¹Плановете на сърцето [принадлежат] на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

¹Човек спрема срце, али је од Господа шта ће језик говорити.

²Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

²Човеку се сви путеви његови чине чисти, али Господ испитује духове.

³Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

³Остави на Господа дела своја, и биће тврде намере твоје.

⁴Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

⁴Господ је створио све сам за се, и безбожника за зли дан.

⁵Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, [Даже] ръка с ръка [да се съедини, пак] той няма да остане ненаказан.

⁵Мрзак је Господу ко је год поноситог срца, и неће остати без кара ако ће и друге узети у помоћ.

⁶С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

⁶Милошћу и истином очишћа се безакоње, и страхом Господњим уклања се човек ода зла.

⁷Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

⁷Кад су чији путеви мили Господу, мири с њим и непријатеље његове.

⁸По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

⁸Боље је мало с правдом него много доходака с неправдом.

⁹Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

⁹Срце човечије измишља себи пут, али Господ управља кораке његове.

¹⁰Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

¹⁰Пророштво је на уснама царевим, у суду неће погрешити уста његова.

¹¹Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

¹¹Мерила и потези прави од Господа су, и све камење у тобоцу његово је дело.

¹²Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

¹²Гадно је царевима чинити неправду, јер се правдом утврђује престо.

¹³Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

¹³Миле су царевима усне праведне, и они љубе оног који говори право.

¹⁴Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

¹⁴Гнев је царев гласник, али мудар човек ублажиће га.

¹⁵В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

¹⁵У веселу је лицу царевом живот, и љубав је његова као облак с позним даждем.

¹⁶Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

¹⁶Колико је боље тећи мудрост него злато! И тећи разум колико је лепше него сребро!

¹⁷Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

¹⁷Пут је праведних уклањање ода зла; чува душу своју ко пази на пут свој.

¹⁸Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

¹⁸Охолост долази пред погибао, и поносит дух пред пропаст.

¹⁹По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

¹⁹Боље је бити понизног духа с кроткима него делити плен с охолима.

²⁰Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

²⁰Ко пази на реч, налази добро, и ко се узда у Господа, благо њему.

²¹Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

²¹Ко је мудрог срца, зове се разуман, а сласт на уснама умножава науку.

²²Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

²²Извор је животу разум онима који га имају, а наука безумних безумље је.

²³Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

²³Срце мудрога разумно управља устима његовим, и додаје науку уснама његовим.

²⁴Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

²⁴Љубазне су речи саће меда, сласт души и здравље костима.

²⁵Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

²⁵Неки се пут чини човеку прав, а крај му је пут к смрти.

²⁶Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

²⁶Ко се труди себи се труди, јер га нагоне уста његова.

²⁷Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

²⁷Човек неваљао копа зло, и на уснама му је као огањ који пали.

²⁸Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

²⁸Опак човек замеће свађу, и опадач раставља главне пријатеље.

²⁹Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

²⁹Насилник мами друга свог и заводи га на пут који није добар;

³⁰Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

³⁰Намигује очима, кад мисли наопако; кад миче уснама, чини зло.

³¹Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

³¹Седа је коса славна круна, налази се на путу праведном.

³²Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

³²Бољи је спор на гнев него јунак, и господар од свог срца бољи је него онај који узме град.

³³Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

³³Ждреб се баца у крило, али је од Господа све што излази.