¹По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

¹Бољи је залогај сувог хлеба с миром него кућа пуна поклане стоке са свађом.

²Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

²Разуман слуга биће господар над сином срамотним и с браћом ће делити наследство.

³Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

³Топионица је за сребро и пећ за злато, а срца искушава Господ.

⁴Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

⁴Зао човек пази на усне зле, а лажљивац слуша језик пакостан.

⁵Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

⁵Ко се руга сиромаху, срамоти Створитеља његовог; ко се радује несрећи, неће остати без кара.

⁶Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

⁶Венац су старцима унуци, а слава синовима оци њихови.

⁷Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

⁷Не приличи безумном висока беседа, а камоли кнезу лажљива беседа.

⁸Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

⁸Поклон је драги камен ономе који га прима, куда се год окрене напредује.

⁹Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

⁹Ко покрива преступ, тражи љубав; а ко понавља ствар, раставља главне пријатеље.

¹⁰Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

¹⁰Укор тишти разумног већма него лудог сто удараца.

¹¹Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

¹¹Зао човек тражи само одмет, али ће се љут гласник послати на њ.

¹²По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

¹²Боље је да човека срете медведица којој су отети медведићи, него безумник у свом безумљу.

¹³Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

¹³Ко враћа зло за добро, неће се зло одмаћи од куће његове.

¹⁴Започването на разпра е [като], кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

¹⁴Ко почне свађу, отвори уставу води; зато пре него се заметне, прођи се распре.

¹⁵Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

¹⁵Ко оправда кривога и ко осуди правога, обојица су гад Господу.

¹⁶Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

¹⁶На шта је благо безумном у руци кад нема разума да прибави мудрост?

¹⁷Приятел обича всякога И е роден, като брат за [във] време на нужда.

¹⁷У свако доба љуби пријатељ, и брат постаје у невољи.

¹⁸Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

¹⁸Човек безуман даје руку и јамчи се за пријатеља свог.

¹⁹Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

¹⁹Ко милује свађу, милује грех; ко подиже увис врата своја, тражи погибао.

²⁰Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

²⁰Ко је опаког срца, неће наћи добра; и ко дволичи језиком, пашће у зло.

²¹Който ражда безумно [чадо] ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

²¹Ко роди безумна, на жалост му је, нити ће се радовати отац лудога.

²²Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

²²Срце весело помаже као лек, а дух жалостан суши кости.

²³Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

²³Безбожник прима поклон из недара да преврати путеве правди.

²⁴Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

²⁴Разумном је на лицу мудрост, а очи безумнику врљају накрај земље.

²⁵Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

²⁵Жалост је оцу свом син безуман, и јад родитељци својој.

²⁶Не е добре да се глобява праведния, [Нито] да се бие благородния, за справедливостта [им].

²⁶Није добро глобити праведника, ни да кнезови бију кога што је радио право.

²⁷Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

²⁷Устеже речи своје човек који зна, и тиха је духа човек разуман.

²⁸Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си [се счита] за разумен.

²⁸И безуман кад ћути, мисли се да је мудар, и разуман, кад стискује усне своје.