¹Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

¹И рече Мојсије кнезовима од племена синова Израиљевих говорећи: Ово је заповедио Господ.

²Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

²Кад који човек учини завет Господу, или се закуне везавши се душом својом, нека не погази речи своје, него нека учини све што изађе из уста његових.

³Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже [себе си] със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

³А кад жена учини завет Господу или се веже у младости својој, докле је у кући оца свог,

⁴и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

⁴И чује отац њен за завет њен или како се везала душом својом, па јој отац не рече ништа, онда да су тврди сви завети њени, и све чим је везала душу своју да је тврдо.

⁵Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

⁵Ако ли отац њен порече то онај дан кад чује, завети њени и чим је год везала душу своју, ништа да није тврдо; и Господ ће јој опростити, јер отац њен порече.

⁶Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

⁶Ако ли се уда па има на себи завет или изрече шта на уста своја чим би се везала,

⁷и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

⁷А муж њен чувши не рече јој ништа онај дан кад чује, онда да су тврди завети њени, и тврдо да је све чим је везала душу своју.

⁸Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

⁸Ако ли муж њен кад чује онај дан порече, укида се завет који је био на њој или што је изрекла на уста своја те се везала; и Господ ће јој опростити.

⁹Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

⁹А завет који учини удовица или пуштеница, и све чим веже душу своју, да јој је тврдо.

¹⁰Но ако [една жена] е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

¹⁰Али ако буде у кући мужа свог учинила завет и за шта везала душу своју заклетвом,

¹¹и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

¹¹И муж њен чувши оћути и не порече, тада да су тврди сви завети њени, и да је тврдо све за шта је везала душу своју.

¹²Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

¹²Ако ли то порече муж њен онај дан кад чује, сваки завет који би изашао из уста њених и све чим би везала душу своју да није тврдо; муж је њен порекао, и Господ ће јој опростити.

¹³Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

¹³Сваки завет и све за шта би се везала заклетвом да мучи душу своју, муж њен потврђује и укида.

¹⁴но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

¹⁴Ако би муж њен од дана до дана ћутао, онда потврђује све завете њене и све за шта би се везала; потврђује, јер јој не порече у онај дан кад чу.

¹⁵Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

¹⁵Ако ли порече пошто чује, сам ће носити грех њен.

¹⁶Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, [да се пазят] между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, [относно обреците].

¹⁶Ово су наредбе, које заповеди Господ Мојсију за мужа и жену, за оца и кћер у младости њеној, докле је у кући оца свог.