, где беху Ахиман и Сесије и Телиман, синови Енакови. А Хеврон беше сазидан на седам година пре Соана мисирског.

²³И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; [взеха] и нарове и смокини.

²³Потом дођоше до потока Есхола, и онде одсекоше лозу с гроздом једним, и понесоше га двојица на моци; тако и шипака и смокава.

²⁴Онова място се нарече долина Есхол {Т.е.: Грозд.} по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.

²⁴И прозва се оно место поток Есхол од грозда, који онде одсекоше синови Израиљеви.

²⁵А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.

²⁵И после четрдесет дана вратише се из земље коју уходише.

²⁶И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.

²⁶И вративши се дођоше к Мојсију и Арону и ка свему збору синова Израиљевих у пустињу Фаранску, у Кадис; и приповедише њима и свему збору ствар, и показаше им род оне земље.

²⁷И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.

²⁷И приповедајући им рекоше: Идосмо у земљу у коју си нас послао; доиста тече у њој млеко и мед, и ево рода њеног.

²⁸Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

²⁸Али је јак народ који живи у оној земљи, и градови су им тврди и врло велики; а видесмо онде и синове Енакове.

²⁹Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.

²⁹Амалик живи на јужној страни; а Хетеји и Јевусеји и Амореји живе у планини, а Хананеји живе на мору и на Јордану.

³⁰Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

³⁰А Халев утишаваше народ пред Мојсијем; и говораше: хајде да идемо да је узмемо, јер је можемо покорити.

³¹А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.

³¹Али други људи који идоше с њим говораху: Не можемо ићи на онај народ, јер је јачи од нас.

³²И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

³²И просуше зао глас о земљи коју уходише међу синовима Израиљевим говорећи: Земља коју прођосмо и уходисмо земља је која прождире своје становнике, и сав народ који видесмо у њој јесу људи врло велики.

³³Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и [пред тях] нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

³³Видесмо онде и дивове, синове Енакове, рода дивовског, и чињаше нам се да смо према њима као скакавци, такви се и њима чињасмо.