¹Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

¹Још рече Господ Мојсију у пољу моавском на Јордану према Јерихону говорећи:

²Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

²Заповеди синовима Израиљевим нека даду од наследства свог Левитима градове, где ће живети; и подграђа око градова подајте им,

³Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

³Да у градовима живе, а у подграђима њиховим да им стоји стока и имање њихово и све животиње њихове.

⁴Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

⁴А подграђа која дате Левитима нека буду на хиљаду лаката далеко од зидова градских унаоколо.

⁵Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

⁵Зато измерите иза сваког града на исток две хиљаде лаката, и на југ две хиљаде лаката, и на запад две хиљаде лаката, и на север две хиљаде лаката, тако да град буде у среди. Толика нека буду подграђа њихова.

⁶И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

⁶А од градова које дате Левитима одвојте шест градова за уточиште, да онамо утече ко би кога убио; и осим њих подајте им четрдесет и два града.

⁷Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; [дайте] ги заедно с пасбищата им.

⁷Свега градова, које ћете дати Левитима да буде четрдесет и осам градова, сваки са својим подграђем.

⁸И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото [градове] дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко [племе] да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

⁸А тих градова што ћете дати од наследства синова Израиљевих, од оних који имају више подајте више, а од оних који имају мање подајте мање; сваки према наследству које ће имати нека да од својих градова Левитима.

⁹Господ говори още на Моисея казвайки:

⁹Још рече Господ Мојсију говорећи:

¹⁰Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

¹⁰Реци синовима Израиљевим и кажи им: Кад пређете преко Јордана у земљу хананску,

¹¹тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

¹¹Од градова који вам допадну одвојте градове за уточиште да у њих утече крвник који убије кога нехотице.

¹²Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

¹²И ти ће вам градови бити уточишта од осветника, да не погине крвник докле не стане на суд пред збор.

¹³От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

¹³И тако од тих градова које дате шест градова биће вам уточишта.

¹⁴Три града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

¹⁴Три таква града подајте с ове стране Јордана, а три града подајте у земљи хананској, ти градови нека буду уточишта.

¹⁵Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

¹⁵Синовима Израиљевим и дошљаку и странцу, који се бави међу њима, нека тих шест градова буду уточишта, да утече у њих ко год убије кога нехотице.

¹⁶Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁶Али ако гвожђем удари кога, те онај умре, крвник је, нека се погуби такав крвник.

¹⁷Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁷И ако каменом из руке, од ког може човек погинути, удари кога, те онај умре, крвник је, нека се погуби такав крвник.

¹⁸Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁸Или ако дрветом из руке, од ког може човек погинути, удари кога, те онај умре, крвник је, нека се погуби такав крвник.

¹⁹Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

¹⁹Осветник нека погуби крвника; кад га удеси, нека га погуби.

²⁰И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

²⁰Ако га из мржње тури, или се баци чим на њ навалице, те онај умре,

²¹или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

²¹Или ако га из непријатељства удари руком, те онај умре, нека се погуби такав убица, крвник је; осветник нека погуби тог крвника кад га удеси.

²²Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

²²Ако ли га нехотице тури без непријатељства, или се баци на њ чим нехотице,

²³или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

²³Или каменом од ког може човек погинути, ако се баци на њ нехотице, те онај умре, а није му непријатељ, нити му тражи зла,

²⁴тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

²⁴Тада да суди збор између убице и осветника по овом закону.

²⁵и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

²⁵И збор нека избави крвника из руке осветникове и врати га у уточиште његово, куда је утекао, и онде нека остане докле не умре поглавар свештенички, који је помазан светим уљем.

²⁶Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

²⁶Ако крвник како год изиђе преко међе свог уточишта у које је утекао,

²⁷и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

²⁷И нађе га осветник преко међе уточишта његовог, ако крвника убије осветник, неће бити крив за крв.

²⁸защото [убиецът] трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

²⁸Јер у уточишту свом ваља да стоји докле не умре поглавар свештенички; па кад умре поглавар свештенички, онда треба да се врати крвник у земљу наследства свог.

²⁹Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

²⁹Ово да вам је уредба за суђење од колена до колена по свим становима вашим.

³⁰Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива [само] един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

³⁰Ко би хтео погубити човека, по сведоцима нека погуби крвника; али један сведок не може сведочити да се ко погуби.

³¹Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

³¹Не узимајте откуп за крвника, који заслужи смрт, него нека се погуби.

³²Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

³²Ни од оног не узимајте откуп који утече у уточиште, да би се вратио да живи у својој земљи пре него умре свештеник;

³³Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

³³Да не бисте скврнили земљу у којој сте, јер крв она скврни земљу, а земља се не може очистити од крви која се пролије на њој другачије него крвљу оног који је пролије.

³⁴Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.

³⁴Зато не скврните земље у којој наставате и у којој ја наставам, јер ја Господ наставам усред синова Израиљевих.