1Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
1Одговор благ утишава гнев, а реч прека подиже срдњу.
2Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.
2Језик мудрих људи украшава знање, а уста безумних просипају безумље.
3Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.
3Очи су Господње на сваком месту гледајући зле и добре.
4Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
4Здрав је језик дрво животно, а опачина с њега кршење од ветра.
5Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
5Луд се руга наставом оца свог; а ко прима укор бива паметан.
6В дома на праведния [има] голямо изобилие, А в доходите на нечестивия [има] загриженост.
6У кући праведниковој има много блага; а у дохотку је безбожниковом расап.
7Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не [прави] така.
7Усне мудрих људи сеју знање, а срце безумничко не чини тако.
8Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
8Жртва је безбожничка гад Господу, а молитва праведних угодна Му је.
9Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
9Гад је Господу пут безбожников; а ко иде за правдом, њега љуби.
10Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
10Карање је зло ономе ко оставља пут; који мрзи на укор, умреће.
11Адът и погибелта са [открити] пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!
11Пакао је и погибао пред Господом, а камоли срца синова човечијих.
12Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
12Подсмевач не љуби оног ко га кори, нити иде к мудрима.
13Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
13Весело срце весели лице, а жалост у срцу обара дух.
14Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.
14Срце разумно тражи знање, а уста безумних људи наслађују се безумљем.
15За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
15Сви су дани невољникови зли; а ко је веселог срца, на гозби је једнако.
16По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
16Боље је мало са страхом Господњим него велико благо с немиром.
17По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
17Боље је јело од зеља где је љубав него од вола угојена где је мржња.
18Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
18Човек гневљив замеће распру; а ко је спор на гнев, утишава свађу.
19Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е [като] друм.
19Пут је лењога као ограда од трња, а стаза је праведних насута.
20Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
20Мудар је син радост оцу, а човек безуман презире матер своју.
21На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
21Безумље је радост безумнику, а разуман човек ходи право.
22Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
22Намере се расипају кад нема савета, а тврдо стоје где је много саветника.
23От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време [казана], колко е добра!
23Радује се човек одговором уста својих, и реч у време како је добра!
24За разумния пътят на живота [върви] нагоре, За да се отклони от ада долу.
24Пут к животу иде горе разумноме да се сачува од пакла одоздо.
25Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
25Господ раскопава кућу поноситима, а међу удовици утврђује.
26Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
26Мрске су Господу мисли зле, а беседе чистих миле су.
27Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
27Лакомац затире своју кућу, а ко мрзи на поклоне жив ће бити.
28Сърцето на праведния обмисля [що] да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
28Срце праведниково премишља шта ће говорити, а уста безбожничка ригају зло.
29Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
29Далеко је Господ од безбожних, а молитву праведних чује.
30Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
30Вид очни весели срце, добар глас гоји кости.
31Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
31Ухо које слуша карање животно наставаће међу мудрима.
32Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
32Ко одбацује наставу, не мари за душу своју; а ко слуша карање, бива разуман.
33Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
33Страх је Господњи настава к мудрости, и пре славе иде смерност.