¹А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,

¹А Кореј, син Исара сина Ката сина Левијевог, и Датан и Авирон синови Елијавови, и Авнан син Фалета сина Рувимовог побунише се,

²дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

²И усташе на Мојсија, и с њима двеста и педесет људи између синова Израиљевих, главара народних, који се сазиваху на збор и беху људи знатни.

³Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

³И скупише се на Мојсија и на Арона и рекоше им: Доста нек вам је; сав овај народ, сви су свети, и међу њима је Господ; зашто се ви подижете над збором Господњим?

⁴А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

⁴Кад то чу Мојсије, паде ничице.

⁵и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

⁵Потом рече Кореју и свој дружини његовој говорећи: Сутра ће показати Господ ко је Његов, и ко је свет, и кога је пустио к себи, јер кога је изабрао оног ће пустити к себи.

⁶Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

⁶Ово учините: Узмите кадионице, Кореј са свом дружином својом.

⁷турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

⁷И метните сутра у њих огња и метните у њих када пред Господом, и кога избере Господ онај ће бити свет. Доста нек вам је, синови Левијеви!

⁸И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

⁸И рече Мојсије Кореју: Чујте синови Левијеви!

⁹малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

⁹Мало ли вам је што вас је Бог Израиљев одвојио од збора Израиљевог пустивши вас к себи да вршите службу у шатору Господњем и да стојите пред збором и служите за њ?

¹⁰Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

¹⁰Пустио је к себи тебе и сву браћу твоју, синове Левијеве, с тобом, а ви тражите још и свештенство?

¹¹Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

¹¹Зато ти и сва дружина твоја скупите се на Господа. Јер Арон шта је да вичете на њ?

¹²И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

¹²И посла Мојсије да дозову Датана и Авирона, синове Елијавове. А они одговорише: Нећемо да идемо.

¹³Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

¹³Мало ли је што си нас извео из земље у којој тече млеко и мед да нас побијеш у овој пустињи, него још хоћеш да владаш над нама?

¹⁴При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

¹⁴Јеси ли нас одвео у земљу где тече млеко и мед? И јеси ли нам дао да имамо њиве и винограде? Хоћеш ли очи овим људима да ископаш? Нећемо да идемо.

¹⁵Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

¹⁵Тада се расрди Мојсије врло, и рече Господу: Немој погледати на дар њихов; ниједног магарца нисам узео од њих, нити сам коме од њих учинио какво зло.

¹⁶И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;

¹⁶Потом рече Мојсије Кореју: Ти и сви твоји станите сутра пред Господом, ти и они и Арон.

¹⁷и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

¹⁷И узмите сваки своју кадионицу, и метните у њих када, и станите пред Господом сваки са својом кадионицом, двеста и педесет кадионица, и ти и Арон, сваки са својом кадионицом.

¹⁸Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

¹⁸И узеше сваки своју кадионицу, и метнувши у њих огња метнуше у њих када, и стадоше на врата шатора од састанка с Мојсијем и Ароном.

¹⁹Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

¹⁹А Кореј сабра на њих сав збор на врата шатора од састанка; тада се показа слава Господња свему збору.

²⁰Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

²⁰И рече Господ Мојсију и Арону говорећи:

²¹Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

²¹Одвојте се из тог збора, да их одмах сатрем.

²²А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

²²А они падоше ничице и рекоше: Боже, Боже духовима и сваком телу! Овај један згрешио, и на сав ли ћеш се збор гневити?

²³Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

²³Опет рече Господ Мојсију говорећи:

²⁴Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

²⁴Реци збору и кажи: Одступите од шатора Корејевог и Датановог и Авироновог.

²⁵И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

²⁵И уставши Мојсије отиде к Датану и Авирону, а за њим отидоше старешине Израиљеве.

²⁶И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

²⁶И рече збору говорећи: Одступите од шатора тих безбожника, и не додевајте се ничег што је њихово, да не изгинете са свих греха њихових.

²⁷И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

²⁷И одступише са свих страна од шатора Корејевог и Датановог И Авироновог; а Датан и Авирон изашавши стадоше сваки на врата од шатора свог са женама својим и са синовима својим и с децом својом.

²⁸И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не [ги правя] от себе си:

²⁸Тада рече Мојсије: Овако ћете познати да ме је Господ послао да чиним сва ова дела, и да ништа не чиним од себе:

²⁹ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

²⁹Ако ови помру као што мру сви људи, и ако буду покарани као што бивају покарани сви људи, није ме послао Господ;

³⁰но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

³⁰Ако ли шта ново учини Господ, и земља отвори уста своја и прождре их са свим што је њихово, и сиђу живи у гроб, тада знајте да су ови људи увредили Господа.

³¹Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

³¹А кад изговори речи ове, раседе се земља под њима,

³²Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

³²И отворивши земља уста своја прождре их, и домове њихове и све људе Корејеве и све благо њихово.

³³Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

³³И тако сиђоше са свим што имаху живи у гроб, и покри их земља и неста их из збора.

³⁴А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

³⁴А сви Израиљци који беху око њих побегоше од вике њихове, јер говораху: Да нас не прождре земља.

³⁵И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

³⁵И изађе огањ од Господа, и сажеже оних двеста и педесет људи који принесоше кад.

³⁶След това Господ говори на Моисея, казвайки:

³⁶Тада рече Господ Мојсију говорећи:

³⁷Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са

³⁷Кажи Елеазару, сину Арона свештеника нека покупи кадионице из тог гаришта, и угљевље из њих нека разбаци, јер су свете;

³⁸кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

³⁸Кадионице оних који огрешише душе своје нека раскују на плоче да се окује олтар, јер кадише њима пред Господом, зато су свете, и нека буду синовима Израиљевим знак.

³⁹И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

³⁹И покупи Елеазар свештеник кадионице бронзане, којима беху кадили они што изгореше, и расковаше их на оков олтару

⁴⁰да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. [Това стори Елеазар], както Господ му рече чрез Моисея.

⁴⁰За спомен синовима Израиљевим, да не приступа нико други који није рода Ароновог да кади пред Господом, да му не буде као Кореју и дружини његовој, као што му беше казао Господ преко Мојсија.

⁴¹А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

⁴¹А сутрадан викаше сав збор синова Израиљевих на Мојсија и на Арона говорећи: Побисте народ Господњи.

⁴²Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

⁴²А кад се стецаше народ на Мојсија и на Арона, погледаше на шатор од састанка, а то облак на њему, и показа се слава Господња.

⁴³И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

⁴³И дође Мојсије и Арон пред шатор од састанка.

⁴⁴И Господ говори на Моисея, казвайки:

⁴⁴И рече Господ Мојсију говорећи:

⁴⁵Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

⁴⁵Уклоните се из тог збора да их одмах потрем. А они падоше ничице.

⁴⁶Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

⁴⁶И рече Мојсије Арону: Узми кадионицу, и метни у њу огња с олтара, и метни када, и иди брже ка збору, и очисти их; јер гнев жесток изађе од Господа, и помор поче.

⁴⁷Аарон, прочее, взе [кадилницата си], както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

⁴⁷И узевши Арон кадионицу, као што му рече Мојсије, отрча усред збора, и гле, помор већ беше почео у народу; и окадив очисти народ.

⁴⁸А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

⁴⁸И стајаше међу мртвима и живима, и устави се помор.

⁴⁹Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

⁴⁹А оних који помреше од тог помора беше четрнаест хиљада и седам стотина, осим оних што изгибоше с Кореја.

⁵⁰И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

⁵⁰И врати се Арон к Мојсију на врата шатора од састанка, кад се устави помор.