¹А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

¹А кад чу Хананеј, цар арадски, који живљаше на југу, да иде Израиљ путем којим идоше уходе, он се поби с њима и зароби их неколико.

²И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

²Тада се Израиљ заветова Господу и рече: Ако даш овај народ мени у руке, до темеља ћу раскопати градове њихове.

³И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха [и разориха] градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, [или], Погибел.}.

³И услиши Господ глас Израиљев и даде му Хананеје, а он затре њих и градове њихове, и прозва оно место Орма.

⁴А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

⁴Потом пођоше од горе Ора к Црвеном мору обилазећи земљу едомску, и ослаби дух народу од пута.

⁵И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

⁵И викаше народ на Бога и на Мојсија: Зашто нас изведосте из Мисира да изгинемо у овој пустињи? Јер нема ни хлеба ни воде, а овај се никакви хлеб већ огадио души нашој.

⁶За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

⁶А Господ пусти на народ змије ватрене, које их уједаху, те помре много народа у Израиљу.

⁷Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

⁷Тада дође народ к Мојсију и рекоше: Згрешисмо што викасмо на Господа и на тебе; моли Бога нека уклони змије од нас. И Мојсије се помоли за народ.

⁸И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

⁸И Господ рече Мојсију: Начини змију ватрену, и метни је на мотку, и кога уједе змија, нека погледа у њу, па ће оздравити.

⁹И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

⁹И начини Мојсије змију од бронзе, и метну је на мотку, и кога год уједе змија он погледа у змију од бронзе, и оздрави.

¹⁰Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

¹⁰Потом пођоше синови Израиљеви, и стадоше у логор у Овоту.

¹¹И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

¹¹И из Овота отишавши стадоше у логор на брдима аваримским у пустињи која је према моавској с истока.

¹²От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

¹²Оданде отишавши стадоше у логор у долини Зареду.

¹³От там отпътуваха и разположиха стан оттатък [реката] Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

¹³И одатле отишавши стадоше у логор на брду на Арнону, који је у пустињи и излази од међе аморејске. Јер је Арнон међа моавска између Моаваца и Аморејаца.

¹⁴За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

¹⁴Зато се каже у књизи о ратовима Господњим: На Вајева у Суфи и на потоке арнонске.

¹⁵И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

¹⁵Јер ти потоци, који допиру до места Ара, теку покрај међе моавске.

¹⁶А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

¹⁶А отуда дођоше к Виру; то је студенац за који беше рекао Господ Мојсију: Скупи народ, и даћу им воде.

¹⁷Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;

¹⁷Тада пева Израиљ песму ову: Дижи се, студенче; припевајте га;

¹⁸Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез [заповед на] законодателя; с жезлите си. А от пустинята [отидоха] в Матана,

¹⁸Студенче, који копаше кнезови, који ископаше поглавари народни с оним који постави закон, палицама својим. А из пустиње отидоше у Мантанаил,

¹⁹и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

¹⁹А из Мантанаила, у Надил, а из Надила у Вамот,

²⁰а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.

²⁰А из Вамота у долину која је у пољу моавском код горе Фазге и гледа у пустињу.

²¹Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

²¹Тада посла Израиљ посланике к Сиону, цару аморејском говорећи:

²²Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

²²Пусти да прођемо кроз твоју земљу, нећемо свртати ни у поље ни у виноград, нити ћемо пити воде из студенаца; ићи ћемо царским путем докле не пређемо међу твоју.

²³А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

²³Али не даде Сион Израиљу да прође кроз земљу његову, него сабра Сион сав народ свој, и изађе на Израиља у пустињу, и дође у Јасу, и поби се с Израиљем.

²⁴Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

²⁴Али га исече Израиљ оштрим мачем, и освоји земљу његову од Арона па до Јавока, до синова Амонових, јер тврда беше међа синова Амонових.

²⁵Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

²⁵И узе Израиљ сва она места и насели се у свим градовима аморејским, у Есевону и у свим селима његовим.

²⁶Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

²⁶Јер Есевон беше град Сиона, цара аморејског, који беше први завојштио на цара моавског и беше му узео сву земљу његову до Арнона.

²⁷За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

²⁷Зато говоре у причи: Ходите у Есевон, да се сагради и подигне град Сионов.

²⁸Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

²⁸Јер огањ изађе из Есевона, пламен из града Сионовог, и спали Ар моавски и становнике на висини арнонској.

²⁹Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

²⁹Тешко теби, Моаве; пропао си; народе Хемосов; дао је синове своје који утекоше и кћери своје у ропство Сиону, цару аморејском.

³⁰Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която [се простира] до Медева.

³⁰Али их пострељасмо, пропаде Есевон до Девона, и потрсмо их до Нофе, која допире до Медеве.

³¹Така Израил се засели в земята на аморейците.

³¹И тако живи Израиљ у земљи аморејској.

³²После Моисей изпрати [човеци] да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

³²Потом посла Мојсије да уходе Јазир, и узеше села око њега, и изагнаше Аморејце који беху онде.

³³Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

³³Потом обративши се пођоше у Васан; и изиђе Ог, цар васански пред њих, он и сав народ његов на бој у Едрајин.

³⁴Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

³⁴А Господ рече Мојсију: Не бој га се; јер сам га дао у твоје руке и сав народ његов и земљу његову; и учини му како си учинио Сиону, цару Аморејском који живљаше у Есевону.

³⁵И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

³⁵И побише га и синове његове и сав народ његов, да не оста ниједан, и освојише земљу његову.