¹И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.

¹И синови Израиљеви, сав збор њихов, дођоше у пустињу синску првог месеца, и стаде народ у Кадису; и онде умре Марија, и би погребена онде.

²А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.

²А онде немаше збор воде, те се скупише на Мојсија и на Арона.

³Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

³И свађаше се народ с Мојсијем, и говораху: Камо да смо помрли кад помреше браћа наша пред Господом!

⁴Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?

⁴Зашто доведосте збор Господњи у ову пустињу да изгинемо овде и ми и стока наша?

⁵И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?

⁵И зашто нас изведосте из Мисира да нас доведете на ово зло место, где не роди ни жито ни смоква ни грожђе ни шипак, а ни воде нема за пиће?

⁶Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.

⁶И дође Мојсије и Арон испред збора на врата шатора од састанка, и падоше ничице; и показа им се слава Господња.

⁷И Господ говори на Моисея, казвайки:

⁷И рече Господ Мојсију говорећи:

⁸Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.

⁸Узми штап, и сазовите збор ти и Арон брат твој, и проговорите стени пред њима; те ће дати воду своју; тако ћеш им извести воду из стене, и напојићеш збор и стоку њихову.

⁹И тъй, Моисей взе жезъла, [който беше] пред Господа, според както Той му заповяда;

⁹И Мојсије узе штап испред Господа, како му заповеди Господ.

¹⁰и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?

¹⁰И сазваше Мојсије и Арон збор пред стену, и он им рече: Слушајте одметници! Хоћемо ли вам из ове стене извести воду?

¹¹Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.

¹¹И диже Мојсије руку своју и удари у стену штапом својим два пута, и изиђе вода многа, те се напоји народ и стока њихова.

¹²Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

¹²А Господ рече Мојсију и Арону: Што ми не веровасте и не прослависте ме пред синовима Израиљевим, зато нећете одвести збора тог у земљу коју сам им дао.

¹³Това е водата на Мерива {То ест: Каране.}, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.

¹³То је вода од свађе, где се свађаше синови Израиљеви с Господом, и Он се прослави међу њима.

¹⁴След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар [да му кажат]: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха,

¹⁴Иза тога посла Мојсије посланике из Кадиса к цару едомском да му кажу: Овако каже брат твој Израиљ: Ти знаш све невоље које нас снађоше:

¹⁵как бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и [как] египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

¹⁵Како наши оци сиђоше у Мисир, и бејасмо у Мисиру дуго времена, и како Мисирци зло чинише нама и оцима нашим;

¹⁶и [как], когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

¹⁶И викасмо ка Господу, и Господ чу глас наш, и посла анђела, који нас изведе из Мисира; и ево смо у Кадису, граду на твојој међи.

¹⁷Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.

¹⁷Пусти нас да прођемо кроз твоју земљу; нећемо ићи преко поља ни преко винограда, нити ћемо пити воде из ког студенца; ићи ћемо царским путем, нећемо свртати ни надесно ни налево док не пређемо међу твоју.

¹⁸Но Едом му отговори: Няма да минеш през [земята] ми, да не би да изляза с нож против тебе.

¹⁸А Едом му одговори: Не иди преко моје земље, да не изиђем с мачем преда те.

¹⁹А израилтяните [пак] му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.

¹⁹А синови Израиљеви рекоше му: Ићи ћемо утреником, и ако се напијемо воде твоје, ми или стока наша, платићемо је; ништа више, само да пешице прођемо.

²⁰А той [пак] отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

²⁰А он им одговори: Нећете проћи. И изиђе Едом пред њих с много народа и с великом силом.

²¹Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.

²¹И кад не хте Едом допустити Израиљу да приђе преко међе његове, Израиљ отиде од њега.

²²И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.

²²И кренувши се од Кадиса дођоше синови Израиљеви, сав збор њихов, ка гори Ору.

²³Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

²³И Господ рече Мојсију и Арону на гори Ору код међе едомске говорећи:

²⁴Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

²⁴Арон ваља да се прибере к роду свом, јер неће ући у земљу коју сам дао синовима Израиљевим, јер не послушасте заповести моје на води од свађе.

²⁵Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;

²⁵Узми Арона и Елеазара сина његовог, и изведи их на гору Ор.

²⁶и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере [при людете си] и ще умре там.

²⁶И свуци Арону хаљине његове и обуци их Елеазару сину његовом, па ће се Арон прибрати и умрети онде.

²⁷И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

²⁷И учини Мојсије како заповеди Господ; и изиђоше на гору Ор пред свим збором.

²⁸И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

²⁸И свуче Мојсије с Арона хаљине његове и обуче их Елеазару, сину његовом, и умре онде Арон наврх горе, а Мојсије и Елеазар сиђоше с горе.

²⁹И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.

²⁹А кад виде сав збор да умре Арон, плака сав дом Израиљев за Ароном тридесет дана.