¹Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

¹Тада се подиже сав збор и стаде викати, и народ плакаше ону ноћ.

²И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

²И викаху на Мојсија и на Арона сви синови Израиљеви; и сав збор рече им: Камо да смо помрли у земљи мисирској или да помремо у овој пустињи!

³И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

³Зашто нас води Господ у ту земљу да изгинемо од мача, жене наше и деца наша да постану робље? Није ли боље да се вратимо у Мисир?

⁴И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

⁴И рекоше међу собом: Да поставимо старешину, па да се вратимо у Мисир.

⁵Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

⁵Тада Мојсије и Арон падоше ничице пред свим збором синова Израиљевих.

⁶И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

⁶А Исус син Навин и Халев син Јефонијин између оних што уходише земљу раздреше хаљине своје,

⁷и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

⁷И рекоше свему збору синова Израиљевих говорећи: Земља коју прођосмо и уходисмо, врло је добра земља.

⁸Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.

⁸Ако смо мили Господу, Он ће нас одвести у ту земљу, и даће нам је; а то је земља у којој тече млеко и мед.

⁹Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

⁹Само се не одмећите Господа, и не бојте се народа оне земље; јер их можемо појести; одступио је од њих заклон њихов, а с нама је Господ, не бојте их се.

¹⁰Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

¹⁰Тада рече сав збор да их побију камењем; али се показа слава Господња свим синовима Израиљевим у шатору од састанка.

¹¹И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?

¹¹И рече Господ Мојсију: Докле ће ме вређати тај народ? Кад ли ће ми веровати после толиких знака што сам учинио међу њима?

¹²Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

¹²Ударићу га помором, и расућу га; а од тебе ћу учинити народ велик и јачи од овог.

¹³Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

¹³А Мојсије рече Господу: Али ће чути Мисирци, између којих си извео овај народ силом својом,

¹⁴и ще кажат това на жителите на тая земя, [които] са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

¹⁴И рећи ће с људима ове земље, који су чули да си Ти, Господе, био усред народа и да си се очима виђао, Господе, и облак твој да је стајао над њима, и у ступу од облака да си ишао пред њима дану и у ступу огњеном ноћу;

¹⁵И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:

¹⁵Па кад побијеш овај народ, све до једног, говориће народи, који су чули приповест о Теби, говорећи:

¹⁶Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

¹⁶Није могао Господ довести народ овај у земљу коју им је са заклетвом обећао, зато их поби у пустињи.

¹⁷И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки:

¹⁷Нека се, дакле, прослави сила Господња, као што си рекао говорећи:

¹⁸Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява [виновния], и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

¹⁸Господ дуго чека и обилан је милошћу, прашта безакоње и грех, али не правда кривога, него походи безакоње отачко на синовима до трећег и четвртог колена.

¹⁹Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

¹⁹Опрости безакоње овом народу ради велике милости своје, као што си праштао народу овом од Мисира довде.

²⁰И рече Господ: Прощавам [им], според както си казал;

²⁰А Господ рече: Праштам по речи твојој.

²¹но наистина [заклевам се] в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

²¹Али тако ја жив био, и тако сва земља била пуна славе Господње,

²²Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

²²Ти људи који видеше славу моју и знаке моје што сам учинио у Мисиру и у овој пустињи, и кушаше ме већ десет пута, и не послушаше речи моје,

²³наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

²³Неће видети земље коју са заклетвом обећах оцима њиховим, неће видети ни један од оних који ме увредише.

²⁴Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

²⁴А слугу свог Халева, у коме беше други дух и који се сасвим мене држао, њега ћу одвести у земљу у коју је ишао, и семе ће је његово наследити.

²⁵(А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

²⁵Али Амалик и Хананеј седе у долини, зато се сутра вратите натраг, и идите у пустињу к црвеном мору.

²⁶Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

²⁶Још рече Господ Мојсију и Арону говорећи:

²⁷До кога [ще търпя] това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

²⁷Докле ће тај зли збор викати на ме, чуо сам вику синова Израиљевих, који вичу на ме.

²⁸Кажи им: [Заклевам] се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

²⁸Кажи им: Тако ја жив био, каже Господ, учинићу вам онако како сте говорили и ја чух.

²⁹труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

²⁹У овој ће пустињи попадати мртва телеса ваша, и сви између вас који су избројани у свем броју вашем од двадесет година и више, који викасте на ме,

³⁰ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

³⁰Нећете ући у земљу, за коју подигавши руку своју заклех се да ћу вас населити у њој, осим Халева, сина Јефонијиног и Исуса, сина Навиног.

³¹Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

³¹А децу вашу, за коју рекосте да ће постати робље, њих ћу одвести, и они ће познати земљу за коју ви не марите.

³²А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

³²А ваша телеса мртва ће попадати у овој пустињи.

³³И децата ви ще скитат {Еврейски: бъдат овчари.} по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

³³А деца ваша биће пастири по пустињи четрдесет година, и носиће кар за прељубе ваше, докле не испропадају телеса ваша у пустињи.

³⁴Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете [какво значи] Аз да съм неблагоразположен.

³⁴По броју дана, за које уходисте земљу, четрдесет дана, за сваки дан по годину, носићете грехе своје, четрдесет година, и познаћете да сам прекинуо с вама.

³⁵Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

³⁵Ја Господ рекох, и тако ћу учинити свему том збору злом, који се сабрао на ме: у пустињи ће пропасти и ту помрети.

³⁶И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

³⁶А људи које беше послао Мојсије да уходе земљу, и који вративши се побунише сав збор да виче на њ, просувши зао глас о земљи,

³⁷тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

³⁷Ти људи, који просуше зао глас о земљи, помреше од помора пред Господом;

³⁸А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

³⁸А Исус, син Навин и Халев, син Јефонијин осташе живи између људи који су ишли да уходе земљу.

³⁹Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

³⁹И Мојсије каза све ове речи свим синовима Израиљевим, и народ плака веома.

⁴⁰И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ [ни] е обещал; защото съгрешихме.

⁴⁰А сутрадан уставши пођоше наврх горе, и рекоше: Ево нас, идемо на место за које је говорио Господ, јер згрешисмо.

⁴¹А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

⁴¹Али Мојсије рече: Зашто преступате заповест Господњу? Од тога неће бити ништа.

⁴²Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

⁴²Не идите горе, јер Господ није међу вама; немојте да вас побију непријатељи ваши.

⁴³Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

⁴³Јер је Амалик и Хананеј тамо пред вама, и изгинућете од мача, јер одустависте Господа, па неће ни Господ бити с вама.

⁴⁴Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

⁴⁴Али они, ипак, навалише да иду наврх горе; али ковчег завета Господњег и Мојсије не изађоше из логора.

⁴⁵Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

⁴⁵Тада сиђе Амалик и Хананеј, који живљаху у оној гори, и разбише их и бацише дори до Орме.