¹Тогава дойдоха дъщерите на Салпаада Еферовия син, а [Ефер] син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

¹Тада дођоше кћери Салпада, сина Офера сина Галада сина Махира сина Манасијиног, од племена Манасије сина Јосифовог, а имена им беху Мала, Нуја, Егла, Мелха и Терса.

²Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха:

²И стадоше пред Мојсија и пред Елеазара свештеника и пед кнезове и сав збор на вратима шатора од састанка, и рекоше:

³Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове.

³Отац наш умре у пустињи, али не беше у друштву с онима који се побунише на Господа у буни Корејевој, него умре од греха свог, а не остави синове.

⁴Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни.

⁴Зашто да се истреби име оца нашег из породице његове зато што није имао сина? Дај нам наследство међу браћом оца нашег.

⁵И Моисей представи делото им пред Господа.

⁵И изнесе Мојсије ствар њихову пред Господа.

⁶Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

⁶А Господ рече Мојсију говорећи:

⁷Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им.

⁷Право говоре, кћери Салпадове; подај им право да имају наследство међу браћом оца свог, и принеси наследство оца њиховог на њих.

⁸И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му.

⁸А синовима Израиљевим кажи и реци: Кад ко умре, а нема сина, онда пренесите наследство његово на кћер његову;

⁹И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.

⁹Ако ли ни кћери нема, онда подајте наследство његово браћи његовој;

¹⁰И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя.

¹⁰Ако ли ни браће нема, онда подајте наследство његово браћи оца његовог;

¹¹Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

¹¹Ако ли нема ни браћу очеву, онда подајте наследство његово ономе ко му је најближи у роду његовом, и нека је његово. И то нека буде синовима Израиљевим закон за суђење, како заповеди Господ Мојсију.

¹²След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните;

¹²Још рече Господ Мојсију: Изиђи на гору ову аваримску, и види земљу коју сам дао синовима Израиљевим.

¹³и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон;

¹³И кад је видиш, прибраћеш се к роду свом и ти, као што се прибрао Арон, брат твој.

¹⁴защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин).

¹⁴Јер не послушасте речи моје у пустињи Сину у свађи народној, кад је требало да ме прославите на води пред очима њиховим. То је вода од свађе у Кадису у пустињи Сину.

¹⁵А Моисей говори на Господа, казвайки:

¹⁵И рече Мојсије Господу говорећи:

¹⁶Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек,

¹⁶Господе Боже духовима и сваком телу, постави човека над овим збором,

¹⁷който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир.

¹⁷Који ће излазити пред њима и који ће долазити пред њима, који ће их изводити и опет доводити, да не би био збор Господњи као овце које немају пастира.

¹⁸И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си;

¹⁸А Господ рече Мојсију: Узми к себи Исуса сина Навиног, човека у коме је дух мој, и метни руку своју на њ,

¹⁹и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях.

¹⁹И изведи га пред Елеазара свештеника и пред сав збор, и подај му заповести пред њима.

²⁰И възложи на него част от твоята почетна [власт], за да го слуша цялото общество израилтяни.

²⁰И подај му од славе своје, да га слуша сав збор синова Израиљевих.

²¹И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество.

²¹И нека стаје пред Елеазара свештеника да га пита за суд Урим пред Господом; по заповести Његовој нека полазе и по заповести Његовој нека долазе он и сви синови Израиљеви с њим и сав збор.

²²И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество;

²²И учини Мојсије како му заповеди Господ; и узевши Исуса постави га пред Елеазара свештеника и пред сав збор.

²³и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.

²³И метну руке своје на њ, и даде му заповести, како беше заповедио Господ преко Мојсија.