¹И Господ говори на Моисея, казвайки:

¹И рече Господ Мојсију говорећи:

²Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.

²Заповеди синовима Израиљевим нека истерају из логора све губаве и све којима тече семе и све који су се оскврнили о мртваца,

³Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам.

³Био човек или жена, истерајте, иза логора истерајте их, да не скврне логора онима међу којима наставам.

⁴И израилтяните сториха така, и изведоха ги вън от стана; както рече Господ на Моисея, така сториха израилтяните.

⁴И учинише тако синови Израиљеви, и истераше их из логора, како Господ каза Мојсију, тако учинише синови Израиљеви.

⁵Господ говори още на Моисея, казвайки:

⁵Још рече Господ Мојсију говорећи:

⁶Кажи на израилтяните: Когато мъж или жена, като човек, направи какъв да е грях, и стори престъпление против Господа, и тоя човек стане виновен,

⁶Реци синовима Израиљевим: Човек или жена кад учини какав грех људски, те згреши Господу, и буде она душа крива,

⁷тогава да изповяда греха, който е сторил, и да повърне онова, за което е виновен и, като притури на него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.

⁷Тада нека признаду грех који су учинили, и ко је крив нека врати цело чим је крив и нек дометне одозго пети део и да ономе коме је скривио.

⁸Но ако човекът няма сродник, комуто да повърне онова, за което се е провинил, тогава това, което поради виновността трябва да се повърне на Господа, нека бъде на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него.

⁸И ако онај нема никога коме би припала накнада за штету, нека се да Господу и нека буде свештенику осим овна за очишћење којим ће га очистити.

⁹Всеки възвишаем принос от всичките осветени неща на израилтяните, който донасят на свещеника, нека бъде негов.

⁹Тако и сваки принос између свих ствари које посвећују синови Израиљеви и доносе свештенику, његов нека буде;

¹⁰Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, нека бъде негово.

¹⁰И шта год ко посвети, нека је његово, и шта год ко да свештенику, нека је његово.

¹¹Господ говори още на Моисея, казвайки:

¹¹Још рече Господ Мојсију говорећи:

¹²Говори на израилтяните, казвайки им: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него,

¹²Кажи синовима Израиљевим и реци им: Чија би жена застранила те би му згрешила,

¹³като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, и без да бъде хваната [в делото],

¹³И други би је облежао, а муж њен не би знао, него би она затајила да се оскврнила, и не би било сведока на њу, нити би се затекла,

¹⁴и дойде на него дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя не е осквернена,

¹⁴А њему би дошла сумња љубавна, те би из љубави сумњао на своју жену, а она би била оскврњена; или би му дошла сумња љубавна те би из љубави сумњао на своју жену, а она не би била оскврњена,

¹⁵тогава тоя човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да го не полее, нито да тури върху него ливан, защото е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня за беззаконие.

¹⁵Онда нека муж доведе жену своју к свештенику, и нека донесе за њу принос њен, десети део ефе брашна јечменог, али нека га не полије уљем и нека не метне на њ када, јер је принос за сумњу љубавну, дар за спомен да се спомене грех;

¹⁶Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа.

¹⁶И нека је свештеник приведе и постави пред Господом.

¹⁷После свещеникът да вземе света вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията и да я тури във водата.

¹⁷И нека узме свештеник свете воде у суд земљани; и праха с пода у шатору нека узме и успе у воду.

¹⁸И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата на жената и да тури в ръцете й приноса за спомен, приноса за ревнивост; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклетия.

¹⁸И поставивши свештеник жену пред Господом нека јој открије главу и метне јој на руке дар за спомен који је дар за сумњу љубавну; а свештеник нека држи у руци својој горку воду, која носи проклетство.

¹⁹И свещеникът да я закълне, като рече на жената: Ако не е легнал някой с тебе и ти не си се отклонила в нечистота, като си под [закона на] мъжа си, бъди неповредена от тая горчива вода, която докарва проклетия;

¹⁹И нека свештеник закуне жену, и рече јој: Ако није нико спавао с тобом, и ако ниси застранила од мужа свог на нечистоту, нека ти не буде ништа од ове воде горке, која носи проклетство.

²⁰но ако си прегрешила, като си под [закона на] мъжа си, и си се осквернила и, ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти,

²⁰Ако ли си застранила од мужа свог и оскврнила се, и когод други осим мужа твог спавао с тобом,

²¹(тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклетия, и свещеникът да рече на жената:) Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;

²¹Тада свештеник заклињући жену нека је прокуне и рече жени: Да те Господ постави за уклин и за клетву у народу твом учинивши да ти бедро спадне а трбух отече.

²²и да влезе тая вода, която докарва проклетия, във вътрешностите ти, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин.

²²И нека ти ова вода проклета уђе у црева да ти отече трбух и да ти бедро спадне. А жена нека рече: Амин, амин.

²³После свещеникът да напише тия клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;

²³Тада нека напише свештеник те клетве у књигу, и нека их спере водом горком.

²⁴и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и като влезе в нея водата, която докарва проклетия, [да стане] горчива.

²⁴И нека да жени да се напије горке воде проклете да уђе у њу вода проклета и буде горка.

²⁵Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревнивостта, да подвижи тоя принос пред Господа и да го принесе на олтара;

²⁵И нека узме свештеник из руку жени дар за сумњу љубавну, и обрне дар пред Господом и принесе га на олтару.

²⁶и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата.

²⁶И нека узме свештеник у шаку од дара њеног спомен, и запали на олтару, па онда нека да жени воду да попије.

²⁷А когато я напои с водата, тогаз, ако е осквернена и е направила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, като влезе в нея [ще стане] горчива и ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си.

²⁷А кад јој да воду да пије, ако се буде оскврнила и учинила неверу мужу свом, онда ће ући вода проклета у њу и постаће горка, и трбух ће јој отећи и спасти бедро, и она ће жена постати уклин у народу свом.

²⁸Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачнува,

²⁸Ако ли се не буде оскврнила жена, него буде чиста, неће јој бити ништа и имаће деце.

²⁹Това е законът за ревнивостта, когато някоя жена, като е под [закона на] мъжа си, се оскверни,

²⁹Ово је закон за сумњу љубавну, кад жена застрани од мужа свог и оскврни се;

³⁰или когато дойде дух на ревнивост върху някой мъж и ревнува жена си, тогава нека постави жената пред Господа, и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според тоя закон.

³⁰Или кад коме дође сумња љубавна те посумња из љубави на жену своју и постави је пред Господом и сврши јој свештеник све по овом закону.

³¹Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.

³¹И муж да је прост од греха, али жена да носи своје безакоње.