1Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
1Потом рече Господ Мојсију говорећи:
2Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.
2Реци синовима Израиљевим, и узми од њих по једну палицу од сваког дома отаца њихових, од свих кнезова њихових, по домовима отаца њихових, дванаест палица, и име сваког напиши на палици његовој.
3На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.
3А на палици Левијевој напиши име Ароново, јер је свака палица за једног поглавара од дома отаца њихових.
4Положи ги в шатъра за срещане пред [плочите на] свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.
4И остави их у шатору од састанка пред сведочанством, где се састајем с вама.
5И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.
5И кога изаберем, његова ће палица процветати; тако ћу утишати пред собом вику синова Израиљевих што вичу на вас.
6Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.
6Кад то рече Мојсије синовима Израиљевим, дадоше му сви кнезови њихови палице, сваки кнез по палицу од дома оца свог, дванаест палица, и палица Аронова беше међу палицама њиховим.
7И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра [за плочите] на свидетелството.
7И остави Мојсије палице пред Господом у шатору од сведочанства.
8И на следния ден Моисей влезе в шатъра [за плочите] на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.
8А сутрадан дође Мојсије у шатор од сведочанства, и гле, процветала палица Аронова од дома Левијевог; беше напупила и цветала, и бадеми зрели на њој.
9И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.
9И изнесе Мојсије све оне палице испред Господа к свим синовима Израиљевим, и разгледавши их узеше сваки своју палицу.
10Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред [плочите на] свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.
10А Господ рече Мојсију: Донеси опет палицу Аронову пред сведочанство да се чува за знак непокорнима, да престане вика њихова на ме, да не изгину.
11И Моисей направи така; според както Господ му заповяда така направи.
11И учини Мојсије, како му заповеди Господ тако учини.
12Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;
12Тада рекоше синови Израиљеви Мојсију говорећи: Помресмо, пропадосмо, сви пропадосмо.
13всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?
13Ко се год приближи к шатору Господњем гине; хоћемо ли сви изгинути?