¹Който се отлъчва [от другите], търси [само] своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

¹Човек самовољан тражи шта је њему мило и меша се у свашта.

²Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

²Безумнику није мио разум него да се јавља срце његово.

³С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта [идва и] позор.

³Кад дође безбожник, дође и руг, и прекор са срамотом.

⁴Думите из устата на човека са [като] дълбоки води, И изворът на мъдростта е [като] поток.

⁴Речи су из уста човечијих дубока вода, извор је мудрости поток који се разлива.

⁵Не е добре да се приема нечестивия, [Или] да се изкривява съда на праведния.

⁵Није добро гледати безбожнику ко је, да се учини криво правом на суду.

⁶Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

⁶Усне безумникове пристају у свађу, и уста његова дозивају бој.

⁷Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

⁷Безумнику су уста његова погибао, и усне његове пругло души његовој.

⁸Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

⁸Речи су опадачеве као избијених, али силазе унутра у трбух.

⁹Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

⁹И ко је немаран у послу свом брат је распикући.

¹⁰Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

¹⁰Тврда је кула име Господње. К Њему ће побећи праведник, и биће у високом заклону.

¹¹Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

¹¹Богатство је богатом јак град и као висок зид у његовој мисли.

¹²Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето [то] се смирява.

¹²Пред пропаст подиже се срце човека, а пре славе иде смерност.

¹³Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

¹³Ко одговара пре него чује, томе је лудост и срамота.

¹⁴Духът на човека ще [го] подпира [в] немощта му; Кой може да подига унилия дух?

¹⁴Дух човечији сноси бол свој; а дух оборен ко ће подигнути?

¹⁵Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

¹⁵Срце разумног човека добавља знање, и ухо мудрих тражи знање.

¹⁶Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

¹⁶Дар човеку шири место и води га пред властеље.

¹⁷Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

¹⁷Праведан се чини ко је први у својој распри, али кад дође ближњи његов, испитује се.

¹⁸Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

¹⁸Распре прекида жреб, и између силних расуђује.

¹⁹Брат онеправдан е [по-недостъпен] от укрепен град, И разногласията [им] са като лостове на крепост.

¹⁹Увређен је брат као тврд град, и свађа је као преворница на двору.

²⁰От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

²⁰Сваком се трбух сити плодом уста његових, дохотком од усна својих сити се.

²¹Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

²¹Смрт је и живот у власти језику, и ко га милује, јешће плод његов.

²²Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

²²Ко је нашао жену, нашао је добро и добио љубав од Господа.

²³Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

²³Сиромах говори молећи, а богат одговара оштро.

²⁴Човек, [който има] много приятели [намира в това] погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

²⁴Ко има пријатеља, ваља да поступа пријатељски, јер има пријатеља вернијих од брата.