¹И Господ говори на Моисея, казвайки:

¹Опет рече Господ Мојсију говорећи:

²Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея,

²Реци синовима Израиљевим и кажи им: Кад дођете у земљу где ћете наставати, коју ћу вам ја дати,

³и пренесете жертва чрез огън Господу, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание Господу от говедата или от овците,

³И станете приносити жртву огњену Господу, жртву паљеницу или жртву завета ради или од драге воље, или о празницима својим, готовећи мирис угодни Господу од крупне или од ситне стоке,

⁴тогава оня, който принася приноса си Господу, нека принесе за хлебен принос една десета [от ефа] чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло.

⁴Тада ко принесе принос свој Господу, нека донесе уза њ дар, десетину ефе белог брашна помешаног с четвртином ина уља.

⁵И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да притуриш четвърт от ин вино за възлияние,

⁵И вина четврт ина за налив донеси уз жртву паљеницу или уз другу жртву, на свако јагње.

⁶или за всеки овен да притуриш за хлебен принос две десети [от ефа] чисто брашно, смесено с една трета от ин дървено масло;

⁶А уз овна донеси дар, две десетине белог брашна помешаног са трећином ина уља,

⁷и за възлияние да принесеш една трета от ин вино за благоухание Господу.

⁷И вина за налив трећину ина принећеш за мирис угодни Господу.

⁸И ако принесеш от говедата за всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или примирителен принос Господу,

⁸А кад приносиш теле на жртву паљеницу или на жртву ради завета или на жртву захвалну Господу,

⁹тогава с [жертвата] от говедата да принесеш за хлебен принос три десети [от ефа] чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло;

⁹Онда нека се донесе уз теле дар, три десетине ефе белог брашна помешаног с по ина уља,

¹⁰и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание Господу.

¹⁰И вина донеси за налив по ина; то је жртва огњена за мирис угодни Господу.

¹¹Така трябва да се прави за всяко говедо, или за всеки овен, или за всяко агне или яре.

¹¹Тако нека буде уза сваког вола и уза сваког овна и уза свако живинче између оваца или коза.

¹²Според числото, което ще принесете, така да направите за всяко според числото им.

¹²Према броју колико принесете, учините тако уза свако, колико их буде.

¹³Всеки туземец да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание Господу.

¹³Сваки домородац тако нека чини приносећи жртву паљеницу за мирис угодни Господу.

¹⁴Ако някой чужденец е пришелец между вас, или ако какъвто и да бил е между вас във всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание Господу, то както правите вие, така да направи и той.

¹⁴Тако ако буде међу вама и дошљак или ко би се бавио међу вама, па би принео жртву огњену за мирис угодни Господу, нека чини онако како ви чините.

¹⁵Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришелец [между вас], един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа.

¹⁵Зборе! Вама и дошљаку који је међу вама један да је закон, закон вечан од колена на колено; дошљак ће бити као и ви пред Господом.

¹⁶Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас.

¹⁶Један закон и једна уредба да буде вама и дошљаку, који је међу вама.

¹⁷Господ говори още на Моисея, казвайки:

¹⁷Још рече Господ Мојсију говорећи:

¹⁸Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам,

¹⁸Кажи синовима Израиљевим и реци им: Кад дођете у земљу, у коју ћу вас ја одвести,

¹⁹и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос;

¹⁹Па станете јести хлеб оне земље, тада принесите принос Господу.

²⁰от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; да го възвишите, както правите с възвишаемия принос от гумно.

²⁰Од првина теста свог приносите у принос колач, као принос од гумна тако га приносите.

²¹От първото си тесто да давате Господу възвишаем принос във всичките си поколения.

²¹Од првина теста свог дајте Господу принос од колена до колена.

²²И ако прегрешите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ каза на Моисея,

²²А кад бисте погрешили, те не бисте учинили свих ових заповести, које каза Господ Мојсију,

²³то ест, всичко, което Господ ви заповяда чрез Моисея, от деня когато Господ даде заповедта и нататък във всичките ви поколения,

²³Све што вам је заповедио Господ преко Мојсија, од дана кад заповеди Господ и после од колена до колена,

²⁴то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото - цялото общество нека принесе един юнец за всеизгаряне за благоухание Господу, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според наредбата, и един козел в принос за грях.

²⁴Ако се буде учинило погрешком, да збор не зна, онда сав збор нека принесе на жртву паљеницу за мирис угодни Господу теле с даром његовим и с наливом његовим по уредби, и једно јаре на жртву за грех.

²⁵И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилтяни, и ще им се прости; защото е станало от незнание, и те са принесли приноса си в жертва чрез огън Господу, и приноса си за грях пред Господа за несъзнателната си погрешка;

²⁵И свештеник нека очисти сав збор синова Израиљевих, и опростиће им се, јер је погрешка и они донесоше пред Господа свој принос за жртву огњену Господу и принос за грех свој ради погрешке своје.

²⁶и ще се прости на цялото общество израилтяни и на чужденеца, който е пришелец между тях, защото колкото за всичките люде стореното е станало от незнание.

²⁶Опростиће се свему збору синова Израиљевих и дошљаку који се бави међу њима, јер је погрешка свега народа.

²⁷Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях.

²⁷Ако ли једна душа згреши не знајући, нека принесе козу од године на жртву за грех.

²⁸И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него, и ще му се прости.

²⁸И свештеник нека очисти душу која буде згрешила не знајући пред Господом, и кад је очисти опростиће јој се.

²⁹Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришелец между тях, когато съгреши от незнание.

²⁹И за рођеног у земљи синова Израиљевих и за дошљака, који се бави међу вама, један закон нека буде кад ко згреши не знајући.

³⁰Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си.

³⁰Али ко од силе згреши између рођених у земљи или између дошљака, он ружи Господа; нека се истреби душа она из народа свог.

³¹Понеже е презрял словото на Господа и престъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него.

³¹Јер презре реч Господњу, и заповест Његову погази; нека се истреби она душа; безакоње је њено на њој.

³²Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.

³²А кад беху синови Израиљеви у пустињи, нађоше једног где купи дрва у суботу.

³³И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество.

³³И који га нађоше где купи дрва, доведоше га к Мојсију и к Арону и ка свему збору.

³⁴И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него.

³⁴И метнуше га под стражу, јер не беше казано шта ће се чинити с њим.

³⁵И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.

³⁵А Господ рече Мојсију: Нека се погуби тај човек; нека га заспе камењем сав збор иза логора.

³⁶И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея.

³⁶И сав збор изведе га иза логора и засуше га камењем, и умре, као што заповеди Господ Мојсију.

³⁷Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

³⁷Још рече Господ Мојсију говорећи:

³⁸Говори на израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всичките краища.

³⁸Реци синовима Израиљевим и кажи им, нека ударају ресе по скутовима од хаљина својих од колена до колена, и над ресе нека мећу врпцу плаву.

³⁹И това да ви бъде за ресни, като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не дирите [неща] по своите си сърца и по своите си очи, подир, които неща вие блудствувате;

³⁹И имаћете ресе зато да се гледајући их опомињете свих заповести Господњих и творите их, и да се не заносите за срцем својим и за очима својим, за којима чините прељубу;

⁴⁰та да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог.

⁴⁰Него да памтите и творите све заповести моје, и будете свети Богу свом.

⁴¹Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

⁴¹Ја сам Господ Бог ваш, који сам вас извео из земље мисирске, да вам будем Бог. Ја сам Господ Бог ваш.