¹Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.

¹Одатле се подигоше синови Израиљеви, и стадоше у логор у пољу моавском с оне стране Јордана према Јерихону.

²А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

²И виде Валак, син Сефоров све што учини Израиљ Амореју.

³И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

³И уплаши се Моав од народа веома; јер га беше много, и притужи Моаву од синова Израиљевих.

⁴И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

⁴Па рече Моав старешинама мадијанским: Сада ће ова множина појести све што је око нас као во траву у пољу. А Валак, син Сефоров беше у оно време цар моавски.

⁵изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката [Евфрат], в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

⁵И посла посланике к Валаму, сину Веоровом у Фатуру, која је на реци у земљи народа његовог, говорећи: Ево народ изиђе из Мисира, ево прекрилио је земљу, и стоји према мени.

⁶Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.

⁶Него ходи, прокуни ми овај народ, јер је јачи од мене, е да бих му одолео и побио га или истерао из земље ове; јер знам, кога благословиш биће благословен, а кога прокунеш биће проклет.

⁷И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

⁷И отидоше старешине моавске и старешине мадијанске носећи дарове за врачање; и дођоше к Валаму, и казаше му речи Валакове.

⁸А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

⁸А он им рече: Останите овде ову ноћ, и одговорићу вам како ми Господ каже. И осташе кнезови моавски код Валама.

⁹И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

⁹А Бог дође к Валаму и рече му: Какви су то људи код тебе?

¹⁰И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене [да кажат:]

¹⁰И рече Валам Богу: Валак син Сефоров, цар моавски, посла их к мени говорећи:

¹¹Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

¹¹Ево народ изиђе из Мисира и прекрили земљу; него ходи, прокуни ми га, е да бих га надбио и отерао га.

¹²А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

¹²А Бог рече Валаму: Не иди с њима, нити куни тај народ, јер је благословен.

¹³И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

¹³И ујутру уставши Валам рече кнезовима Валаковим; вратите се у своју земљу јер ми не да Бог да идем с вама.

¹⁴Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

¹⁴И уставши кнезови моавски дођоше к Валаку, и рекоше: Не хте Валам поћи с нама.

¹⁵А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

¹⁵Тада опет посла Валак више кнезова и веће од првих.

¹⁶И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

¹⁶И они дошавши к Валаму рекоше му: Овако вели Валак, син Сефоров: Немој се затезати, молим те, него дођи к мени.

¹⁷защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

¹⁷Јер ћу те добро даривати, и шта ми год кажеш чинићу; зато дођи, молим те, прокуни ми овај народ.

¹⁸А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

¹⁸А Валам одговори и рече слугама Валаковим: Да ми да Валак кућу своју пуну сребра и злата, не бих могао преступити речи Господа Бога свог да учиним шта мало или велико.

¹⁹За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

¹⁹Али опет останите овде и ви ову ноћ да видим шта ће ми сада казати Господ.

²⁰И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

²⁰И дође Бог ноћу к Валаму и рече му: Кад су дошли ти људи да те зову, устани, иди с њима, али шта ти кажем оно да чиниш.

²¹За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

²¹А ујутру уставши Валам осамари магарицу своју, и пође с кнезовима моавским.

²²Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя [пред Валаама], за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

²²Али се разгневи Бог што он пође; и стаде анђео Господњи на пут да му не да; а он сеђаше на магарици својој и имаше са собом два момка своја.

²³И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

²³А кад магарица виде анђела Господњег где стоји на путу с голим мачем у руци, сврну магарица с пута и пође преко поља. А Валам је стаде бити да је врати на пут.

²⁴Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, [дето имаше] преграда отсам и преграда оттам [край пътя].

²⁴А анђео Господњи стаде на стазу међу виноградима, а беше зид и одовуд и одонуд.

²⁵И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

²⁵И магарица видећи анђела Господњег приби се уз други зид, и притиште ногу Валамову о зид; а он је стаде опет бити.

²⁶После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.

²⁶Потом анђео Господњи отиде даље, и стаде у теснацу, где не беше места да се сврне ни надесно ни налево.

²⁷И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

²⁷И магарица видећи анђела Господњег паде под Валамом, а Валам се врло разљути, и стаде бити магарицу својим штапом.

²⁸Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

²⁸Тада Господ отвори уста магарици, те она рече Валаму: Шта сам ти учинила, те ме бијеш већ трећи пут?

²⁹А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

²⁹А Валам рече магарици: Што ми пркосиш? Да имам мач у руци, сад бих те убио.

³⁰И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

³⁰А магарица рече Валаму: Нисам ли твоја магарица? Јашеш ме од како сам постала твоја до данас; јесам ли ти кад тако учинила? А он рече: Ниси.

³¹Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

³¹Тада Господ отвори очи Валаму, који угледа анђела Господњег где стоји на путу с голим мачем у руци. И он сави главу и поклони се лицем својим.

³²И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

³²И рече му анђео Господњи: Зашто си био магарицу своју већ три пута? Ево ја изиђох да ти не дам, јер твој пут није мени по вољи.

³³и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

³³Кад ме угледа магарица, она се уклони испред мене већ три пута; а да се није уклонила испред мене, тебе бих већ убио, а њу бих оставио у животу.

³⁴Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

³⁴А Валам рече анђелу Господњем: Згрешио сам, јер нисам знао да ти стојиш преда мном на путу; ако теби није по вољи, ја ћу се вратити.

³⁵А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

³⁵А анђео Господњи рече Валаму: Иди с тим људима, али само оно говори што ти ја кажем. Тада Валам отиде с кнезовима Валаковим.

³⁶А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град [разположен там], гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

³⁶А кад чу Валак да иде Валам, изиђе му на сусрет у град моавски на међи арнонској накрај међе.

³⁷Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

³⁷И рече Валак Валаму: Нисам ли слао к теби и звао те? Зашто ми не дође? Еда ли те не могу даривати?

³⁸А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

³⁸А Валам рече Валаку: Ево сам дошао к теби; али хоћу ли моћи шта говорити? Шта ми Бог метне у уста, оно ћу говорити.

³⁹И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

³⁹И отиде Валам с Валаком, и дођоше у град Узот.

⁴⁰И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати [от тях] и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

⁴⁰И накла Валак волова и оваца, и посла Валаму и кнезовима, који беху с њим.

⁴¹А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете [до] крайната им част.

⁴¹А ујутру узе Валак Валама и одведе га на висину Валову, и оданде му показа један крај народа.